Т ъй като израелско-иранската конфронтация продължава, жертвите и от двете страни нарастват. Най-малко 80 души са загинали в Иран и поне 10 в Израел. Въпреки смъртоносната реакция на Иран, израелски официални лица продължават да настояват, че атаките срещу различни ирански ядрени и военни съоръжения са били необходими. Това посочва Ори Голдбърг за Al Jazeera.
Бяха излъчени множество обосновки сред израелската общественост, но нито една не обясни истинските причини израелското правителство да предприеме едностранно и непровокирано нападение.
Израелското правителство твърди, че ударът имал "превантивен" характер и имал за цел да премахне непосредствена и неизбежна заплаха Иран да създаде ядрено оръжие. Няма обаче никакви доказателства за това. Атаката на Израел без съмнение беше щателно планирана в продължение на дълго време. Една превантивна атака трябва да включва съществен момент на самоотбрана, произтичащ, на свой ред, от извънредна ситуация. Такава извънредна ситуация очевидно нямаше, посочва Голдбърг.
Допълнително, Израел изтъкна като основание за "превантивната" атака доклада на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) от 12 юни, с който Иран беше порицан за съществени нарушения на задължения по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) до началото на 2000-те. Ала и МААЕ, изглежда, също отхвърля това твърдение. В доклада нямаше нищо, с което съответните държави вече да не са били наясно.
Израелското правителство също така изтъкна, с оглед на концепцията за "превантивно действие", че целяло да "обезглави" иранската ядрена програма. Сред специалистите и лицата, съставящи политиките, съществува широк консенсус, че Израел не притежава способности да унищожи тази програма, особено ако действа съвсем сам, посочва Голдбърг.
The real reason Israel attacked Iran | Israel-Iran conflict | Al Jazeera https://t.co/GzUnm3dQBQ via @AJEnglish
— Felani Galih Prabawa (@galihprabawa) June 17, 2025
Начинът, по който се провежда настоящото нападение, също показва, че Израел никога не си е поставял за цел да унищожи изцяло иранската ядрена дейност. Израелската армия бомбардира различни военни и правителствени обекти:
- ракетни бази,
- съоръжения за природен газ
- петролно депо.
Освен това извърши поредица покушения срещу високопоставени ирански военни командири. Сред мишените беше и Али Шамхани, бивш министър на отбраната и близък съветник на върховния лидер аятолах Али Хаменей, за когото се съобщава, че е убит, въпреки че иранските държавни медии и правителство все още не са потвърдили смъртта му. Смята се, че Шамхани беше една от главните фигури в разговорите със Съединените щати през изминалите месеци.
Неговото покушение, заедно с всички останали, показва характерната израелска тактика. Израел често ликвидира конкретни лица с надеждата смъртта им да предизвика разпад на системите и институциите, с които те са свързани. Смъртта на Шамхани може да се смята за опит да се провалят разговорите между Иран и САЩ. Във всички случаи покушенията също потвърждават съществуването на задълбочен израелски план да демонстрира своето превъзходство на всички нива на иранския държавен живот. Това не представлява "обезглавяване" на иранската ядрена програма.
Трета теория гласи, че Израел се опитва да стартира смяна на режима в Техеран. Премиерът Бенямин Нетаняху заяви това съвсем ясно, когато призова "гордите хора на Иран" да се изправят за "свободата си от зъл и потиснически режим".
Допускането, че иранците просто очакват израелски бомби, за да се надигнат и да свалят режима, звучи също толкова наивно, колкото идеята, че ако Израел се изправи и изличи всички палестинци в Газа, те най-накрая ще се обърнат срещу "Хамас" и ще премахнат управлението му.
Дори това да беше вярно, да смяташ, че всички иранци очакват с нетърпение израелски удар, показва сериозно непознаване на движещите сили на иранската политика. Въпреки че сред иранците със сигурност съществува съпротива срещу Ислямската република, всички те, с различни политически възгледи, са "патриоти", готови да защитят суверенитета и независимостта на Иран срещу всякакви външни сили, опитващи се да им налагат свой дневен ред.
Всъщност също като множество израелци, смятащи се за непримирими критици на Нетаняху, но застанали зад правителството при израелското нападение, най-вече членове на парламентарната "опозиция", така и множество противници на Ислямската република сега се обединяват около знамето на Иран, за да защитят суверенитета на страната. Твърдението, че Израел просто "подготвя почвата" за народно въстание с ударите си, в най-добрия случай представлява цинична манипулация.
Иран отправи ядрено предупреждение към Израел
Не поради всички тези съображения Израел нанесе удара. В такъв случай: какво всъщност провокира атаката? В среда на геноцидната кампания в Газа Нетаняху съвсем ясно съзнава, че правителството му изчерпва всички възможности.
Международната общност, също като съюзниците на Израел в региона, вече изразява критики. Някои също се готвят да приложат едностранни мерки, като например да признаят държавата Палестина.
Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Нетаняху, а Международният съд на ООН съвсем скоро трябва да се произнесе по легитимността на израелската окупация. Израел и неговите сили системно извършват кланета, след това ги отричат и накрая се оказват изобличени в лъжа, коментира авторът на Al Jazeera.
Без съмнение Нетаняху планира удара по Иран с години, чакайки точния момент. Този момент настъпи в петък. Това беше отчаян опит да събере света около Израел, точно когато се правят опити да му бъде потърсена сметка за действия, на които той досега оставаше напълно безнаказан.
Иран все още се смята за потенциална заплаха сред водещите сили на Глобалния север. Чрез излагането на старите клишета, Нетаняху се надява да възстанови старото състояние на нещата. Израел може да прави всичко, което поиска, посочва още Голдбърг.
Това всъщност представлява сърцевината на израелската концепция за "сигурност", най-ценната точка в нейното съществуване. Това сякаш аполитично разбиране за съществуването на Израел всъщност представлява платформа за изключителното превъзходство на евреите, смятано за единственото "реално" средство за съхранение на техния живот. "Сигурност" означава, че Израел може да убива когото и когато пожелае, където и да се намира, без да плаща никаква цена за действията си.
Именно тази "сигурност" ръководи действията на Израел и в Газа, и в Йемен, и в Ливан, и Сирия, сега и в Иран. Една "структура на сигурност", която по същество трябва да се разширява безкрайно. Тя никога не може да спре.
Дали това действие ще се превърне в неговото спасение?
Дали израелската общественост ще му прости за всички провали у дома и за ужасите, извършени в Газа?
Ако съдим по настоящото ликуване сред израелското обществено мнение, това съвсем може да се окаже вярно, посочва Голдбърг.
Безкрайните опашки пред всички магазини, за битови нужди и за храна, показват, че израелците са преминали в състояние на сляпо оцеляване. Едно покорно население може да бъде изгодно за Нетаняху, но това също представлява лош знак за всякакви усилия да се изгради и съхрани устойчиво израелско общество.
