Д о началото на гражданската война, най-големият индустриален град в Сирия беше построен с помощта на Китай. Китайски работници и китайски компании разработваха заводи, издигнати с китайски пари и части. И ако войната замрази за известно време инвестициите на Китай, днес това се променя. И докато действията на Русия и САЩ продължават да привличат медийното внимание, то политиката на Китай рядко е заемала по същия начин водещите страници. Наистина Вашингтон и Москва са геополитически мастодонти, чиито интереси са от световно значение, но Пекин има далеч по-важно място. Всъщност, с навлизането си в Африка и Близкия изток, а също и в Централна Азия, Китай се превърна в конкурент на САЩ и Русия, а през последните години и в противник в геополитически и икономически план.
Основните точки на сблъсък са Близкия Изток и Африка. Докато арабският свят се намира в период на нестабилност, китайците се възползват по най-добрия за тях начин. Под водачеството на Си Дзинпин, Китай засили политиката си към Близкия Изток – регион, който в миналото не представляваше непосредствен интерес за Пекин. Навлизането на китайски компании в сферата на отбраната, технологиите и изкуствения интелект променят китайските позиции и увеличават външнополитическите амбиции на китайското лидерство.
Бърз преглед на последните събития може да даде представа. Петролът традиционно служи за спойка между интересите на САЩ и арабските страни. Но все пак, докато Вашингтон поглежда към развитието на собствените си залежи, за да не зависи от външни доставки, износът на петрол от Близкия Изток се увеличава в посока Китай.
Днес Пекин е основен потребител на петрол от Саудитска Арабия, Ирак и Иран.
Отвъд петролния бизнес, Китай засилва влиянието си чрез инвестиции. Арабските страни, желаещи да ограничат зависимостта си от „черното злато“, развиват нови начини, за да подсилят икономиките си. Саудитска Арабия и Йордания предприеха редица стъпки за включване на плановете им за развитие с инициативата „Един пояс, един път“. В случая със Саудитска Арабия става дума за сделки на стойност над 65 милиарда долара, подписани само за изминалата година. Египет пък развива план с Китай за създаване на зона на сътрудничество около Суецкия канал. В Оман китайски капитал превърна рибарско селище в китайско-омански индустриален град на стойност 10,7 милиарда долара, където ще бъдат добивани 235 000 барела на ден.
Наред с арабските страни, Китай развива отношенията си и с Израел. Така например, Пекин инвестира в железопътни линии и пристанища, и се превърна в
основен играч на технологичната сцена –
отрасъл, традиционно силен за Израел. Китай, също така, стана оператор на пристанището в Хайфа, което е най-голямото в Израел.
Тръмп наложи санкции на Иран, докато Китай е търговски партньор номер едно за Техеран и сътрудничеството продължава да се развива. Докато европейски и американски компании се изтеглят от Иран, Китай предостави кредит от 10 милиарда долара. През 2017 г. търговията между Иран и Китай надмина 37 милиарда долара – статистика, която американците не могат да пренебрегнат.
Наравно с дипломатическите и икономическите увертюри в Близкия изток, Пекин стъпва здраво и в областта на сигурността и отбраната. Китайският флот вече демонстрира възможност да извършва учения в залива Ормуз, Баб ал Мандеб и Суецкия канал. От 2010 насам, пристанища във всяка страна от Персийския залив подслоняват периодично китайски бойни кораби, а миналата година китайците извършиха общо учение с Иран в Ормуз. Китай също увеличи военното си присъствие в Джибути, където традиционно влияние и присъствие имат европейските страни и САЩ, и така се включи в регионалната надпревара в строежа на военни бази.
Our #RedSea military presence map has been updated with the planned bases by UK in Oman and Saudi Arabia in Djibouti. Turkish presence in Mogadishu has been noted as well. #Ethiopia to join in soon. Map Info via @ReutersWorld @haaretzcom @SyrianWarDaily @hxhassan @QalaatAlMudiq pic.twitter.com/7ElnW4J83l
— De Re Militari (@remilitari) November 14, 2018
Със засилването на напрежението в Близкия изток, ЕС и САЩ може би ще предпочетат да си затворят очите за тихата инвазия на Китай, но това ще бъде грешка, която може да подкопае както западните интереси, така и западното присъствие в жизненоважни за сигурността региони.
