Е вропейски правителства и военни анализатори предупреждават, че следващите една до две години могат да се превърнат в критичен период, в който Русия би могла да тества решимостта на НАТО, докато някои съюзници омаловажават непосредствената заплаха, предава POLITICO.
Европейските правителства се опасяват, че руският президент Владимир Путин може да възприеме настоящия момент като "прозорец на възможност" за действия срещу Запада. Според трима европейски политици, запознати с дискусиите, в Кремъл се обсъжда дали следващата година или две, при все още действаща администрация на Доналд Тръмп в Белия дом и преди Европейският съюз да е завършил укрепването на военните си способности, не представляват подходящ момент за тестване на ангажимента на НАТО.
"Може нещо да се случи съвсем скоро, има руски прозорец на възможност", заяви Мика Аалтола, финландски евродепутат от център-дясното пространство и член на комисията по външни работи в Европейския парламент. "Съединените щати се изтеглят от Европа, трансатлантическите отношения са в хаос, а Европейският съюз все още не е напълно готов да поеме сам отговорностите."
Въпреки това, според високопоставен дипломат от НАТО и трима европейски отбранителни представители, които са говорили анонимно, военните власти не изключват напълно възможността Путин да започне наземна офанзива срещу държава членка на НАТО, но смятат това за малко вероятно, предвид сериозното натоварване на руската армия във войната срещу Украйна.
По-вероятен сценарий, според анализаторите, е ограничена или "неясна" операция, целяща да създаде объркване и да разедини съюзниците в НАТО относно това дали дадено действие активира член 5 от Северноатлантическия договор, клаузата за колективна отбрана.
Член 5 постановява, че нападение срещу една държава членка се счита за нападение срещу всички, но Доналд Тръмп е определял НАТО като "хартиен тигър". Мандатът му изтича през януари 2029 година.
Бившият външен министър на Литва Габриелюс Ландсбергис също предупреждава, че Путин може да "ескалира хоризонтално" срещу друга съседна държава, за да избегне "унизителни преговори" с Украйна.
Въпреки значителното увеличение на европейските разходи за отбрана след руската инвазия в Украйна през 2022 година, пълният ефект от тези мерки ще се усети едва след години, сочи Пътната карта за отбранителна готовност на Европейския съюз. Съюзът си поставя за цел да бъде в състояние "надеждно да възпира противниците си и да реагира на всяка агресия" до 2030 година.
"Може да е малък психологически ефект, който да ни изплаши, ако Путин усети, че подобна ескалация ни прави по-слаби и намалява подкрепата за Украйна", заяви Виле Ниинюсто, председател на делегацията на Европейския парламент за сътрудничество между Европейския съюз и Русия и бивш министър във Финландия. "Русия не е всемогъща. Но отчаянието също е опасно."
Германското разузнаване: В Москва искат да тестват НАТО
- Какво прави Доналд Тръмп
Полският премиер Доналд Туск заяви в събота, че най-голямата заплаха за трансатлантическата общност е "продължаващото разпадане на нашия съюз".
Според европейски анализатори, вътрешнополитическите предизвикателства пред Доналд Тръмп също ще бъдат фактор. Ако Републиканската партия се представи слабо на междинните избори през ноември, той може да засили критиките към НАТО и Европа и да намали още подкрепата за Украйна преди президентските избори в Съединените щати през 2028 година.
Съединените щати вече обявиха, че ще изтеглят пет хиляди американски войници от Германия, като Доналд Тръмп е заплашил със същото и Италия, и Испания.
"Съществува риск от още по-негативен завой" в позицията на Съединените щати към НАТО, заяви високопоставен европейски отбранителен представител. Според него Европейският съюз трябва "да инвестира сериозно и съвместно", за да бъде готов за самостоятелна отбрана.
"Това може да е последното ни мирно лято в Европа"
- Възможни сценарии на ескалация
Според Мика Аалтола, въпреки отслабването на Русия заради войната в Украйна, това може дори да направи Путин по-опасен в краткосрочен план.
"Ескалацията на конфликта в Украйна към други театри може да даде на Русия коз в преговорите… войната изтощава ресурсите им, затова те търсят изход", заяви той. "А този изход не са мирни преговори, а разширяване на конфликта."
Аалтола посочи, че потенциалните действия могат да бъдат различни: от дронови операции, през действия в Балтийско море, до операции в Арктика, включително в малки островни територии. Според него Русия разполага и с т.нар. "сенчест флот", който вече частично е милитаризиран.
"Дронова атака не изисква войски, нито преминаване на граници", подчерта той.
Целта на подобни действия би била да се окаже натиск върху съюзниците на Украйна в Европа, като същевременно се избегне директен отговор от Съединените щати.
Берлин: Путин се готви да тества Член 5 на НАТО
- Разногласия в Европа
Европа не е единна в оценката си за непосредствената руска заплаха. Държави като Финландия и Литва настояват за по-сериозна готовност за противоракетна отбрана, докато други, включително Естония и представители на НАТО, предупреждават, че прекомерната тревога може да играе в полза на Кремъл.
Украинският президент Володимир Зеленски също заяви, че Русия може да се насочи към Балтийските държави, а външният министър на Украйна Андрий Сибига посочи, че Москва изпраща сигнали чрез обвинения към балтийските страни.
Президентът на Естония Алар Карис обаче заяви, че Русия е "твърде ангажирана в Украйна", за да води нова война в Балтика.
Въпреки това той и други европейски представители подчертават, че не може да се изключва нищо: "Никога не знаеш. Никой не очакваше войната в Украйна. Ние сме нащрек. Готови сме. И държим очите си отворени."
