Т урските разузнавателни дронове са разположени в Северен Кипър, за да следят израелците. Израелската авиация обикаля заплашително над сондажните кораби, пратени от Турция. А турски военен съд прогони израелски научен кораб. В неутралните води на Източното Средиземноморие избухва нов конфликт заради газовите залежи, пише руският вестник „Взгляд“, цитиран от „Фокус”.
Първият дрон на турските военновъздушни сили „Байрактар“ пристигна в постоянната си база в признатата само от Анкара Турска Севернокипърска турска република. Той е един от няколкото турски разузнавателни дронове, които ще придружават сондажни кораби и превозни средства край бреговете на Кипър, както и ще извършват въздушно проучване на запасите от въглеводороди. Дроновете ще са разположени в базата на турските ВВС „Гечиткале” (на гръцки - Лефконико).
Властите в Република Кипър изразиха протест и оцениха решението на Анкара като стъпка, дестабилизираща Източното Средиземноморие. Но по-интересно е каква ще бъде реакцията на Израел. Първите турски бойни дронове кацнаха в Кипър само ден след зрелищен полет на израелски изтребители над турски кораб, който извършва сондиране за природен газ близо до Кипър.
Известният блогър Бабак Тагвай, който се позиционира като военен експерт, обяви в Туитър, че израелският изтребител е атакувал турския кораб с противорадарни ракети „Дилайла“. Информацията не беше потвърдена нито от Анкара, нито от Тел Авив.
Преди това израелският изследователски съд Бат Галим беше прогонен от икономическата зона на Кипър от турски военен кораб.
Освен това Реджеп Ердоган направи жест, който очевидно е предназначен да дразни Израел. Турският президент прие делегация на „Хамас“, която Израел счита за терористична организация.
„Израелските политици са доста прагматични и не се поддават лесно на провокации. Но ако тези провокации се превърнат в конкретни действия, турците ще се изправят пред твърда израелска реакция и това може да доведе до ескалация на напрежението в региона. Следователно тази игра на Ердоган е много опасна“, коментира пред вестник „Взгляд“ бившият съветник на Бенямин Нетаняху, израелският политолог Бени Брискин.
Турция твърди, че проучванията за въглеводороди се извършва или в собствения ѝ шелф, или в шелфа на Кипър, който от гледна точка на Анкара се контролира от Севернокипърската турска република.
„Тъй като никой в света не признава Северен Кипър за независима държава, въпросът за законността на това териториално формиране върху собствена зона на шелфа „виси във въздуха“. В съответствие с международното право тази зона не може да се счита за суверенна“, обяснява пред вестник „Взгляд“ Виктор Надейн-Раевски, водещ изследовател в Института за световна икономика и международни отношения на Руската академия на науките. Припомняме, че през лятото Гърция заплаши Турция със санкции от ЕС. В отговор Анкара отхвърли правото на Европейския съюз да определя граници в Средиземно море. Да се откаже от проучванията край бреговете на Кипър, Турция също бе призована и от САЩ.
„Разграничението беше документирано между Кипър и Израел, но тъй като Турция не признава целостта на Кипър, тя не признава и израелските зони“, обясни Надейн-Раевски. „Оттук идват всички тези многобройни взаимни заплахи и в последно време опитите за действия срещу кораби, които се занимават със сондиране и проучване в тази област.“
Борбата за предполагаемите и все още не напълно проучени запаси от нефт и газ в Източното Средиземноморие започна сравнително наскоро. Но както вече отбеляза вестник „Взгляд“, хипотетичната награда е доста сериозна. През 2012 г. край бреговете на Кипър и Гърция бе открито дълбоководно газово находище, което получи името „Афродита” и чиито резерви се оценяват на 140 милиарда кубически метра. Израелците намериха близо до морската граница с Ливан, друго такова, наречено „Тамар“ със запаси от 300 милиарда кубически метра газ, което се разработва от 2013 г. заедно със САЩ. Но очакванията са, че „Левиатан” ще е най-голямото находище в региона с 3,4 трилиона кубически метра природен газ и 1,7 милиарда барела нефт.
То се намира в спорната акватория, за която претендира Турция.
„Има и други находища”, посочва Надейн-Раевски. „В същото време Турция успява да координира проучванията си с Египет и освен това води разговори с Алжир. В региона има доста сложно припокриване на зони, всичко зависи от това как се очертават границите. Що се отнася до зоната, в която станаха турско-израелските инциденти, тя лежи в ливански и сирийски води, а от юг в непосредствена близост е и акваторията на Израел“.
На този фон Турция иска всичко. Тя отказва въообще да преговаря с Кипър. Не я притеснява дори натискът и икономическите санкции от Европейския съюз.
Иронията е, че борбата за запасите от нефт и газ в Източното Средиземноморие вече е в ход, а реалният обем на тези резерви все още не е известен.
„Дори и без да разглеждаме последният инцидент, достатъчно е да следваме реториката на Ердоган през последните много години. Имам предвид неговата политическа линия - подкрепа за „Хамас“, както и постоянна много агресивна реторика към Израел“, смята израелският политолог Бени Брискин. „Сега икономическата ситуация в Турция не е най-добрата. Ислямистите загубиха изборите в Анкара и Истанбул. Ердоган вече не чувства електоралната подкрепа, която имаше, затова залага на търсенето на външен враг”.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