Освен Близкия Изток, друг район с особен интерес за Пекин, е Африка, макар там Си Дзинпин да подхожда с различни средства. Китай напомни за себе си най-вече с инициативата си „Един пояс, един път“, известна и като Новият път на коприната. Под „пояс“ Пекин разбира наземната инвазия на китайските интереси през Азия, а под „път“, се има предвид овладяването на морските пътища около Югоизточна Азия в посока Африка. Малко или много, първоначалните цели на този грандиозен план, са осъществени. В Африка и Близкия изток Китай показва и още един аспект на политиката си за разпространение на влияние – т.нар. Дигитален път на коприната.
Пекин често е определян като основен противник на дигиталните свободи. Държавата, обаче, не само засилва онлайн контрола у дома, но според последните доклади, се превръща в „износител“ на репресивни технологии и практики към други райони от света и най-вече Африка.
Използвайки микс от обучения, предоставящи умения за използване на технологични инфраструктури от авторитарни режими и натиск върху международни компании (например Гугъл) да приема все по-ограничаващите регулации дори извън Китай,
Пекин става основен играч в контрола на информацията.
Според „Фрийдъм хаус“ тези тенденции показват наличието на опасност за бъдещето на отворения интернет и демокрацията по света.
Докладът на организацията показва данни от юни 2017 до май 2018 в 65 държави. Проблемът с интернет свободата и връзката с Китай привлече вниманието заради настъплението на китайските технологични гиганти, развиващи се в сферата на изкуствения интелект, комуникациите и онлайн търговията. Като част от „Един пояс, един път“, Китай изгражда и инициативата си „дигитален Път на коприната“, която ще обхване оптическите мрежи в развиващия се свят. Според докладите на различни организации, това би дало голямо преимущество на Китай в разузнаването и събирането на ценна информация за конкурентни държави.
През последната година, Китай беше домакин на няколко сесии, свързани с разузнаване и цензура, на които бяха поканени официални лица от държави в Африка и Близкия Изток, включително и такива с традиционно американско влияние като Мароко и Египет. Миналият ноември се състоя двуседмичен семинар на тема „Управление на киберпространството за официални лица от държавите по инициативата "Един пояс, един път“. На този семинар, както и на други подобни, Китай предоставя обучение на поканените официални лица – най-вече представители на силите за сигурност и разузнаването в своите държави – как да използват технологии за проследяване и мониторинг на опозиционни групи. На семинарите също така са предоставяни препоръки, по които държавите да въведат подходящи закони – така например бяха написани законите за киберсигурност в Уганда и Танзания.
LOOK AT THIS MAP! China in Africa – and the world: The blue circles on map pinpoint the location of thousands of Chinese-funded projects. The largest circles represent projects in the multibillion-dollar range.
— Charles Onyango-Obbo (@cobbo3) November 14, 2018
📸 Soren Patterson, AidData/College of William & Mary pic.twitter.com/sjn3i4tx9G
Китайските компании имат също така и важна роля в инсталирането на интернет и мобилни мрежи в Африка
Така например, базирана в Китай компания е най-големият производител на телефони в Африка. Стартъпи, действащи с подкрепата на Пекин, изнасят технология за лицево разпознаване в Зимбабве. Китайски производители на телефони пък съветват властите в Кения относно комуникациите в страната.
И докато изграждането на тези инфраструктури е важна за континента, има особени опасения, че Китай си оставя „задни вратички“ за използване на лична и правителствена информация. Най-големият пример е от тази година, когато стана ясно, че в продължение на пет години Пекин е събирал разузнавателна информация през „бръмбари“, поставени в сградата на Африканския съюз в Адис Абеба – сграда, построена с помощта на Китай.
За да подържа амбициите си, правителството в Пекин засили обучението на собствени кадри. Пример е град Сиан, който има население от близо 12 милиона души и е дом на 63 колежа, университети и изследователски центрове. Всяка година завършват 300 000 души, повечето от тях учени в сферата на отбраната и технологиите. Властите имат за цел основният технологичен хъб в града, Software Park, да даде работа на 250 000 технологични експерти до 2021 г. – броят им през 2016 г. е бил 165 000.
Връзките между плановете на Китай за засилване на влиянието му посредством отбраната и технологиите, и увеличаването на финансирането на технологичния сектор у дома, са очевидни. През май месец тази година именно в Сиан се състоя затворена конференция за връзките между отбраната и технологиите, на която бяха поканени гости от Китай до Турция. За авторитарни и полуавторитарни режими, Китай е добър партньор, който не задава много въпроси за нарушаване на човешки права или ограничаване на свободи.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини и любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram
