11

П риключиха четиридневните избори за Европейски парламент, на които гражданите на Европейския съюз бяха изправени пред предизвикателството да избират между набиращите популярност крайнодесни партии и традиционните политически сили, подкрепящи европейския проект. Това предопредели високата избирателна активност – над половината от имащите право на глас европейци застанаха пред урните и упражниха своето право на глас.

Двете най-големи парламентарни групи – Европейската народна партия и Прогресивният алианс на социалистите и демократите – остават най-големите в новия Европейски парламент, но вече нямат възможност да сформират управляващо мнозинство, показват данните от първите екзит полове.

ЕНП може да получи 173 мандата в новия парламент, което е с 44 места по-малко, отколкото на предишните избори през 2014 г. Социалдемократите претендират за 148 места, което е с 38 по-малко.

Парламентарната група Алианс на либералите и демократите, ще увеличи броя на своите мандати с 11 до 79 депутати. А ако към тях се добавят и депутатите от партията на френския президент Еманюел Макрон „Република, напред“, то либералите могат да разчитат на 102 места. ПГ на „Зелените“ – Европейски свободен алианс също разширява присъствието си с 16 депутати до 68 мандата.

След тях са Европейските консерватори и реформатори – 62 мандата или с 14 по-малко. Европа на нациите и свободата, в която влиза Марин Льо Пен, също увеличава броя на депутатите си с 22 до 59. Извън парламентарните партии също увеличават броя си с 59 места. „Европа за свобода и пряка демокрация“ с участието на „Алтернатива за Германия“ ще разполага с 57 места или с 16 повече.

Очаква се някои от парламентарните групи да се преструктурират. Това може да засегне дясно популистките и дясно консервативните ПГ.

Изборите започнаха на 23 май, като първи гласуваха британците и холандците. Изборите на Острова преминаха под знака на Брекзит и неочаквано за европейците затвърдиха желанието на поданиците на Нейно величество да напуснат Евросъюза. Партията Брекзит получи над 31,5% от гласовете, а нейният лидер антиевропейски настроеният популист Найджъл Фараж не скри своята радост и определи резултата като „голяма победа“.

В същото време управляващата Консервативна партия, която в продължение на три столетия е една от двете водещи политически сили, зае едва пето място. Нейният крах доведе и до обявяването на оставката на Тереза Мей на 24 май.

И докато мъгливият Албион като че ли изгуби европейската посока, в „ниската земя“ нещата се развиха изключително благополучно за проевропейските сили. Това е една радостна новина, защото Холандия през последното десетилетие беше страна, в която крайната десница начело с Геерд Вилдерс заемаше едно от водещите места.

Изборите в Холандия бяха спечелени от Партията на труда на заместник-председателя на Европейската комисия и кандидат на левицата за нейното оглавяване Франс Тимерманс с 18,10%. Партията на свободата и демокрацията на премиера Марк Рюте получава 15%, центристкият Християндемократически призив получава 12,30 на сто, докато крайнодесният Форум за демокрация на Тиери Боде е четвърти с 11%.

За съжаление не така благоприятно се развиха нещата в съседна Белгия. В многонационалното кралство, чийто девиз е „Съединението прави силата“, от година на година все по–голяма тежест придобиват крайнодесните националисти.

Крайнодясната националистическа партия „Фламандски интерес“ се радва на силна подкрепа не само на евровота, но и на парламентарните и местни избори. Според наблюдателите по всяка вероятност резултатът от изборите ще доведе до нови преговори за сформиране на правителство – пет месеца, след като управляващата коалиция се разпадна и това постави премиера Шарл Мишел в позиция да оглавява кабинет без реално мнозинство. При 15 процента от преброените бюлетини и в трите вота в холандско говорещия регион Фландрия партията „Фламандски интерес“ получава 18 процента подкрепа, което е три пъти повече спрямо предходните избори през 2014 година.

