Л итературните героини на Джейн Остин са известни с това, че намират своето романтично щастие чрез брак. Самата авторка обаче остава неомъжена до края на живота си. Какво стои зад този избор?
Джейн Остин (1775–1817), една от най-великите писателки в историята на английската литература, е автор на вечни романтични произведения като „Разум и чувства“ (1811), „Гордост и предразсъдъци“ (1813), „Мансфийлд парк“ (1814) и „Ема“ (1816). Днес нейната популярност се дължи не само на стиловата ѝ изтънченост, но и на вечната актуалност на героините ѝ, които настояват за брак по любов, а не по сметка – послание, което резонира и в нашето време.
И ако вярваме на старата писателска максима „пиши това, което знаеш“, бихме предположили, че Остин е имала личен опит с романтичен и щастлив брак. Но тук възниква парадоксът – една от най-силните гласове за романтичната любов никога не се е омъжила.
След смъртта ѝ през 1817 г. брат ѝ Хенри създава образа на Джейн като добродетелна християнска „стара мома“ в предговора към публикуваните посмъртно романи „Нортангърското абатство“ и „Убеждение“. Това обяснение напълно устройва викторианското общество. Но от средата на XX век насам биографията ѝ започва да бъде преосмисляна.
- Била ли е Джейн Остин хомосексуална?
Най-спорната хипотеза предполага, че Джейн Остин не се е омъжила, защото е била привлечена от жени. Но липсват реални доказателства в подкрепа на тази теза. Известна е ранната ѝ романтична връзка с Том Лефрой – бъдещ главен съдия на Ирландия – която е прекратена не от нея, а от семейството му поради липсата на зестра. А в епохата, когато за средната и висшата класа бракът по сметка е норма, това е напълно разбираемо.
Съществува и разказ за мистериозна лятна авантюра със свещеник, в когото Джейн се влюбила. Двамата се разделили с уговорката да се срещнат отново, но когато настъпил моментът, дошла вест, че мъжът е починал. По-късно, през 2009 г., д-р Андрю Норман идентифицира този мъж като Самюъл Блекол, но предполага, че той всъщност се е оженил за друга.
- Единственото реално предложение за брак
През декември 1802 г., по време на посещение в имението на семейство Биг в Манидаун, Хампшир, Джейн приема предложение за брак от Харис Биг-Уидър – брат на домакините. Но на следващата сутрин, след дълбок размисъл, тя променя решението си и напуска имението. Бракът би ѝ осигурил финансова стабилност, но явно тя осъзнава, че ще ѝ коства нещо по-ценно – творческата ѝ свобода.
Ако е имало дори намек за хомосексуалност, както някои твърдят, едва ли би приела предложението изобщо. Всъщност всички близки отношения на Остин с жени са или дълбоки приятелства, или роднински връзки.
- Теорията за „сестринската любов“
През 1995 г. литературният критик Тери Касъл предизвиква сензация с рецензия на сборника с писма на Остин, публикувана в London Review of Books. Тя повдига въпроса дали необичайната близост между Джейн и сестра ѝ Касандра е била просто сестринска или нещо повече. Заглавието на публикацията – „Била ли е Джейн Остин гей?“ – предизвиква буря от реакции. Част от доказателствата обаче се оказват неубедителни – като например твърдението, че двете сестри споделяли едно легло, което по-късно е опровергано от открита фактура за две отделни легла, поръчани от баща им.
Касандра самата е била сгодена, но след смъртта на годеника ѝ през 1797 г. решава да не се омъжва – не поради сексуална ориентация, а от уважение към паметта му.
- Каква е истинската причина?
След като всички сензационни хипотези са отхвърлени, остава най-вероятното обяснение – Джейн Остин съзнателно е избрала да остане неомъжена, за да се посвети на писането. Тя започва да пише още на 12 години и не спира до края на живота си. В годините, когато живее в Бат и Саутхемптън, макар и да няма публикувани творби, тя не спира да чете, да води обширна кореспонденция и да усъвършенства своя стил.
Когато се установява в Чотън, създава най-значимите си произведения. Сама финансира издаването на „Разум и чувства“, а след това научава как да управлява правата върху произведенията си. Джейн Остин не просто пише – тя също е и бизнес дама, която избира независимостта си в свят, в който от жените се очаква да се подчиняват и да зависят от съпрузите си.
- Смелата жертва на една велика жена
В онази декемврийска нощ на 1802 г., приела предложението на Харис Биг-Уидър, Джейн вероятно е мислела за семейството си. Бракът би донесъл сигурност за нея, сестра ѝ и майка ѝ. Но на сутринта надделява разумът на твореца – тя осъзнава, че ще загуби себе си, ако се откаже от писането.
След това завършва и започва да търси издател за „Нортангърското абатство“, а по-късно сама издава „Разум и чувства“, осъзнавайки стойността на труда си. Дори когато допуска грешки, като продажбата на правата на „Гордост и предразсъдъци“, тя се учи и подобрява стратегията си.
Джейн Остин избира неомъжения живот не поради скандални или сензационни причини, а защото поставя изкуството си над всичко. Това, което обществото е възприемало като лична жертва, всъщност е акт на освобождение. Тя не просто е писателка – тя е символ на женската независимост, творческа целеустременост и лична свобода.
Иронията остава – докато нейните героини намират щастие в брака, тя самата намира своето в писането. И именно това я прави безсмъртна.
