С лед като президентът Николас Мадуро беше заловен при американска операция в Каракас, Доналд Тръмп обяви от Мара-Лаго, че Съединените щати ще "управляват страната" до "правилен" преход на властта. Той се похвали с "нападение, каквото хората не са виждали от Втората световна война", и заяви: "Отново сме уважавана страна... може би както никога досега". Мотивите му за атаката се промениха – от дългогодишни твърдения за Мадуро като наркотрафикант до акцент върху огромните петролни резерви на Венецуела, които трябвало да бъдат "поправени", за да се извлече "много пари", предаде The New Yorker.
- Във видеото: Опозиционен журналист: Арестът на Мадуро не е инвазия, а военна операция срещу нелегитимен режим
Докато Тръмп говореше, държавният секретар Марко Рубио стоеше тихо зад него. Когато най-накрая му бе дадена думата, Рубио започна познатата си рутина, поднасяйки на Тръмп вид възхвала, обикновено запазена за герои. "Хората трябва да разберат, че това не е президент, който просто говори, пише писма и дава пресконференции", каза той. "Ако каже, че е сериозен за нещо, той го мисли." Рубио го похвали не само като "президент на действие", но и като "президент на мира". Той продължи с втората фаза на своята рутина: обяснявайки, че най-крещящите мерки на Тръмп – в този случай, нощното нахлуване в суверенна държава за залавяне на нейния лидер без одобрение от Конгреса – всъщност са напълно обичайни.
Николас Мадуро беше обвинен през 2020 г. в САЩ", каза той. "Той не е легитимният президент на Венецуела. Това не го казваме само ние... Той не е признат от Европейския съюз, от множество страни по света." Рубио посочи, че Държавният департамент е предложил награда от петдесет милиона долара за ареста на Мадуро. Тръмп го прекъсна през рамо: "Нека никой не си я приписва", каза той. "Никой не я заслужава освен нас."
Рубио: Влиятелен дипломат или поддържащ кадър?
Като държавен секретар, Рубио теоретично е най-могъщият американски дипломат след Хенри Кисинджър. Въпреки това, той често изглежда като помощен персонал за президента, оправдавайки политики, които само допреди няколко години би осъдил. Тази роля поражда въпроси за неговата траектория – от амбициозен републикански „спасител“ до ключов изпълнител на външната политика „Америка Преди Всичко“.
Рубио е син на кубински имигранти, посветил кариерата си на утвърждаването на Америка като лидер на световните демокрации и защитник на помощта за бедните страни. В дните след атаката срещу Венецуела той отричаше сравненията с Ирак, твърдейки, че „нашата мисия тук е много различна“. Някои го виждат като модерираща сила в администрацията, „шепнещ в ухото на Тръмп“, докато други го обвиняват, че председателства прекрояването на Америка в „държава-измамник“, разрушавайки съюзи и намалявайки дипломатическия апарат.
Неговият политически път е белязан от прагматизъм. След като губи президентските първични избори през 2016 г. от Тръмп, Рубио, който преди това е подкрепял всеобхватна имиграционна реформа като част от „Бандата на осмината“, се отказа от нея, когато се сблъска с нарастваща опозиция от дясното крило на партията. Той е известен със своите излъскани изяви пред камера и способността да държи аудиторията си в плен, но и с интровертна природа и склонност да променя позициите си, когато обстоятелствата го налагат.
From @NewYorker: How Marco Rubio Went from “Little Marco” to Trump’s Foreign-Policy Enabler
— NDG Longreads & Longform (@NDGlongreads) January 12, 2026
by Dexter Filkins
As SOS, Trump’s onetime foe now offers him lavish displays of public praise—and will execute his agenda around the globe.#Longreads #Longformhttps://t.co/vDjYuXmstj
Шега или стратегия: Тръмп предложи Марко Рубио за президент на Куба
„Америка Преди Всичко“ в действие: Съкращения и трансформации
Външната политика на Тръмп през втория му мандат, до голяма степен повлияна от „Проект 2025“ на Heritage Foundation, е белязана от две основни недоволства: идеята, че САЩ поддържат международни закони и съюзи за сметка на своите граждани, и че Америка е икономически експлоатирана. Целта е Америка да доминира в Западното полукълбо, оставяйки Евразия на Китай и Русия, и да използва търговията като инструмент чрез масивни мита.