Консервативният блок на федералния канцлер Ангела Меркел ХДС/ХСС спечели изборите за Европейския парламент с резултат 28,2%. В сравнение с 2014 г. християндемократите и тяхната посестрима от Бавария загубиха цели 7%. Председателят на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер призна, че полученият резултат не отговаря на очакванията на консерваторите, но задачата за победа е изпълнена.

Много сериозна загуба понесе Германската социалдемократическа партия – коалиционен партньор на Меркел на федерално ниво. ГСДП се класира трета с 15,5% от гласовете. Спадът спрямо миналите европейски избори през 2014 г. е повече от чувствителен – цели 11,8%, което не може да бъде охарактеризирано по друг начин освен като катастрофа. Лидерът на социалдемократите Андреа Налес не скри разочарованието си. „Искам да призова всички наши членове и наши привърженици да гледат на бъдещето с оптимизъм, дори ако днешните резултати предизвикват болка. Те показват, че имаме много работа за вършене“, каза тя и призова: „Горе главата!“.

Истински триумф е второто място на „Зелените“, които получават 20,8% от вота, което е ръст с цели 10% спрямо 2014 г. Те победиха в големите германски градове, включително в Берлин и Хамбург, където с внушителна преднина изпревариха своите политически конкуренти. Някои политически наблюдатели виждат в тяхната победа „сигнал за политически промени“ в Германия. Лидерът на ХСС Маркус Зьодер призова своите съпартийци и ХДС да променят стратегията си и да смятат „Зелените“, а не ГСДП за свой основен конкурент. „Предишното статукво, която познавахме, вече не съществува“, констатира той.

Четвърта се оказа дяснопопулистката „Алтернатива за Германия“, която спечели около 11% от гласовете. Това е ръст от 3,8% спрямо предишните евроизбори, но по-лош резултат, отколкото на последните избори за Бундестаг през 2017 г. /12,6%/. Лидерът на АГ Александър Гауланд хвърли вината за лошото представяне върху „сложната ситуация“. Явно правейки намек за скандала около сестринската Австрийска партия на свободата на Хайнц-Кристиан Щрахе.

И ако на германската крайна десница „Ибиса гейт“ нанесе големи щети, то младият и енергичен австрийски канцлер Себастиан Курц изглежда имунизиран от подобни афери. За неговата Народна партия са дали гласа си 34,5%. Доскорошният им коалиционен партньор крайнодясната Партия на свободата е трета със 17,5%, губейки над 2% спрямо предишните евроизбори.

Крайнодесният „Национален сбор“ на Марин Льо Пен спечели с 24,2% европейските избори във втората икономика на еврозоната, изпреварвайки президентската партия „Република, напред“, за която дадоха гласа си 22,4% от избирателите.

„Президентът няма друг избор, освен да разпусне Националното събрание“, каза Льо Пен в ефира на телевизия BFM след огласяването на предварителните резултати от изборите за Европейски парламент. „Гласът за „Национален сбор“ е глас за Франция и за нацията. След като резултатите от изборите дезавуираха властта тази вечер, президентът трябва да си направи съответните изводи“, подчерта тя. Марин Льо Пен смята, че евровотът е показал нивото на доверие на французите в действащата власт.

Управляващите признаха своята загуба. „Приемам изборните резултати със смирение. Когато ти си втори, не можеш да твърдиш, че си победител. Въпреки това с всички сили ще възобновя работата си за реализирането на политическия проект на президента и управляващото мнозинство“, каза премиерът Едуар Филип в централата на партията. Изявлението му беше излъчено директно по телевизия BFM.

Той обеща да продължи политиката на президента Еманюел Макрон, въпреки второто място на „Република, напред“. Филип подчерта, че „дълбоките промени в политически живот на Франция, които започнаха в страната с избирането на Макрон, са очевидна и неоспорима реалност“. „Но предишните цели повече не са актуални, сега е настъпило времето да се концентрираме върху нови: това е развитието на Евросъюза, защитата на екологията, осигуряването на икономическото развитие, заетостта и социалната справедливост“, каза премиерът.

