Бранейки режима на Асад, Китай и Русия бдят на стража не само на дипломатическия фронт.
През юни се разбра, че двете държави планират пълномащабно военно учение съвместно със Сирия и Иран - и то не къде да е, а на сирийска територия и в сирийските крайбрежни води на Средиземно море, коментира Ира Коган от МИГнюз.
Китайското министерство на отбраната получи разрешение 12 негови кораба да минат през Суецкия канал на път за пристанище Тартус.
Властите в Русия и Китай опровергават новината за маневрите, но китайски линеен кораб вече навлезе в сирийски териториални води.
Експерти не изключват, че руски, ирански и китайски кораби се събират край бреговете на Сирия,
за да предотвратят евентуална намеса на Запада
в гражданската война или дори да подкрепят Асад в борбата му срещу бунта.
Мотивите на Иран и на Русия впрочем са ясни, но стремежът на Китай да защити сирийския диктатор буди много въпроси. Какво подбужда Пекин да участва в конфликта, избухнал толкова далече от неговите земи?
Близкоизточните интереси на Китай са свързани най-вече с Иран - доскоро трети по мащаб доставчик на горива за растящата китайска икономика. Иран пък консумираше огромни количества китайски стоки, работна сила и оръжия.
Тъкмо оръжейните продажби бяха условие Пекин да получи пропуск за иранския петролен пазар. Китайците построиха за своя сметка огромно пристанище в Ормузкия проток, през който минава на път за Запада петролът от страните в Персийския залив.
Китай развива икономическо партньорство и със Сирия, но в далеч по-ограничен мащаб. Смяната на режима в Дамаск не би била твърде значима загуба за Китай; тук обаче има едно "но" - китайските лидери наред с целия свят разглеждат Сирия като последна опора на Иран.
Мнозина политолози смятат, че
щом Асад бъде свален, САЩ и съюзниците им ще нападнат Техеран
Китай обаче не желае да допусне това - вече е понесъл огромни щети заради антииранските санкции, а една военна операция в Иран ще изправи Поднебесната империя на ръба на енергийна криза.
Пекин бездруго предпочита да не насочва вниманието към икономическите вреди от преврата в Либия за китайските договори и инвестиции.
Освен икономическите интереси обаче нещата имат и друга страна.
Съществена роля играят политическите съображения. Москва и Пекин не изключват Асад да запази властта - та нали успешно се бори с въстаниците почти година и половина.
Във външната политика винаги е по-изгодно да подкрепиш победителя. При това и Русия, и Китай подозират, че САЩ се стремят да отслабят позициите им в арабския свят - и подозренията им не са далече от истината.
Вашингтон не крие, че смята Китай за стратегически противник
с оглед на бурния му икономически растеж и изгражданото сътрудничество с петролодобивни страни.
Накрая, като се обявяват срещу намесата във вътрешните работи на други страни и подкрепят концепцията за национален суверенитет, двете държави полагат грижи за собственото си реноме.
Пекин споделя руската формула "пазарна икономика и полицейска държава", затова там има както проблем със спазването на човешките права, така и риск от опозиционни акции.
Тези гиганти естествено не са заплашени от международна интервенция, но Москва и Пекин не желаят въпросните теми дори да се споменават на международно ниво, та да не пострада техният имидж на обективни арбитри.
Ще добавим и друго: просирийската позиция на Пекин отразява убеждението на китайските лидери, че оставката на Асад не би довела до спиране на насилието. Сирийските събития за тях не са въстание срещу диктатора, а борба между въоръжени групировки, в която не бива да вземат ничия страна.
Според аналитици Западът отчасти сам е провокирал съпротивата на Китай,
отправяйки сигнал, че в Сирия няма да се повтори либийският сценарий
В различна ситуация, пред заплаха от военна операция, Пекин вероятно би склонил за санкции и други мерки. Те предполагат също, че Китай за разлика от Русия може и да направи отстъпки на международната общност, тъй като принципите се жертват по-лесно, отколкото икономическите и стратегическите интереси.
Но участието на китайски военни в общи маневри с Русия, Иран и Сирия сочи обратното. Естествено Пекин не би воювал нито за Сирия, нито за Иран.
Китайското ръководство напоследък избира друга тактика - мирно решаване на конфликтите, и ще се ориентира към изостряне, само ако действията на друга държава бъдат насочени срещу него.
Теорията за трета световна война, която ще се води (или вече се води) в близкоизточния регион между САЩ, от една страна, и Китай - от друга, изглежда като налудничави конспирологични измислици, но Пекин може би я приема сериозно или поне не я пренебрегва съвсем.
Китайските кораби край бреговете на Сирия са ясен намек към западния свят: Китай е готов за такава война.
