Как преминава денят на един севернокореец?

К ак преминава денят на един севернокореец? Много хора са отправили този въпрос към Йонми Парк. 

27-годишната севернокорейка днес живее в САЩ. Заедно с майка си тя успява да избяга от Северна Корея, когато е на 13 години.

Днес Йонми Парк има собствен YouTube канал, където разказва за живота в Северна Корея.

Освен това Парк е написала книгата "In Order To Live", говорила е пред редица медиите за видяното и преживяното в родната ѝ страна. 

"Аз идвах от средностатистическо семейство, така че моето ежедневие се различаваше от хората в по-горната класа, както и от хората в по-долната класа. Моят живот не репрезентира живота на 25-милионната нация. Но ще ви помогне да придобиете представа", започва видеото си Йонми Парк.

"Всяка сутрин около 5 или 6 сутринта всички в града се събираме в обща група, за да работим. Всеки трябва да участва в тези занимания. Много родители изпращаха децата си да работят, за да могат през това време да приготвят закуската. Учениците например отиват при влаковите релси, за да чупят камъните по пътя на влака", разказва за детството си Йонми Парк.

"Ако има наводнение, отиваме да работим при наводнените места - общо взето всякаква ръчна работа", допълва Парк.

"Тази ръчна работа обикновено продължава от 5 до 7 сутринта, или от 6 до 8 сутринта, в зависимост дали е лято или зима".

"След това всички се прибираме вкъщи и закусваме със семейството си. Закусваме бързо и тръгваме за училище към 8 сутринта. В Северна Корея няма училищни автобуси, всички трябва да вървим, за да отидем на училище", допълва Парк. "На мен средно ми отнемаше около 35 или 45 минути вървене, за да пристигна в час преди 9 сутринта".

При ежедневието на възрастните: мъжете обикновено отиват на работа, а жените изпращат децата си на училище след закуската.

"Тъй като в Северна Корея няма работещи фабрики, мъжете обикновено на работа пият, играят карти и "убиват време" до 17:00 часа, когато се прибират вкъщи", разказва севернокорейката. 

"Много мъже продължават да пият и след като се приберат вкъщи, след което бият жените си", допълва Парк. 

В случая на жените: след като изпратят мъжа си на работа, децата на училище, някои от жените, споделя Йонми, трябва да ходят до т. нар. "черна борса", за да търгуват разни неща и просто "да търсят начини за оцеляване".

Какво правят учениците

"Обикновено имахме по четири предмета в училище. Сутринта учихме революционната история на нашите диктатори, как са преборили нашите врагове, както и някаква базова математика", разказва Йонми Парк. 

"В училище нямахме закусвалня или стол, където да ядем. Така че учениците или си носят кутия с храна, или се прибират вкъщи да обядват, или просто стоят гладни".

"Училището приключва около 14:00 часа и след това всички трябва да облечем своите работни дрехи и да отидем да помагаме на фермерите, да почистваме паметниците, или отиваме при влаковите релси. И така до 6 или 7 вечерта, когато се прибираме вкъщи".

"Обикновено майка ми приготвя вечерята, затова ние (тя и сестра ѝ - бел. ред) или нарязваме няколко дървета (за да се сготви вечерята - бел. ред.), или отиваме за вода до реката, за да донесем вкъщи питейна вода", допълва разказа си Парк.

"През лятото вечеряме в 8 вечерта, но през зимата - много по-рано. Понеже нямаме електричество 24/7, а свещите са супер скъпи, затова зимата вечеряме бързо и просто си лягаме. Зимата в 17:00 вече е много тъмно - затова ние вечеряме в 17:00 и си лягаме в 17:30 и просто се взираме в звездите", допълва Парк.

"Като ученичка в Северна Корея, ако исках да си играя с някого, трябваше да чукам по вратите на моите приятели. Ако те са си вкъщи в този момент, обикновено се разхождаме в планините да ловим водни кончета или да търсим растения за домашните ни животни, или растения, които самите ние може да ядем вкъщи", казва Йонми.

Още от историята на Йонми Парк чуйте тук.