Източници от Елисейския дворец заявиха, че не се очакват промени в кабинета. От президентството признаха, че „тези избори потвърждават наличието на два полюса във френската политика. Президентската партия е надежден стълб срещу националистическата партия“.

Гръцките гласоподаватели зашлевиха звучен шамар на СИРИЗА, отреждайки й второто място на европейските избори. Партията на премиера Алексис Ципрас спечели 23,92% от вота, докато основният й съперник „Нова демокрация“ на Кириакос Мицотакис получи 33,25%, съобщиха от вътрешното министерство при преброени 28,06% от гласовете.

Веднага след като стана ясна загубата премиерът Ципрас обяви, че в страната ще се проведат предсрочни избори. Това се очаква да стане след 2 юни, когато е вторият тур на местните избори, първият тур се проведе едновременно с европейските. "Веднага след втория тур на изборите за местни органи на властта ще помоля гръцкия президент да насрочи парламентарни избори“, каза Ципрас. По-рано премиерът многократно заявяваше, че правителството му ще изпълни докрай 4-годишния си мандат и парламентарните избори ще се проведат през октомври тази година.

Европейските избори затвърдиха силните позиции на един от основните евроскептици – италианския вицепремиер и вътрешен министър Матео Салвини. Неговата Лига получава между 27 и 31%. Не така благополучно стоят нещата при коалиционния му партньор популистите от Движението „Пет звезди“. Те останаха трети с резултат между 18,5% и 23%. Между двете антиевропейски партии се промъкна Демократическата, чийто резултат е между 21 и 25%.

Въпреки превръщането на Лигата във водеща партия, Салвини обеща, че не иска промени в настоящото правителство. "Колкото до мен, ако Лигата спечели, нищо не ще се промени в Италия, но всичко ще се промени в Европа, още от утре", каза той в Милано, където гласува.

Големият победител на изборите в Испания е действащият премиер Педро Санчес. Неговата Социалистическа партия е първа с 33%, следвана от консервативната Народна партия, която има малко над 20%.

Бившият каталунски лидер Карлес Пучдемон, който избяга от Испания през 2017 г., и неговият бивш заместник Ориол Джукерас, който в момента е в затвора, са избрани за депутати в Европейския парламент. Не е ясно дали и двамата ще могат да заемат местата си на депутати. Пучдемон живее в изгнание в Берлин и е търсен от Испания, докато Джукерас се намира в затвора и очаква присъдата си заедно с още 11 политици за ролята им в опита за отцепване на Каталуния от Испания. Партията на Пучдемон си осигури 2 места в парламента като получи 4.6% подкрепа от избирателите.

Огромна победа спечели унгарският премиер Виктор Орбан, който е критикуван в ЕС заради все по-голямото си отдалечаване от ценностите на Евросъюза. Неговата партия ФИДЕС получава 56% от гласовете. По време на цялата си кампания Орбан продължи с антиевропейската си и антиимигрантска риторика. Основните му конкуренти получиха по едва 10%.

В Полша управляващите крайни консерватори от „Право и справедливост“ спечелиха европейския вот с 42,4%, показват данните от екзитполовете. Европейската коалиция, състояща се от Гражданска платформа, която беше оглавявана от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, остана втора с 39,1 процента.

Според анализатори вотът за Европейския парламент се разглежда и като своеобразен тест за популярността на „Право и справедливост“ преди парламентарните избори, които ще се състоят през октомври или ноември и ще определят дали страната ще успее да преодолее отчуждението си от ЕС.

Дясноцентристките проевропейци водят в европейските избори в Румъния в неделя, като нанесоха сериозен удар на лявото правителство, критикувано от Брюксел за реформите в правосъдието, според официални частични резултати.

Консерваторите от опозиционната Национално-либерална партия (НЛП) и центристите от Антикорупционния алианс спечелиха заедно около 47 % от гласовете, пред управляващата Социалдемократическа партия (СДП), която спечели малко над 24 % според резултатите от преброяването на около 80 % от бюлетините.

Тези резултати потвърждават проучването, проведено на излизане от избирателните секции и публикувано в ранната вечер.

