С ръбската мрежа за наркотрафик от Крушевац е проникнала много по-дълбоко в легалния бизнес с канабис в Северна Македония, отколкото показват досегашните публични данни от разследванията за незаконния транспорт на пет тона марихуана към Сърбия, разкрива BIRN.
Освен вече известните фирми, разследването идентифицира и други компании за легално отглеждане на канабис, с които групата е имала преки или косвени връзки.
Сръбската полиция откри рекордно количество марихуана в склад на фирма, свързана с Вучич
Информация от терен и разговори с хора, които са били в контакт с групата, сочат, че не става дума само за местна операция, а за мрежа, опираща се на лица с бизнес интереси, излизащи извън рамките на Балканите.
Последният случай отново потвърждава слабия контрол в Северна Македония и системните пропуски, които показват, че бизнесът с марихуана се е превърнал в магнит за инвеститори, често с криминално минало, в търсене на бърза печалба.
Нови компании, свързани с групата
Скопската компания „Алфафарм“, която е в центъра на скандала, има седем съдружници, но двама са особено важни за този текст: Иван Драгнич от Крушевац и македонският гражданин Драган Кръстев. BIRN разкрива, че двамата в определени периоди са били част от управленските структури на други македонски компании за канабис, които все още не са споменати в официалните съобщения за разследванията.
Членът на групата за контрабанда Иван Драгнич, когото сръбската прокуратура подозира, че е поел марихуаната на територията на Сърбия, до преди три месеца е бил директор на друга компания за отглеждане на медицински канабис – струмишката „Лайтинг Лукс“.
Интересно е, че ВМРО-ДПМНЕ, както в опозиция, така и във властта, е свързвала тази компания с лица от предишното политическо ръководство на СДСМ.
През май 2024 г. Славица Котева от Струмица и нейният бизнес партньор Теодорус Петрус Бернардус Вутерс от Нидерландия назначават Драгнич за директор на „Лайтинг Лукс“.
BIRN се свързал с Котева, за да получи повече информация за назначаването, но тя прекъснала разговора и обещала да отговори по-късно, което не се случило.
След близо година и половина на поста, през ноември 2025 г., Котева и Вутерс решават да го освободят.
Ако за ролята му в Струмица има малко информация, повече данни вече са налични за паралелната му дейност в компрометираната компания „Алфафарм“ в Скопие, откъдето според сръбската прокуратура е започнала контрабандата.
Според документи от Централния регистър, до които BIRN е имал достъп, Драгнич е внасял капитал в „Алфафарм“ чрез италианска банка в Белград. През 2025 г. той неколкократно е превеждал суми малко под 15 000 евро като внос по учредителната си роля. В същия период останалите съдружници също са увеличили капитала, който в крайна сметка достига почти 530 000 евро.
Сметката на „Алфафарм“ вече е блокирана след започването на разследванията в Сърбия и Северна Македония. Драгнич се намира в ареста в Сърбия.
Едни и същи хора в няколко компании
Името на 30-годишния Драган Кръстев от Скопие също изпъква, тъй като в определени периоди той е бил част от собствеността или управлението на три компании, занимаващи се с канабис.
Той влиза в този бизнес през 2022 г. като управител на „Грийн Лайф“, чийто собственици, както BIRN вече писа, са Александър Мияйлович – първият заподозрян в Сърбия за контрабанда на марихуана – и Огнен Николич от Крушевац.
По-малко от месец след освобождаването му като директор, през 2023 г. Кръстев става един от учредителите на „Алфафарм“. Не остава дълго, защото през лятото на 2024 г. съдебен изпълнител конфискува дела му в компанията.
Междувременно той става директор на друга лицензирана компания за канабис – скопската „RSB Solution“, чиято производствена база е била в района на Карбинци, близо до Щип.
РС Македония е първа по употреба на марихуана в Югоизточна Европа
Присъединява се към нея през април 2024 г., този път като сръбски гражданин със сръбски паспорт.
Няколко месеца по-късно правителството отнема лиценза на компанията, а Кръстев напуска поста през май миналата година.
Той притежава компания в Малта, където според източници на BIRN живее. Същите източници твърдят, че са се срещали с него в Скопие, където е проучвал възможности за бизнес със сръбски предприемачи още преди дейността на „Алфафарм“.
Разширена мрежа
Че групата е имала сериозно присъствие в бизнеса с марихуана в Северна Македония, показва и фактът, че според сръбската прокуратура Мияйлович, смятан за организатор на групата от Крушевац, е съсобственик на компанията „Грийн Лайф“ от Валандово.
Македонското правителство отне лиценза ѝ заради установен недостиг на изсушени цветове и неподходящо съхранение.
В същия ден Министерството на вътрешните работи на Северна Македония потвърди, че е влязло в производствените бази в Йосифово и е иззело един тон марихуана.
Мияйлович е влязъл в компанията чрез сръбската фирма „Бионатуралс“, в която съдружник му е Огнен Николич.
Според BIRN Николич притежава компания в Барселона за търговия с цветя, растения и торове, както и дискотека в Крушевац.
Разследването в момента е съсредоточено върху контрабандата на пет тона марихуана от Северна Македония до Крушевац.
Сръбската прокуратура твърди, че Мияйлович е наредил на Драгнич да осигури марихуаната, а Драгнич е организирал транспорта с товарни камиони. Според македонската прокуратура дейностите в Северна Македония са координирани от другия съдружник – Предраг Бркович.
Македонската полиция заяви пред BIRN, че разследването ще бъде обширно и ще продължи няколко месеца, като не се изключва групата да е имала интереси и в други европейски държави. Прокуратурите на двете страни си сътрудничат активно.
Сръбската прокуратура за организирана престъпност съобщи, че разследването се води срещу петима души и че не се изключва участие и на други лица в страната и чужбина.
Оттам посочват още, че имуществото на заподозрените и свързаните с тях лица временно се обезпечава за проследяване произхода на средствата.
Иззетата марихуана се съхранява при специални условия до приключване на делото.
Как е станала контрабандата?
За премиера на Северна Македония Християн Мицкоски и неговата партия вратата към престъпността е била отворена с регулацията от 2023 г., която позволи отглеждане на канабис на открити площи с атмосферна защита.
Според тях канабисът, отглеждан директно под слънцето, няма място на фармацевтичния пазар и е предназначен за черния пазар. Проблемите обаче са по-дълбоки и продължават от години.
Легалното отглеждане на канабис е разрешено от 2016 г., а секторът набира скорост след активната подкрепа на тогавашния премиер Зоран Заев, който оценява бизнеса на 250 милиона евро годишно. До 2021 г. над 60 компании са получили лиценз.
Държавата обаче не е изградила ефективна система за контрол. Надзорът е поверен на петчленна комисия без постоянен статут и с множество задължения.
Проверките за сигурност на кандидатите са били слаби, а BIRN още преди три години документира случаи на лицензирани производители с криминално минало.
Последните събития показват, че държавата и част от инвеститорите са навлезли в бизнеса без достатъчна подготовка, което е позволило легалният сектор да бъде използван за незаконна търговия.
