Д ве години и половина след руската инвазия в Украйна твърде много публични фигури в Съединените щати и Европа изглежда все още не са в състояние да разгадаят мотивите на Русия.
Руският външен министър Сергей Лавров наскоро заяви пред босненски вестник, че готовността на НАТО да се разшири с Черна гора и отправянето на приветствия за евентуално членство на Босна и Македония е не само грешка, но и провокация, пише в „Нюзуик” (Newsweek) Стефен Бланк от Американския съвет за външна политика.
На неотдавнашна среща европейска политическа фигура открито посочи, че не може да разбере защо Лавров и руското правителство се чувстват по този начин. И не само той. Твърде много хора в обществения живот като че ли не могат да схванат мотивите, движещи политиката на Москва.
Политик от "Единна Русия": Ще купим България цялата
Никой със здрав разум не вярва, че Босна, Македония и Черна гора заплашват Русия или нейните интереси, или че НАТО може реално да застраши Кремъл.
И все пак за Русия определението на тези политически фактори е едно - заплаха. Това е така, защото действията на Москва в Украйна и на други места в Европа преследват тройна цел. Древната римски фраза за това как императорът поддържа популярността си като дава хляб и зрелища на населението се прилага и тук.
Първата цел е вътрешна – за гарантиране, чрез насърчаване на имперски авантюри, на властта на Путин. Имперският авантюризъм сега е предпоставка за съществуването системата на авторитарното управление в Русия.
Втората цел са Украйна и всички други постсъветски републики.
Путин и неговият вътрешен кръг често дават да се разбере, че вярват, че тези държави нямат никакъв реален суверенитет, нито тяхната териториална цялост е достойна за внимание.
Но ако Украйна, използвана от Москва да докаже тезата си, че трябва да управлява всички „руснаци”, отхвърля легитимността на Путин като реставратор на империята, статутът на Русия като велика сила остава без съдържание.
Идеите за демократичното самоуправление могат да влязат в Русия през Украйна. Поради което на проекта за реформи трябва да бъде сложен край, особено защото руският елит гледа на Украйна като на „Малката Русия”.
Третата цел е европейската интеграция.
Исторически европейската интеграция е най-голямата заплаха за сигурността на Русия. Но интеграцията при Наполеон, Хоенцолерните или Хитлер е едно нещо. А демократическата интеграция в рамките на ЕС не заплашва никой освен характеризиращите се с алчност и корупция автократи.
Европа, разделена между два полюса и сфери на влияние, не може да стигне до стабилността желана от ЕС и НАТО, и остава постоянно в състояние на конфликт.
Съответно интеграцията на Балканите е друга заплаха за имперския проект на Путин, защото тя утвърждава правото и възможностите на свободни хора да се управляват сами и да избират за себе си дали да бъдат част от по-голям политически съюз.
За да бъдат защитени Русия и системата на Путин, останалата част от Европа трябва да е беззащитна и интеграцията трябва да остане незавършен, прекратен проект.
Доктрината Брежнев на ограничения суверенитет остава жива в руската политика. И не е изненадващо, че прессекретарят на Путин Дмитрий Песков заяви: „Брежнев не е отрицателна величина за нас”.
Само когато европейските политици разберат мирогледа на Русия и силите, които мотивират нейната политика, те ще спрат да приемат за даденост, че имат общи интереси или проблеми с управляващите в Москва. Мирното съжителство е най-многото, което може да бъде постигнато и дори то е твърде трудно постижимо.
Ако европейските лидери настояват за диалог с Русия, просто защото тя е съсед, това няма да доведе до никъде. Русия отрича основните принципи, които вдъхват живот на Запада и сега са в сила в голяма част от Източна Европа.
Докато Москва се отнася към демокрацията като смъртна заплаха, истински диалог, за разлика от това, което дипломатите наричат обмен на мнения, не само е малко вероятен, но и невъзможен.