Избирателна активност бе около 50 %, което е необичайно висок процент в тази държава-членка на ЕС от 2007 г. насам. Мобилизацията бе особено силна в големите градове, традиционно близо до десния център, и сред важната румънска диаспора в чужбина.

"Ние не очакваме с нетърпение този вот", заяви с горчивина Ливиу Драгня, лидер на СДП и истински силен човек от управляващото мнозинство.

Тази противоречива фигура в румънската политика възпроизведе изненада, като обяви, че няма да се кандидатира срещу дясноцентристкия президент Клаус Йоханис на президентските избори, насрочени за края на 2019 г., противно на това, което той оставаше да се говори от месеци насам.

На европейските избори през 2014 г. СДП спечели 37,6 % от гласовете и половината от 32-те места. След завръщането си на власт през 2016 г. социалдемократите не са спрели да утвърждават своята сувереннна и евроскептичната реторика.

"Правителството, сформирано от СДП трябва да напусне", заяви в неделя вечерта президентът Клаус Йоханис от НЛП, приветствайки вота на румънците "в полза на една европейска Румъния".

СДП записа втори неуспех в неделя: референдумът, свикан от Йоханис в подкрепа на борбата с корупцията и срещу съдебната реформа, достигна необходимия кворум, определен на 30 %. Анализаторите отново предричат поражение на мнозинството, докато резултатите от консултацията ще станат известни в понеделник.

Социалдемократите и техният малък съюзник Алиансът на либералите и демократите (АЛДЕ) в по-малка или по-голяма степен открито призоваха за бойкот на референдума, надявайки се на провал, който да отслаби шансовете на Йоханис да си осигури втори мандат като президент. 

Центристкото движение "Акция на недоволните граждани" (АНО), чийто председател се явява чешкия премиер Андрей Бабиш, спечели изборите за Европейски парламент (ЕП), се казва в изявление на Чешката статистическа служба, цитирано от РИА Новости.

Според данни на ведомството, движението АНО е събрало 21.18 % и получава шест места в ЕП, следвано от дясноцентристката Гражданска демократическа партия, която спечели 14,5 % и получи три места, Чешката пиратска партия получи 13,9 % от гласовете и три места.

Според изявлението, Чехия има 21 места в ЕП, според резултатите на изборите, те се разпределят между политическите обединения. Седем жени и 14 мъже ще представляват страната в ЕП. Общо 39 политически асоциации взеха участие в изборите.

Избирателната активност бе 28,7 % и с повече от 10 % по-висока в сравнение с 2014 г., се казва в изявлението. 

Португалската социалистическа партия спечели изборите за Европейски парламент с 33,38% от гласовете, с което получава 6 места в законодателния орган на ЕС, съобщи Министерството на вътрешната администрация след обработка на 100% от бюлетините.

Второ място заема дясноцентристката Социалдемократическа партия, която получава подкрепата на 21,94% от избирателите и ще има четирима депутати в ЕП.

Левият блок, с 9,82% от гласовете ще има двама евродепутати. Избирателната активност на последните избори в неделя е била едва 31,5%. 

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@
Коментирай
Кирилица:
Фонетична
Имате 2000 позволени символа

* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!

11 коментара
 
Пожар в общежитие в "Студентски град"
Ексклузивно

Пожар в общежитие в "Студентски град"

Преди 4 часа
<p>5 <strong>мита за ваксините</strong> срещу грип</p>
Ексклузивно

5 мита за ваксините срещу грип

Преди 7 часа
<p>Макрон рискува всичко за Путин&nbsp;</p>
Ексклузивно

Макрон рискува всичко за Путин 

Преди 9 часа
Ново земетресение до Албания
Ексклузивно

Ново земетресение до Албания

Преди 10 часа
Домусчиев ще настоява за ВАР
Ексклузивно

Домусчиев ще настоява за ВАР

Преди 14 часа
Проверки за студентския празник днес
Ексклузивно

Проверки за студентския празник днес

Преди 14 часа
Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни

Водещи новини