Ш ефът на германското външно разузнаване Бруно Кал смята, че Украйна е само етапна цел от военната експанзия на Русия. Най-опасното според него е, че в Москва има хора, които са готови да тестват НАТО, съобщи Deutsche Welle.
Президентът на германското външно разузнаване Бруно Кал не за първи път предупреждава, че опасността от страна на Русия расте – той от месеци подчертава, че руският експанзионистичен натиск на запад не бива да се подценява, пише ZDF.
В медиен подкаст сега той изтъква, че Украйна е само етапна цел за Кремъл - същинската е по-далеч на запад. А някои в Москва вече открито се съмняват, че член 5 от Договора на НАТО действително ще функционира. Въпросният текст гласи: "Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях ще се разглежда като нападение срещу всички и при такива нападения всяка страна ще помогне на нападнатата страна или страни". Според Бруно Кал истински опасно е това, че „в Москва има хора, които не вярват, че член 5 функционира и биха искали да го тестват“.
Подобен тест няма нужда да се извърши чрез открити бомбардировки - възможно е руски специални части без опознавателни знаци да навлязат на територията на балтийските страни под предлог, че защитават руски малцинства. Целта е Алиансът да бъде принуден да реагира: ескалация или колебание?
Предупрежденията не са нови
Още през октомври 2024 година президентът на германското външно разузнаване предупреди за риска от руска провокация, припомня ZDF. Тогава той каза: „Най-късно до края на това десетилетие руските войски ще бъдат в състояние да извършат нападение срещу НАТО“.
А Германия междувременно е смятана за един от основните врагове на Русия, което се дължи най-вече на помощта, която тя оказва на Украйна. Кал споменава „директно противопоставяне с Русия“, при което вече не става дума само за Украйна, а и за „създаването на нов световен ред“.
По думите на шефа на външното разузнаване, руските тайни служби действат „напълно безскрупулно“, а изострянето на ситуацията е „всичко друго, но не и невероятно“.
Напразни тревоги или обосновано предупреждение?
Колко надеждни са този вид прогнози и колко реалистично действително би могло да бъде нападение срещу европейската територия на НАТО? ZDF цитира военния експерт Кристиан Мьолинг, който още през 2023 г. заяви, че вижда голяма заплаха за разединение на НАТО, постигнато след евентуална пряка атака с оръжие. Още тогава в рамките на Алианса Русия бе смятана за най-голямата опасност за сигурността на държавите в НАТО. Актуалните оценки сочат, че през 2029 г. Русия може да е в състояние на нападне НАТО.
Авторитетният политолог и военен експерт Карло Мазала от университета на Бундесвера в Мюнхен подчертава, че „изключва пряко нападение“ на Русия срещу Германия или Франция. Предупреждението за възможна атака през 2029 г. се прави със стратегическа цел – да се пробуди съзнанието на хората за опасността и да се оправдаят високите отбранителни разходи.
„Сега и през следващите години нападение срещу европейската територия би било твърде рисковано за Русия. По-скоро допускам някакви епизодични навлизания от малък мащаб в граничните региони, може би дори в ненаселени райони“, казва Карло Мазала, цитиран от ZDF.
Германската обществено-правна медия привежда и думите на военния историк Зьонке Найцел, който също предупреждава за възможно руско нападение, но изключва вероятността от голям удар срещу НАТО. Според Найцел заплахата е реална „тъй като политиката на Путин залага на експанзията и провокацията“. Той отбелязва, че годините, докато НАТО постигне пълната си отбранителна способност, са най-опасните.
В Германия залагат на надеждно възпиране
Генералният инспектор на Бундесвера Карстен Бройер също на няколко пъти е отправял предупреждения във връзка с Русия - той смята, че след пет до осем години Москва би могла да реформира армията си така, че тя да е в състояние да нападне територия на НАТО. Същевременно той подчертава: „Казвам съзнателно всичко това в условно наклонение. Защото то не бива да се случва, но е възможно. Затова трябва да се погрижим за надеждно възпиране, така че да не се стига до война“.
ZDF цитира и финландския президент Александър Стъб, който заяви наскоро, че не се страхува от руско нападение и допълни, че Финландия има опит с Русия - това е част от нейната история. За момента той не гледа на руското нападение като на възможен сценарий, но предупреждава: „Единствено, което разбира Путин, е езикът на силата. Слабостта и мекушавостта могат да го изкушат да нападне“.
Политическият натиск расте
Преценките за опасността от Русия варират - някои експерти назовават конкретни данни и сценарии за възможното нападение, докато други предупреждават да не се правят преувеличения и политически мотивирани драматизации. Ясно обаче е едно: с всяко предупреждение расте и политическият натиск.
Федералният канцлер Фридрих Мерц, френският президент Еманюел Макрон и германският военен министър Борис Писториус настояват за мащабни военни инвестиции. Това на свой ред би могло да накара Кремъл допълнително да засили оръжейното си производство, което и така работи на високи обороти. Карло Мазала обобщава дилемата така: „Ако ние се въоръжаваме, ще се въоръжава и Москва. Но не виждам алтернатива. Можем да се справим с тази дилема на сигурността единствено, като демонстрираме нашата отбранителна способност“.
