М ощните земетресения този февруари с магнитуд 7,6 и 7,7 по Рихтер, които сринаха из основи широк регион в южната и югоизточната част на Турция, отново изведоха на преден план безопасността на първата турска АЕЦ, изграждана в страна, която е кръстопът на три големи разлома. Атомната централа "Аккую", разположена на брега на Средиземно море, не понесе щети при двата силни труса на 6 февруари, а изпълнителят на проекта уверява, че тя е проектирана да издържи на земетресение с магнитуд от девета степен. Критици предупреждават обаче, че първата турска АЕЦ крие опасност да отвори вратите на ядрено бедствие, предаде БТА.
Турската природозащитната група ДАЧЕ (Платформа за околната среда в Източното Средиземноморие) е инициирала подписка срещу "Аккую" под наслов "Спрете ядрената опасност в земетръсния район", писа опозиционният в. "Джумхуриет".
"От ДАЧЕ години наред заявяват, че в светлината на научните аргументи проектът за АЕЦ "Аккую" трябва да бъде преустановен.
Едно от най-важните предупреждения в тази връзка е, че проектът се реализира в земетръсен район", каза пред същия вестник Сабахат Аслан, председателка на Дружеството за околна среда и природа в окръг Мерсин и съвместен секретар на природозащитните организации в Източното Средиземноморие. Аслан обясни, че макар строителите да уверяват, че атомната електроцентрала се изгражда така, че да може да понесе земетресения с магнитуд 9, най-големият риск произтича от евентуално повреждането на системата за охлаждане.
"Преживявали сме примери за това в световната история. Причината да се случи бедствието в Чернобил бе,
че охладителната система не работеше. Повреждането на системата за охлаждане в резултат на голяма бетонна маса, счупила тръбите, беше причината и за преживяното бедствие във Фукушима през 2011 г.", каза още тя. "Ако АЕЦ "Аккую" работеше по време на земетресението в Кахраманмараш, там можеше да се случи бедствие, подобно на това във Фукушима", предупреди Аслан.
РАЗЛОМЪТ ЕДЖЕМИШ
Централата е разположена на западния край на Източноанадолския разлом, който заедно със Северноанадолския разлом и Западноанадолския разлом е един от трите главни разлома в Турция, казват учени. Освен тези три големи разломни линии в страната има и стотици малки разломи. В близост до терена на строежа се намира разломът Еджемиш, една от тектонските разломни зони в Централен Анадол. Смята се, че тази разломна линия е способна да произведе земетресения с магнитуд до 7-7,5 по Рихтер, според учени, цитирани в турските медии. Еджемиш е смятан за един от значимите разломи в Централен Анадол. Той се простира между планината Ерджиес в окръг Кайсери на север и окръг Мерсин на юг, където е изграждана АЕЦ "Аккую".
Не всички експерти обаче са на мнение, че зоната, в която се строи първата турска атомна централа, е рискова от гледна точка на сеизмичната активност.
Проф. Шакир Шахин, преподавател от катедрата по сеизмология на геофизичния факултет в университета "Сюлейман Демирел", окачестви района на АЕЦ "Аккую" като "място с нисък риск за земетресения", съобщава турската частна телевизия СиЕнЕн-Тюрк. Ученият изтъкна, че степента на опасност е била анализирана в различни периоди в миналото, а зоната на "Аккую" "е едно от местата в страната, където са проведени най-много проучвания за риска от земетресения и което определяме като място с нисък риск за земетресения според стойностите на опасността в Турция". По думите му районът, в който се изгражда атомната електроцентрала, е разположен на твърда почва върху скални масиви от девонския и карбонския период и в радиус от 100 км няма активни разломни линии. Нещо повече, по думите му, централата се изгражда на височина 10,5 м над морското равнище, за да се избегне въздействието на евентуално цунами.
Мнението на Шахин споделя и проф. Мустафа Ердик от Босфорския университет, който от 1975 г. е участвал в различни изследвания
за преценяване на опасността от земетресения. Според него мястото, където се изгражда "Аккую", е "с най-нисък риск" oт гледна точка на сеизмичната активност, пише проправителственият в. "Сабах". По думите на учения потенциална опасност в района крият само разломът Еджемиш и т.нар. Кипърскa дъга, но и в двата случая рискът е бил детайлно изследван през годините и взет под внимание при строежа на централата.
КИПЪРСКАТА ДЪГА
е зона, която разделя Анадолската и Африканската тектонска плоча. В миналото от този район са произлезли земетресения, причинили щети и жертви в турските окръзи Анталия, Мерсин, Адана и Хатай, отбелязват турски източници. Според историческите данни в Кипърската дъга са се случвали разрушителни земетресения с магнитуд над 7 по Рихтер.
След земетресенията в Кахраманмараш на 6 февруари сеизмолози както в Турция,
така и в Кипър изразиха опасения от възможно активиране на разломите по Кипърската дъга, която минава през Кипър и продължава към турския окръг Хатай.
Същевременно, по данни на Световната ядрена асоциация около 20 процента от ядрените реактори в света работят в райони на значителна сеизмична активност,
но централите са построени така, че да понасят всякакъв вид природни бедствия. При конструирането на съвременните ядрени централи се взимат предвид дори "невъзможни" сценарии, за да се гарантира сигурността на съоръженията, уверяват експертите.
Руската държавна компания "Росатом", която има водеща роля в проекта за АЕЦ "Аккую", казва, че централата е проектирана
"да издържи на екстремни външни влияния" и по-специално на земетресение от девета степен. Вероятността от земетресение с такъв магнитуд в района на "Аккую" "е приблизително веднъж на 10 хиляди години“, казаха от "Росатом" пред Асошиейтед прес.
Според руската компания проучване на турската Дирекция за управление при бедствия и извънредни ситуации показва, че АЕЦ "Аккую", разположена на около 95 км от северния бряг на Кипър, се намира в зона от пета степен по отношение на сеизмичния риск, т.е. в район с най-висока сигурност в това отношение.
ЯДРЕНИТЕ ПЛАНОВЕ НА ТУРЦИЯ
Въпреки съществуващите опасения Турция напредва със строежа на централата "Аккую", започнал през април 2018 г., а първият ѝ реактор се очаква да влезе в експлоатация по-късно тази година. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви вчера, че на 27 април ще бъде заредено ядрено гориво в първия блок на АЕЦ "Аккую", с което съоръжението официално ще стане ядрен обект. Когато бъде завършена, атомната електроцентрала се очаква да произвежда 35 милиарда киловатчаса електроенергия годишно, които ще покриват около 10 процента от потреблението на електричество на страната.
Нещо повече, ядрените планове на Турция не се ограничават само до една АЕЦ.
В края на миналата година турският лидер обсъди с руския президент Владимир Путин и проекта за втора турска АЕЦ в северния окръг Синоп на Черно море. Плановете предвиждат централата в Синоп да се състои от четири блока и да генерира най-малкото толкова електричество, колкото и "Аккую", поясни турският лидер.
Анкара обмисля да изгради и трета атомна електроцентрала в северозападната част на страната
и работи по подбора на подходящ терен за строежа, заяви преди време турският министър на енергетиката и природните ресурси Фатих Дьонмез. Опитваме се да намерим място за нова атомна електроцентрала в областта Тракия, каза неотдавна той в интервю за държавната телевизия ТРТ. Този проект също не е новост, намеренията за изграждането на АЕЦ в този район на страната продължават вече над десет години. Първоначално като възможно място на строежа се споменаваше град Игнеада, окръг Къркларели, разположен само на десетина километра от границата с България.
