Т урция е ключов регионален играч. Въпреки че преживяното от нея през последните 6 месеца би довело всяка друга държава до ръба на колапса, тя все така разполага с надежден държавен механизъм и с армия, която вече цял месец провежда мащабна операция в Сирия.
Турците имат лидер, чиято популярност вътре в страната нараства, въпреки демонизацията му в чуждестранните медии. След опита за преврат именно с този лидер те отъждествяват бъдещето на страната, пише Хилал Каплан в „Дейли сабах“ (Daily Sabah).
Учудващо вероятно е и това, че според данните за предишното тримесечие турската икономика поддържа своя растеж от 3,5 процента. Също така наскоро рейтинговата агенция „Мудис” (Moody’s) обяви, че до голяма степен е преодолян шокът в турската икономика, предизвикан от преврата на 15 юли.
С други думи, Турция има общество и държава, които се отличават с невероятна устойчивост и решителност по въпроса за защитата на стабилността, докато съседните държави се борят с банкрут или граждански войни.
От друга страна тя не получава никаква подкрепа от западните държави, които би трябвало да бъдат нейни съюзници в борбата. Що се отнася до преговорите на Турция с ЕС за присъединяване, тя се сблъсква с безпрецедентни двойни стандарти.
Не стига, че европейските държави позволяват демонстрации на Кюрдската работническа партия (ПКК), но те демонстрират и неблагоприятно отношение към турските граждани, обявяващи се срещу преврата и ги обвиняват, че искат да пренесат вътрешните си проблеми в Европа.
Не минава и ден, в който европейските медии да не се нахвърлят с оскърбления срещу Ердоган и по този начин да унижават Турция. Създава се впечатлението, че Турция е в изолация заради покровителственото отношение на ЕС и нарушения на договора за бежанците. Анкара се сблъсква със странни случаи, като например решението на Великобритания да затвори британското посолство от съображения за сигурност по време на Курбан-байрам, който вече е официален празник в Турция. А в същото време британският посланик спокойно пътешества из югоизтока на Турция, където продължават въоръжените стълкновения.
Турските отношения със САЩ преживяват един от най-напрегнатите периоди в своята история. Отрядите за народна самоотбрана (YPG) са един от двата централни проблема. След като „Ислямска държава“ бе изтласкана от турската граница, Турция видя, че покрай нея се разполага друга терористична организация и няма да допусне това формирование там.
В резултат на проведената в продължение на един месец военна операция районът западно от р. Евфрат бе в значителна степен прочистен от терористични елементи. Турция обаче установи, че помощта на САЩ не надхвърля рамките на риториката. Операция в Манбидж ще бъде моментът на истината, когато САЩ ще трябва да покажат коя от страните те смятат за свой съюзник.
Еврокомисар: Турция няма да влезе в ЕС с Ердоган
Турция обвини Гюлен, иска 1900 г. затвор
Гюлен: Ще се върна в Турция, ако съм виновен
Още един болен въпрос - Фетхуллах Гюлен. Според последното допитване на общественото мнение, направено от Pollmark, 88% от жителите на страната смятат Гюлен за терорист, който стои зад опита за преврат. Въпреки това САЩ все така го възприемат просто за духовник. Американските власти още не са го задържали, да не говорим за екстрадирането му, въпреки че са задължени да го направят в съответствие с подписаната между САЩ и Турция конвенция за предаване на престъпниците. Междувременно заради нечувствителността на САЩ Гюлен продължава да управлява своята организация от Пенсилвания.
От друга страна, макар че Турция и Русия изглежда не могат да се договорят относно сирийския президент Башар Асад, Москва отдавна закри училищата на Гюлен и отстоява териториалната цялост както на Сирия, така и на Турция. Също така Русия доказа на целия свят своята военна мощ. Затова именно сближаването на Турция с Русия не трябва да учудва САЩ. Едва ли Турция възприема Русия и САЩ като равнопоставени съюзници. Въпреки това, чувствайки че е оставена сама с решаването на двата основни въпроса на националната си сигурност, тя търси други връзки, които са приятелски за външната ѝ политика. В крайна сметка нещата зависят от отношението на САЩ към Турция.
