П оследният човек, стъпвал на Луната, споделя, че не може да опише какво е било усещането там, но вярва, че скоро все повече хора ще разберат сами – благодарение на индустрия за трилиони долари, скрита в лунния прах.
(Във видеото: Кога може да очакваме човек отново да стъпи на Луната)
Д-р Харисън „Джак“ Шмит, на 90 години, астронавт от мисията „Аполо 17“, прекарал три дни на Луната през 1972 г., сподели пред The Post тази седмица, че в лунния прах е заключено супергориво, което може да осигури на Земята изобилие от чиста и безопасна енергия за поколения напред.
The Photo's are of Dr Harrison 'Jack' Schmitt , professional Geologist & only Scientist to walk on the Moon (all the others were Military Pilots & Test Pilots) pic.twitter.com/8DOvO81moW
— AymonHoush (@AymonHoush) August 14, 2024
„Работя върху това от десетилетия – събирането на лекия изотоп хелий-3 от Луната“, казва Шмит, който е родом от Ню Мексико и живее в Албакърки.
„Занимавам се с това от средата на 80-те години, но за първи път сега съм истински убеден, че имаме жизнеспособен бизнес модел“, каза още той.
Шмит споделя, че успехът на мисията „Артемида II“, която наскоро изпрати още четирима астронавти до Луната, му дава надежда, че създаването на бази там – и редовните полети в двете посоки – са по-близо от всякога, проправяйки пътя за тази доходоносна индустрия. Той вярва, че подобни чести космически пътувания ще станат реалност през следващите няколко години, позволявайки на все повече хора да изпитат това, което той е преживял през 1972 г.
50 years ago today, Dec. 7, 1972, humans began their journey to the lunar surface for the last time during the Apollo program. Listen to Apollo 17 astronaut Dr. Harrison “Jack” Schmitt reflect on his mission and discuss #Artemis in this podcast episode.https://t.co/6y29CFNQgF
— ARCHIVED: NASA_SLS (@NASA_SLS) December 7, 2022
Шмит признава, че самият той трудно намира думи, за да предаде какво е да се ходи по лунната повърхност.
„Почти невъзможно е да се предаде това преживяване“, казва той.
„Но една аналогия би била следната: ако някога сте били в Гранд Каньон, отивате до ръба и го виждате за първи път. Това е такъв тип усещане, при което присъствието на място е основната човешка съставка. Изучавах какво са правили другите мисии, помагах при обучението на хората, слушах дебрифингите и всичко останало – но нищо не може да се сравни с това да бъдеш там“, добавя Шмит.
Шмит е един от едва 12-те души, стъпвали някога на Луната, и един от четиримата, които все още са живи. Бъз Олдрин, Чарли Дюк и Дейвид Скот също са на възраст над 90 години. Откакто командирът на „Аполо 17“ Джийн Сърнан почина през 2017 г., Шмит е последният жив човек, направил последната стъпка от лунната повърхност.
Той се отличава и по друга причина: за разлика от останалите астронавти от програмата „Аполо“, които идват от армията, Шмит е геолог и единственият обучен учен, осъществил историческото пътуване. Първоначално е избран за астронавт през 1965 г., след като разработва програма на НАСА за обучение на лунни изследователи по полева геология, което се превръща в една от основните им цели на Луната.
Lunar Module Pilot Dr. Harrison (Jack) Schmitt joined NASA as a member of the first group of scientist-astronauts in 1965. Before NASA, Schmitt worked as a geologist at the @USGS Astrogeology Center. He was on the backup crew for Apollo 15 before being selected for #Apollo17. pic.twitter.com/6fHbjUt3jt
— NASA History Office (@NASAhistory) December 6, 2022
Шмит работи директно по всяка мисия на „Аполо“ от 8 до 13, докато не започва обучение като дублиращ член на екипажа за „Аполо 15“. Впоследствие е включен в основния екипаж на „Аполо 17“, след като бюджетни съкращения отменят мисиите от 18 до 20.
Куриоз! Единственият учен, ходил на Луната, е алергичен към нея
Шмит казва, че „Артемида II“ допълнително е разпалила любовта му към всичко лунно.
„Страхотно е да виждаш тези хора не само да се наслаждават, но и да получават огромно количество нова информация за обратната страна на Луната“, казва Шмит.
„Много е важно отново да наберем скорост. Въпросът е дали този импулс ще продължи напред?“, продължава Шмит.
Шмит вярва, че това ще се случи чрез работещ бизнес модел за междулунни пътувания, захранван от индустрия за добив на хелий-3.
Хелий-3 е ключова съставка, необходима за работата на термоядрени реактори, които функционират с изключителна ефективност и без опасните радиоактивни отпадъци, създавани от днешните атомни електроцентрали.
Хелий-3 обаче е изключително рядък на Земята – толкова рядък, че се разпределя с квоти от федералното правителство, което означава, че термоядрените реактори никога не са били жизнеспособни в голям мащаб. Смята се обаче, че Луната е богата на него, тъй като Слънцето в продължение на милиарди години бомбардира нейната лишена от атмосфера повърхност с този изотоп, натрупвайки го в сивия лунен прах.
🌎 🚀 ➡️ 🌕 ➡️ 🌌
— Sandia Preparatory School (@SandiaPrep) September 23, 2021
Dr. Harrison "Jack" Schmitt, one of four surviving Apollo moonwalker astronauts, chatted with our Astronomy and Geoscience classes about the Apollo 17 mission and the future of space travel. pic.twitter.com/xuXk5ayMtU
Добивът му би могъл да се превърне в индустрия за трилиони долари, осигуряваща на човечеството чиста и безопасна енергия за поколения напред, казва Шмит. В резултат на това той е съосновател на компанията „Interlune“, която разработва технологиите за осъществяването на тази цел.
Ще колонизираме ли в крайна сметка Луната?
„Смятаме, че бизнес обосновката най-накрая е готова“, казва Шмит, обяснявайки, че процесът на извличане на хелий-3 от лунния прах е по-близо до селскостопанската жътва, отколкото до минното дело.
„„Вярваме, че със сигурност до средата на 2030-те години, ако не и по-рано, трябва да започнем да транспортираме пратки с хелий-3 обратно на Земята“, категоричен е Шмит.
Полетите до Луната могат да струват с 90 % по-евтино
Той споделя, че пътуването му до Луната само е „затвърдило“ вярата му в силата на науката.
„Голям късметлия съм и за мен беше привилегия да бъда част от това“, казва астронавтът.
