О пустошителното земетресение в понеделник миналата седмица, което разруши хиляди сгради в много райони на Турция и Сирия, поднови дискусиите за безопасността на атомната електроцентрала, която се изгражда на южния турски бряг на Средиземно море, пише Асошиейтед прес.
Атомната централа „Аккую“, разположена съответно на 338 и 394 км от епицентровете на двете силни земетресения на 6 февруари, е проектирана да издържи на мощни трусове и не е претърпяла никакви щети от земетресението с магнитуд от 7,8 по Рихтер и от вторичните трусове. Силата на земетресението обаче, най-смъртоносното в модерната история на Турция, изостри съществуващите опасения от обстоятелството, че централата се изгражда на ръба на голям разлом.
Опасната двойна игра на Ердоган в Украйна
Руската държавна компания „Росатом“, която има водеща роля в проекта, казва, че централата е проектирана „да издържи на екстремни външни влияния“ и по-конкретно на земетресение от девета степен. Вероятността от земетресение с такъв магнитуд в района на „Аккую“ „е приблизително веднъж на 10 хиляди години“, са посочили от „Росатом“ пред Асошиейтед прес миналата седмица.
На въпрос на агенцията турското министерство на енергетиката е заявило, че няма непосредствени планове за преразглеждане на проекта. Според някои активисти обаче проектът създава рискове.
Андрю Уитакър, преподавател по строително инженерство в университета в Бъфало, казва, че това, че централата е разположена на западния край на Източноанадолския разлом, означава, че проектът трябва да е бил предвиден за значителни трусове. Според него все пак би било разумно да се направи нова оценка на изчисленията за сеизмичния риск на цялата инфраструктура на региона, включително на централата. „Няма причина за безпокойство, но винаги има причина да бъдем внимателни“, казва Уитакър.
Турция планира китайци да строят АЕЦ в Тракия
Това обаче не успокоява активистите в Турция и в разположения наблизо остров Кипър. Те подновиха призивите си проектът да бъде прекратен, като заявиха, че катастрофалното земетресение е явно доказателство за големия риск, който носи атомна централа в близост до сеизмичен район.
В изявление пред Асошиейтед прес Кипърската антиядрена платформа, която обединява над 50 природозащитни групи и от двете страни на разделения остров, „призовава всички политически партии, научни и природозащитни организации да обединят усилията си и да окажат натиск върху турското правителство да прекрати плановете си за АЕЦ „Аккую“.
Кипърският евродепутат Димитрис Пападакис попита Европейската комисия какви са непосредствените действия, които ще предприеме за прекратяване на проекта.
Според Световната ядрена асоциация пък атомните електроцентрали са проектирани да издържат на земетресения и да се изключват безопасно в случай на силни трусове, а около 20 процента от тях са разположени в зони със значителна сеизмична активност. Още по-строги изисквания бяха въведени след ядрената катастрофа във Фукушима, когато цунами повреди АЕЦ „Даичи“ и доведе до разтопяването на три реактора и освобождаването на опасни дози радиация.
Какво печели Русия с АЕЦ в Турция
Според „Росатом“ проучване на турската служба по извънредните ситуации показва, че АЕЦ „Аккую“, разположена на около 95 км от северния бряг на Кипър, се намира в зона от пета степен по отношение на сеизмичния риск, т.е. в един район с най-висока сигурност в това отношение.
Компанията подчертава, че реакторите ВВЕР-1200 отговарят на изискванията на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), приети след аварията във Фукушима.
Асошиейтед прес отбелязва, че възраженията срещу АЕЦ „Аккую“ имат и политически измерения. Република Кипър обвинява Турция, че се опитва да облекчи енергийната зависимост на кипърските турци от признатото кипърско правителство, за да затвърди разделението на острова. Според турските планове кипърските турци ще се снабдяват с електроенергия от Турция чрез подводен кабел. Подводен водопровод вече снабдява Северен Кипър с вода от Турция.
Първият реактор на АЕЦ „Аккую“ се очаква да влезе в експлоатация по-късно тази година, а след завършването си централата ще има мощност от 4800 мегавата и ще осигурява около 10 процента от турските нужди от електроенергия.
