О семдесет години след края на Втората световна война и след дълъг период на строго пацифистка политика, Япония ускорява увеличаването на военните си разходи, като правителството одобри рекорден бюджет за отбрана за фискалната 2026 г. Тези промени поставят под въпрос традиционната роля на страната като „силата, която отказва война“ и сигнализират за значителна трансформация в регионалната сигурност.
(Във видеото може да научите повече за: Нелепа случка подпалва Втората китайско-японска война)
В края на декември 2025 г. кабинетът в Токио одобри начален бюджет за отбрана в размер на над 9 трилиона йени (около 58 млрд. долара), което представлява увеличение спрямо предходната година и е част от план за постигане на военни разходи еквивалентни на 2% от БВП. Планът е част от петгодишна програма за модернизация и укрепване на отбранителния потенциал на страната.
Какво означава това на практика
Новият бюджет включва значителни инвестиции в:
- модерни ракетни системи, включително усъвършенствани противокорабни ракети с голям обсег;
- безпилотни системи за наблюдение и отбрана по крайбрежието;
- разширяване на военни подразделения и превъоръжаване на Силите за самоотбрана.
В рамките на програмата се планира също създаване на нови подразделения, включително разширяване на наземните сили в префектура Окинава и преобразуване на японските ВВС в Japan Air and Space Self-Defense Force.
Конституционни ограничения и политически дебат
След Втората световна война Япония влезе в историята като една от най-строго пацифистките държави, благодарение на чл. 9 от конституцията си, който формално отказва използването на сила за решаване на международни спорове и поставя ограничения върху поддържането на традиционни военни сили.
Постепенно обаче тези ограничения бяха разтълкувани по-широко, а през последните години — особено след идването на първата жена премиер Санае Такаичи — Япония засили ролята си в отбранителната сфера. Правителството твърди, че промените са отговор на „най-сериозната сигурностна среда от края на войната“, включително нарастващото военно присъствие на Китай и нестабилността в региона.
Вътрешна и външна реакция
Новата политика предизвика разделение в японското общество. Граждански групи и пацифистки организации изразяват опасения, че увеличението на бюджета и придобиването на по-широки военни способности могат да подкопаят Конституционния пацифизъм и да доведат до по-активна военна роля извън пределите на страната.
На международната сцена реакциите също са разнопосочни. Китай и Северна Корея публично критикуваха последните стъпки на Токио, обвинявайки го в „връщане към милитаризъм“ и предупреждавайки, че това може да повиши напрежението в Североизточна Азия.
Отбрана или нова стратегическа роля?
За съюзниците като САЩ засиленият японски военен капацитет е възприеман като буфер срещу геополитическите предизвикателства в Индо–тихоокеанския регион. Промяната в японската политика идва на фона на призиви от Вашингтон и други западни столици за по-голяма регионална отговорност и сътрудничество.
Критиците обаче посочват, че дори ако разходите на Япония достигнат 2% от БВП, това не означава автоматично, че страната се стреми към агресивна роля. По-скоро мнозина анализатори виждат прагматична адаптация към новия баланс на силите, където дори строго дефанзивното разбиране на военната роля се оказва недостатъчно.
Заключение: нова ера или прагматичен отговор?
Ускореното увеличаване на военните разходи на Япония бележи безспорно изменение в дългогодишния пацифистки курс на страната. Дали това е началото на нова стратегическа роля за Токио, или просто прагматичен отговор на засилващите се рискове, остава въпрос както за анализаторите, така и за японското общество.
Едно е сигурно — Япония вече не може да бъде възприемана само като пацифистка сила, а като активен участник в регионалната и глобалната сигурност и геополитика.
