К лементин Чърчил е била известна с много имена: лейди Клементин, „Клеми“, „Котката“ и дори „Тя, чиито заповеди трябва да се изпълняват“. Но в историята тя остава преди всичко като съпругата на Уинстън Чърчил – жената, извървяла пътя от скромното начало до едно от най-значимите политически партньорства на XX век.
Поразителна жена със „сапфиреносини очи“, Клементин е далеч по-малко известна от именития си съпруг. Зад кулисите обаче тя е била опитен държавник и тактик. Клементин често е влизала в спорове с него относно правата на жените и дипломатическата стратегия, настоявайки той винаги да дава приоритет на нуждите на обикновените хора.
„Може би историята щеше да е различна, ако баща ми се беше оженил за послушна дама“, споделя дъщеря им Мери. „Може би щеше да му е по-лесно у дома. Но майка ми притежаваше волята и способността да се изправи срещу него, да му се противопостави и да спори... Винаги съм смятала, че той се ожени за равен на него по темперамент и дух.“
Самият Уинстън Чърчил – премиерът, който обедини Великобритания по време на Втората световна война – също признава заслугите ѝ. Веднъж той заявява, че Клементин е отговорна за това да направи „живота ми и всяка работа, която съм свършил, възможни“.
- Бурните ранни години на Клементин Хозиър
Родена на 1 април 1885 г., Клементин Огилви Хозиър има тежко детство. Баща ѝ, сър Хенри Монтагю Хозиър, е офицер от британската армия, а майка ѝ, Хенриета Бланш Хозиър, е дъщеря на граф. Бракът им обаче е белязан от изневери. Широко разпространено е вярването, че сър Хенри не е биологичният баща на Клементин, нито на нейните трима братя и сестри.
През 1891 г. родителите ѝ се разделят и сър Хенри отказва финансова подкрепа. Това обрича семейството на сериозни трудности, влошени от xазартната зависимост на майка ѝ. През цялото си детство Клементин се мести многократно, за да избяга от кредиторите. Към финансовата нестабилност се добавя и лична трагедия – през 1900 г. тя губи любимата си сестра Кити, която умира от коремен тиф едва на 16 години.
Въпреки трудностите, Клементин успява да постъпи в Сорбоната в Париж на 17-годишна възраст. През 1904 г. съдбата я среща с Уинстън Чърчил.
- Един неочакван съюз
Първата им среща е пълен провал. 19-годишната Клементин не остава впечатлена от 29-годишния Чърчил, който вече е депутат. Тя си спомня, че той само я „гледал втренчено“, почти не разговарял с нея и дори не я поканил на танц.
Четири години по-късно обаче нещата се променят. Двамата се озовават един до друг на вечеря, на която първоначално и двамата не искали да присъстват. Прекарват цялата нощ в разговори за философия и история. Няколко месеца по-късно Уинстън ѝ предлага брак и тя приема.
Тогавашната преса възторжено описва Клементин като притежаваща „профил на кралица“, а съюзът е наречен „сватбата на годината“. Въпреки това висшето общество е озадачено. Уинстън е военен герой, докато животът на Клементин е започнал със скандали, а тя дори сама е шила дрехите си.
На 12 септември 1908 г. те се женят в Лондон. Този съюз продължава 56 години до смъртта на Уинстън.
- „Разказвам всичко на Клеми“
Семейство Чърчил има пет деца, като за съжаление едно от тях, Мариголд, умира едва на двегодишна възраст. Освен семейните ангажименти, Клементин е неотлъчно до съпруга си в неговата кариера. През 1909 г. тя дори спасява живота му, когато войнствена суфражистка го бутва към движещ се влак – Клементин успява да го хване за палтото и да го издърпа на безопасно място.
По време на Първата световна война тя го насърчава да се върне на фронта, за да изчисти репутацията си след провала при Галиполи. Самата тя развива мащабна доброволческа дейност, за което е удостоена с Ордена на Британската империя през 1918 г.
Връзката им не е била лишена от конфликти. Скандалите им са легендарни – веднъж Клементин дори хвърля чиния със спанак по съпруга си. Но в критични моменти тя е неговата най-голяма опора. Помага му да преодолее пристъпите на депресия, които той нарича своето „Черно куче“, и е плътно до него в мрачните дни на Втората световна война. Тя активно подкрепя гражданите по време на бомбардировките над Лондон и дори помага на съпруга си в писането на някои от най-знаменитите му речи.
„Разказвам всичко на Клеми“, споделя веднъж Чърчил пред Франклин Рузвелт.
- Наследството на една забележителна жена
Уинстън Чърчил умира през 1965 г. на 90-годишна възраст. Клементин го надживява с повече от десетилетие и си отива на 12 декември 1977 г., на 92 години.
Въпреки че съпругът ѝ е една от най-значимите фигури на XX век, ролята на Клементин е не по-малко важна. Тя не е просто съпруга, а най-довереният съветник, хуманитарен деец и защитник на правата на жените.
Както самият Уинстън отбелязва:
„Бракът ми беше най-щастливото и радостно събитие в целия ми живот, защото какво може да бъде по-славно от това да извървиш жизнения си път със същество, неспособно на низки мисли.“
