В се повече хора от по-бедните страни в южното полукълбо мигрират към по-богатите икономики, предимно в северните части на света, в търсене на по-добро икономическо бъдеще. Това, което се е случва не е нещо ново. Просто емигрантският поток се превръща все повече в поредица от вълни. Тенденцията се ускорява от началото на 90-те години на XX век, показва ново проучване от Международния валутен фонд.
Къде отиват емигрантите? Не е изненадващо, че Австралия, Канада, САЩ и Северна Европа са като магнити за тях.
Но и страните от Персийския залив и дори Казахстан, една малка по население, но богата на ресурси държава в Централна Азия, също са популярни дестинации.
Броят на хората, които бягат в други страни, заради войни и репресии нарасна през тази година до най-високото си ниво от краха на комунистическия блок насам. А е много вероятно бежанците да стават все повече и повече.
Въпреки че мнозинството емигранти, които бягат по хуманитарни причини се местят в съседните страни, все по-голяма част от тях търсят убежище в мирните северни държави.
Броят на имигрантите от всички видове - икономически и хуманитарни - се е утроил от 1960 г. насам, сочат данните на МВФ. А делът на добре образованите емигранти се е удвоил, изостряйки проблема с "изтичането на мозъци" от по-слабо развитите страни.
По-високите нива на имиграция, обаче подхранват ответна реакция от гражданите в по-богатите държави, които смятат, че заради новодошлите ще получават по-ниски заплати и ще имат достъп до по-малко работни места и по-лошо образование.
Кризата определено не засяга само Европа. Имиграцията е основен проблем и в навечерието на президентските избори през 2016 г. в САЩ.
