С татия в защита на американския милиардер и филантроп Джордж Сорос публикува днес авторитетният британски всекидневник „Файненшъл таймс“ (Financial Times).
Автор на материала е известният наблюдател на вестника Гидиън Рахман.
Статията започва с иронично припомняне на
всички приписани на Сорос световни конспирации само за 2017 година:
той инсценирал химическа атака в Сирия, финансирал уличните походи срещу Тръмп във Вашингтон, измислил т. нар. „план на Сорос“ за наводняване на Унгария с бежанци, наложил смяна на правителството в Македония, подкопал позициите на израелския премиер Бенямин Нетаняху, успял да наложи уволнението на няколко ключови съветници на президента Тръмп от Белия дом.
Сорос: Европа рискува да попадне под властта на Путин
Сорос: Русия се превръща в световна сила
Джордж Сорос: Италия е слабото място на еврозоната
Не са ли толкова обвинения твърде много срещу един мъж на 87 години, пита Рахман. Всички те, разбира се, са конспиративни теории. Но фактът, че се появяват тази година, и всички те се свързват с името на Сорос, не е само любопитна подробност. Те казват нещо важно и обезпокоително за световната политика, отбелязва авторът.
През последното десетилетие на XX в. Сорос, който е имигрант в САЩ от Унгария, бе в тон с духа на епохата, използвайки спечелените си чрез финансови операции милиарди в подкрепа на прехода към демокрация в Източна Европа и на други места.
Сега обаче
глобалният политически климат е променен и либералните идеи са в отстъпление.
За едно ново поколение от националисти – от САЩ до Русия и Унгария – г-н Сорос се оказа идеалният злосторник. Той подкрепя индивидуални, а не групови права и е 29-ият по богатство човек в света според класацията на списание „Форбс“. А освен това е евреин, така че е лесно да бъде представен в ролята на „тъмния“ международен финансист – роля, която някога бе запазена за Ротшилдите.
Срещу Сорос са надигнали глас дори привържениците на лозунга „Америка преди всичко“ в САЩ. След като новият съветник на президента Тръмп Хърбърт Макмастър започна да уволнява техни съмишленици от Белия дом, те създадоха специален уебсайт, на който публикуваха карикатура как „соросоиди“ и „ротшилдоиди“ дърпат конците на Макмастър.
Авторът припомня и любопитен елемент от биографията на сегашния унгарски премиер
Виктор Орбан, който през 80-те години на 20-и век е бил стипендиант на Соросовата фондация „Отворено общество“
в Оксфорд. А днес, като премиер, той демонизира някогашния си благодетел в собствената му родина.
И това не е изолиран случай, отбелязва „Файненшъл таймс“. Срещу Сорос се нахвърлят политически лидери в Македония, Полша, Румъния, Турция, обвинявайки го, че заговорничи срещу тях.
Според автора омразата срещу Сорос в САЩ датира от времето на опозицията му срещу войната в Ирак. Той подкрепя либерални каузи в САЩ, както и международни институции като ООН, а това направо вбесява крайната десница. Нейните антипатии намират отклик сред крайнодесните елементи по цял свят, които подемат същите конспиративни теории, измислени в САЩ.
Разбира се, пише Рахман, някои авторитарни лидери имат и по-конкретни причини да се страхуват от Соросовата фондация „Отворено общество“, която финансира институции на гражданското общество, стимулиращи образованието, свободните медии, правата на малцинствата и антикорупционни инициативи. Авторът припомня, че през 2015 г. правителството на Путин в Русия изхвърли „Отворено общество“ заради подкрепата ѝ за организации като „Мемориал“, които провеждаха изследвания за сталинския терор.
Сорос стана мишена за атаки дори в Израел
заради подкрепата си за правата на палестинците и за други каузи, които не се харесват на управляващата сега там десница. Това направо вбесява премиера Бенямин Нетаняху, който подозира, че Сорос вероятно стои в разследването за корупция, което все повече затяга примката около него и семейството му.
Привържениците на конспиративните теории имат обяснение за всичко и те ще посочат факта, че „Файненшъл таймс“ публикува статия в защита на Джордж Сорос, като поредно доказателство за неговото зловредно влияние, отбелязва Рахман.
Той прави уговорката, че няма никакви лични отношения с финансиста. „Без колебание обаче подкрепям неговата филантропия. Самият факт, че тя се нуждае от защита, казва нещо тъжно за времената, в които живеем“, заключава авторът.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
