П реди две години, след поредните няколко нощи на размирици в кварталите, двадесет френски генерали в оставка написаха отворено писмо до Еманюел Макрон, който тогава се готвеше да се кандидатира за втори мандат, в което предупреждават, че разделението между общностите и нарастващото "насилие и нихилизъм" във Франция в крайна сметка ще доведат до социален срив, с риск от "хаос", водещ до "гражданска война", която ще "наложи" военна "намеса... в опасна мисия за защита на нашите цивилизационни ценности и опазване на нашите сънародници".
Силни думи, подписани от около 100 висши офицери и около хиляда други военни, в страна, където армията е известна като "Великото мълчание", т.е. никога не изразява предпочитания в националната политика. В един-единствен случай, по време на войната за независимост на Алжир, когато четирима генерали се опитват да извършат пуч срещу президента Шарл дьо Гол на 21 април 1961 г. в знак на протест срещу планираното оттегляне на Франция от нейната бунтовническа колония, те са последвани от жалък брой военни и превратът се проваля в рамките на три дни. Шест десетилетия по-късно Lettre des généraux е прието с презрение, като повечето коментатори наричат авторите му "неуместни", тълкувайки апокалиптичните му прогнози като "заплаха" срещу Републиката.
И все пак тази седмица Оливие Веран, говорителят на кабинета, изглежда споделя тези заключения, тъй като при посещението си в село Крепол, южно от Лион, той предупреди, че Франция може би се намира в "критична точка" след фаталното намушкване с нож на местно 16-годишно момче. Осъждайки както нападенията с ножове по време на танци в събота вечер, така и последвалото шествие на десни активисти с намерение да се бият в квартала, където живеят заподозрените, министърът обеща, че правителството ще подкрепи опечаленото семейство и призова за строга присъда, "доживотна, без смекчаващи обстоятелства", за извършителите. Според съобщенията той добавя, че правителството "ясно" осъзнава, че насилието от страна на "бандите" повишава "напрежението... вие не можете да понасяте повече тези банди... нито ние", като обещава "пълна мобилизация" на държавата, за да "гарантира сигурността на всички граждани".
Твърде малко, твърде късно: добронамерените думи на министъра бяха зле приети. Един от жителите на селото, както се съобщава, извикал на Веран: "Вие направихте много повече за тях, отколкото за трудолюбивите хора в провинцията, които не получават никакви помощи и възпитават децата си в ценности".
"Тях" означава проблемните групи в общинските жилища, много от които са деца или внуци на мюсюлмански имигранти, като нападателите от Крепол с ножове, които нарушиха танците в събота вечер, като се твърди, че са крещели "дойдохме да си вземем белите". Противно на общоприетия обичай съдебните власти във Валанс са отказали да посочат първите имена на арестуваните заподозрени. Цялата страна подозира защо имената не са били дадени: с добронамерената цел да не се "заклеймява" цяла една общност, чието огромно мнозинство спазва законите.
Този път няколко вестника са решили да поставят под въпрос това решение (лявоцентристкият Le Parisien, който принадлежи на Бернар Арно, луксозен магнат, отпечата арабското име на заподозрения убиец).
Да се каже, че френската общественост става все по-раздвоена, означава да се подцени сегашното мнение, подкрепяно от много социолози и статистици, че страната се е провалила сериозно в приемането на всички граждани. Ако използваме думата, измислена от писателя Мишел Уелбек, Франция все повече се "атомизира". Най-големият френски социолог и политически анализатор Жером Фурке говори за "френски архипелаг" - страна, състояща се от отделни острови, всеки от които е насочен навътре.
В продължение на почти три десетилетия правителство след правителство предпочита да не се вглежда прекалено внимателно във влошаващата се ситуация. В продължение на векове Франция е била страна на успешна асимилация. Италианци, испанци, руски евреи, поляци са идвали и са ставали французи. Но огромният брой, както и промяната от изискването за "асимилация" към по-лесното "интегриране", означават, че френският модел е разрушен, пише The Telegraph.
Всеки отделен неуспех съпътства общия разпад на националния договор. Дълго време възхваляваната френска образователна система вече не е подходяща за целта: само за няколко години френските училища се свлякоха от върха до дъното на класацията на PISA, особено в областите, където децата, които не говорят френски, са мнозинство в повечето класове. Учителите са все по-малко уважавани както от политиците, които са позволили заплатите им да спаднат наполовина в реално изражение, така и от учениците, които нарушават дисциплината и често са агресивни. В някои райони от години е почти невъзможно да се преподава историята на ХХ век, особено Холокоста: навлизането на ислямизма в класните стаи, което дълго време се отрича, е допринесъл за убийството на двама учители в рамките на три години.
Междувременно полицаите са зле платени, не са добре обслужени, често се страхуват за живота си в районите, където трябва да поддържат реда, и подават оставки. (Тази професия е с един от най-високите проценти на самоубийства във Франция.) В резултат на това времето за обучение е намалено от една година на осем месеца, толкова голяма е нуждата от "ботуши" на терен.
В резултат на това доверието между управляващите класи и народа спада заедно с икономическия и културния упадък на Франция. (Ако живеете в центъра на Париж или Лион, дори Марсилия, можете да изпратите децата си в добри частни училища и Grandes Écoles, което почти гарантира добра работа, която ще им позволи да продължат да живеят там, където кризата не се усеща.)
Подобно на предшествениците си, Еманюел Макрон първо е проявил безразличие към хаотичната имиграционна система: новият законопроект за имиграцията, който предстои да бъде обсъден от Националното събрание, се опитва да коригира лаксистките тенденции от последните години, но няма да реши нито проблема с родените във Франция граждани, които изповядват омраза към страната си, нито с нарастващия брой пристигащи от размирни райони. Не е необходимо много, за да се стигне до следващия кръг от бунтове или до също толкова силен ответен удар от страна на твърдата десница, която ще реши да вземе нещата в свои ръце. Гражданската война, която генералите пророкуваха преди две години, може би е зад ъгъла, пише The Telegraph.
