О смата нeделя след Великден е и се чества празникът Петдесетница, както и паметта на свети апостол Ерм и на мъченик Ермий. На Петдесетница се празнува рожденият ден на Христовата църква.
След Възнесението на Иисус Христос на небето в 40-ия ден от Възкресението Му апостолите и други Негови ученици заедно със света Дева Мария и жените, които Го следвали от самото начало, се събирали всеки ден на молитва. Това те правели в една „горница“, голяма стая за гости на горния етаж на една къща, вероятно същата, в която провели и последната вечеря с Учителя преди залавянето и смъртта Му. Там те чакали в молитва обещанието на Спасителя Христос: да се всели в тях Светият Дух и да тръгнат на проповед, за да разпространяват Неговото учение сред всички народи.
През тези дни на очакване те избрали Матия на мястото на Юда Искариот, отпаднал заради предателството, и той бил причислен към единадесетте. А сутринта на 50-ия ден от Възкресението, който съвпадал с юдейския празник Петдесетница, в йерусалимската горница всички тези около 120 души отново в единомислие били събрани на молитва.
Изведнъж се чул шум от небето, сякаш от силен вятър, и над събралите се за молитва се явили огнени езици. Всички се изпълнили с Дух Свети и започнали да говорят на други езици, според както Духът им давал да изговарят. А в Йерусалим за празника били дошли юдеи от разни страни и се смаяли, защото всеки ги слушал да говорят на неговия език.
Тогава апостолите, изпълнени със Светия Дух, започнали да проповядват. Свети апостол Петър произнесъл пламенна проповед и призовал слушателите си: „Покайте се и всеки да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. И ще приемете дара на Светия Дух“. Словата му проникнали дълбоко в сърцата на слушателите. След тази проповед три хиляди души повярвали и се кръстили. На този ден с благодатта на Светия Дух Църквата се родила като общност от вярващи в Христос. Затова Петдесетница се нарича рожден ден на Църквата.
Като символ на огнените езици днес в храма се раздават орехови листа.
Свети Ерм бил един от седемдесетте апостоли на Иисус Христос. Името му се споменава в посланието на свети апостол Павел до римляни, където в края на писмото си апостолът изпраща поздрави до видни членове на църквата в имперската столица.
Според църковното предание Ерм бил епископ във Филипи (древен град, северно от гръцкия град Кавала), а според други - във Филипопол (днес Пловдив). Той написал книгата "Пастир", в която говори за устройството и мисията на Църквата. Завършил мъченически живота си.
Свети мъченик Ермий живял в град Комана, област Кападокия, Мала Азия, а пострадал за вярата си в Иисус Христос по времето на император Антонин Пий (138-161 г.). Ермий служил в римската войска и се отличил с храброст. Затова, както и поради благия си характер и жертвоготовност като християнин, той бил на почит сред гражданите независимо от тяхната вяра.
А когато в Комана започнали гоненията срещу християните, Ермий проявил мъжество и не се скрил от преследване. Сред първите заловени последователи на Христос в града бил Емрий. Независимо от големите му заслуги към империята и от почтената му старост той бил доведен под стража при управителя Севастиан, който му заповядал да принесе жертва на идолите. Светецът обаче, твърд и непоклатим, отказал да предаде своя Бог и да принесе жертва на езическите божества. С кротостта, която го отличавала, той отговорил на увещанията на Севастиан: "Би било много глупаво, почитаеми господарю, да оставим светлината и да живеем в тъмнина, да изоставим истината и да прегърнем лъжата, да се отречем от живота и да предпочетем смъртта. Така че наистина е немислимо в края на живота си да загубя тези ценни блага". Тогава управителят, разгневен, заповядал, след като го изтезавали жестоко, да го обезглавят. Това се случило в 160 г.
Обичаи, поверия и забрани
Централно място в празничната обредност заемат ореховите листа, които олицетворяват пламтящите огнени езици. Традицията повелява в ранните часове на деня да се посетят гробищните паркове, където върху гробовете на близките се подреждат орехови клонки.
Народното вярване гласи, че така се осигурява прохлада и сянка за душите на починалите. Този ритуал се дублира и на Спасовден, тъй като се смята, че тогава душите, пуснати на свобода на Великден, отново се прибират в отвъдния свят.
След това хората отиват на празнично богослужение, като отново носят със себе си орехови листа. Те се разстилат по църковния под, а миряните коленичат върху тях, отправяйки молитви за упокой на мъртвите.
Според преданията, по време на тази молитва живите имат възможност да зърнат своите покойни роднини. На тръгване от храма листата се взимат за вкъщи. Свежата растителност се използва за украса на дома, тъй като е символ на жизненост, здраве и благополучие.
Празничната трапеза
В края на деня семейството се обединява около обща вечеря. Задължително е на масата да присъства ястие с месо или риба, като няма забрана за консумацията на млечни изделия. Слагането на чисто нова покривка е важен детайл, който се свързва с привличането на късмет и берекет в дома.
Какво е забранено на този ден?
Празникът е обвързан и с няколко строги ограничения:
- Смирение, а не разкош: Прекомерното хранене и злоупотребата с алкохолни напитки се определят като сериозен грях.
- Почивка от работа: Не се позволява вършенето на тежка физическа работа или предприемането на домашни ремонти.
- Духовна чистота: Категорично се забраняват кавгите, обидните думи и злословието.
Петдесетница изисква от хората да се посветят на семейството си, да споделят време с любимите си хора и да проявяват милосърдие и благородство към околните.