Рубио трябваше да се приспособи към тази нова реалност. Една от най-драстичните промени е демонтирането на USAID. САЩ намалиха с десетки милиарди долари хуманитарна помощ и помощ за развитие, като плановете на Илон Мъск предвиждат премахването на Американската агенция за международно развитие. Въпреки че Рубио първоначално е изразил несъгласие с тези съкращения, той по-късно твърди, че сам ги е извършил. Тези действия подкопават американското влияние по света, отваряйки врати за Китай, който бързо заема овакантените ниши. Например, след като Радио Свободна Азия беше принудено да съкрати 90% от персонала си, китайското правителство започна да използва много от освободените честоти.
Той се опитва да постигне "мир по американски"
Държавният департамент също претърпява кадрови промени, с приток на лоялни на „Америка Преди Всичко“ служители, често идващи от консервативни мозъчни тръстове. Практики като нареждането на дипломати да докладват колеги за „антихристиянски предразсъдъци“ и награждаването за „вярност към секретаря“ показват стремежа към идеологическа хомогенност.
Администрацията на Тръмп също така използва визите като оръжие срещу „враждебни елементи“, отменяйки визи на десетки хиляди хора, включително студенти и критици на Тръмп. В замяна на сътрудничество в ограничаването на миграцията, САЩ сключиха противоречиви сделки с авторитарни лидери като Найиб Букеле от Ел Салвадор, изпращайки депортирани венецуелци в брутални затвори без съдебен процес.
Рубио и Украйна: Един вътрешен конфликт
Pleasure to welcome Honduras’s President-elect @TitoAsfura to the @StateDept and congratulate him on his electoral victory. We reaffirmed our commitment to deepening the U.S.-Honduras partnership to make our hemisphere safer and more prosperous. pic.twitter.com/MAkRufBZld
— Secretary Marco Rubio (@SecRubio) January 12, 2026
Позицията на Рубио по отношение на Русия се е променяла. Като сенатор той подкрепя енергичен отговор на руската инвазия в Крим. В началото на втория мандат на Тръмп обаче, той гласува против отпускането на 60 милиарда долара военна помощ за Украйна, определяйки го като финансиране на „патова ситуация“. Въпреки това, европейски дипломати твърдят, че Рубио тихо ги е успокоявал и се е опитвал да насочи събитията в посока, благоприятна за Украйна, в рамките на ограниченията, наложени му от Тръмп. Неговият видим дискомфорт по време на публичното смъмряне на президента Зеленски от Тръмп и Джей Ди Ванс беше забелязан, но той бързо последва с изрази на лоялност.
Венецуела: Едно сложно наследство
След залавянето на Мадуро, Рубио беше натоварен със сложната задача да управлява Венецуела и да възстанови опустошената ѝ петролна индустрия. Това се оказа трудно, тъй като Тръмп пренебрегна демократичната опозиция на страната, водена от Мария Корина Мачадо, която Рубио преди това подкрепяше. Вместо това, Тръмп предпочете да работи с Делси Родригес, вицепрезидент на Мадуро, с фокус върху отварянето на петролните полета за американски компании, оставяйки голяма част от корумпираното правителство непокътнато. Тази сделка предизвика критики, че Тръмп е „хвърлил опозицията под автобуса“.
Рубио се оказва в деликатна позиция – отговорен за огромна страна с дълбоко корумпирана армия. Той е принуден да разчита на принуда, като заплахи за блокиране на венецуелския износ на петрол, за да осигури сътрудничество. Някои наблюдатели все още таят надежда, че той ще настоява за избори, които Мачадо почти сигурно би спечелила, но други се опасяват, че ако всичко се разпадне, „Рубио ще поеме вината“.
В крайна сметка, Марко Рубио е фигура, която въплъщава сложните компромиси и променящите се реалности на американската външна политика в ерата на Тръмп. Той се опитва да балансира своите предишни убеждения с настоящата си роля, докато глобалното доверие в Америка е дълбоко накърнено, а Китай и други съперници засилват влиянието си. Неговата работа е на адвокат на Тръмп, който трябва да убеждава съюзниците, че Америка няма да ги изостави напълно, въпреки че на практика много от тях вече не вярват в това.
Засега обаче Рубио се оказва отговорен за огромна страна с мощна, дълбоко корумпирана армия, която вероятно ще се противопостави на всякакви опити за ограничение. „Мачадо няма да може да контролира армията“, каза Фил Гънсън, анализатор за Международната кризисна група в Каракас. „Но не е ясно, че Родригес също може.“ Изкореняването на корумпирани генерали и престъпни мрежи може да отнеме месеци или дори години. Партизански армии бродят по западната граница на страната, а частни милиции са готови. „Могат да отприщят хаос“, каза Гънсън. Докато Рубио се опитва да разреши това, Тръмп вероятно ще настоява петролът да продължи да тече. Както ми каза бившият американски служител, който работи в Латинска Америка: „Ако всичко се разпадне, Рубио ще поеме вината.“
