"Путин ще ни тества. Той иска да види дали в НАТО член 5 наистина работи. Ако няма твърд отговор от наша страна, той ще продължи. Това може да е последното ни мирно лято".
Това каза германският военен историк Зьонке Найцел, съобщи Deutsche Welle.
Г-н Найцел, сериозно ли смятате, че предстоящото лято може да бъде последното мирно лято в Европа? И какво точно имате предвид с това?
Зьонке Найцел: Да, сериозен съм. Но не съм казвал, че това определено ще бъде последното мирно лято. Казах, че това е възможен сценарий - най-лошият възможен сценарий. Защото никой не знае какво иска и какво ще направи Владимир Путин. Никой не може наистина да предвиди бъдещето - нито разузнавателните служби, нито държавните глави, нито пък аз мога да го направя. Но има възможни сценарии.
Ако бъде постигнато лошо мирно споразумение за Украйна, това ще развърже ръцете на Путин за други действия. Освен това вече са обявени големите военни учения "Запад", които трябва да се проведат в Беларус през есента на 2025 година. Цялата предистория на цитата, с който започнахте разговора ни, е именно тази - че моите приятели в Литва и другите балтийски държави са силно обезпокоени от тези маневри. Защото видяхме, че подобни маневри през 2021 година предшестваха пълномащабно нахлуване в Украйна. Не казвам, че това непременно ще се случи, но това е възможен сценарий и ние трябва да се забързаме.
"Не живеем в мирно време"
Целият дебат, че Русия може да е готова да нападне НАТО през 2029 година, е малко изкуствен. Невъзможно е да се предвиди, но Путин, ако иска, ако има такива планове, няма да чака НАТО да се подготви за война. Необходимо е да го осъзнаем: не живеем в мирно време. На срещата на върха на НАТО в Мадрид през 2022 година беше заявено: сега евроатлантическото пространство не живее в мир. Особено в Германия много хора си мислят, че все още живеем в мирно време. Но не, не живеем. Ние не сме и във война, а в някакво междинно състояние. Мисля, че трябва да се подготвим и да действаме много бързо.
Имало ли е в историята, в европейската история, подобна заплаха?
Зьонке Найцел: Ако се върнем назад към Първата световна война, годините преди тя да избухне са били изпълнени със страхове, със заплахи - германците срещу руснаците, руснаците срещу германците. И също така мнозина са се питали ще има ли война. Великите сили тогава също са смятали, че има нужда от реформи и т.н.
А ако вземем периода преди Втората световна война, ще видим как ревизионистично настроените Хитлер, Италия и Япония погазваха международното право. Тогава големият въпрос беше как трябва да реагира Западът на това. С това искам да кажа, че в миналото откриваме различни сценарии, но проблемът се състои в това, че съвременните времена просто са различни. Те не са копие на историята. Не можем да копираме 1938 или 1939 година, нито пък 1914. Така че трябва да намерим собствено решение.
Виждате ли някакво рационално обяснение за действията на Путин в момента?
Зьонке Найцел: Някои хора казват, че Путин е луд, но не мисля, че това в случая ни помага по някакъв начин. Смятам, че той има своя собствена обосновка, което нас много ни затруднява, защото ние живеем по други правила – че трябва да се спазва международното право, да не се нарушават международните граници и т.н. А за Путин изглежда е важно друго – че една страна като Украйна, която все повече става част от Запада, залага на демокрацията и т.н., представлява опасност за неговия вътрешен ред.
И ако проследим неговите речи, но също и други речи - на Борис Елцин например, те съдържат тази идея: Трябва да изгоним американците от Европа, която трябва да живее под руско "господство". Ние не искаме да анексираме европейските страни, но някак трябва да има руска хегемония, която да замени американската.
Точно за това е тази тази война – не само за Донбас или Украйна. Това е сблъсък между Запада и Русия. И разбира се, че големият въпрос е: има ли начин да бъде спряно всичко това? Можеше ли войната да бъде избегната? Чия е вината, чия е отговорността – на НАТО ли? Тук Германия е много разединена, повече от Франция и Великобритания.
Виждаме какво се случва в момента в Украйна. Виждаме също, че в НАТО все по-малко се разчита на Съединените щати, дори член Пети от устава на Алианса се поставя под въпрос. Виждаме, че Русия подготвя мащабни маневри в Беларус, а в същото време НАТО укрепва източния си фланг. И всичко това - на фона на загуби на финансовите пазари, дължащи се на изключително разрушителната икономическа политика на Тръмп. Какво всъщност се случва и какво да очакваме още през тази година?
Зьонке Найцел: Всичко това е огромно предизвикателство за Запада и за европейците, защото ние разчитахме много силно на САЩ за нашата собствена сигурност. А сега сме свидетели на пренастройване на западната отбранителна архитектура. Това ще отнеме известно време, защото тази система е на 75 години. Не знаем дали САЩ действително ще се оттеглят от НАТО. Не знаем до каква степен Тръмп е готов да се придържа към член Пети от устава на Алианса.
Най-лошият и най-добрият сценарий
В най-лошия случай може да се окажем в състояние на война с Русия. А в най-добрия – да настъпи мир в Украйна, САЩ да останат в Европа, европейците да се превъоръжат и да имаме десетилетие на мир. Всичко е възможно, но сега напускаме зоната на стабилност и държавниците трябва да се докажат като лидери, те трябва да са убедени в европейското единство.
Като историк това ме подсеща за "най-добрия час" – известните думи на Чърчил. Сега трябва да действаме така, че един ден, когато хората погледнат назад към този момент през 2025 година, да могат да кажат, че това е бил техният най-добър час.
Кризата винаги представлява и шанс да променим нещата и да ги придвижим напред. И ние, европейците, трябва не само да говорим, но и да придвижим напред нашата отбрана.
Прав ли е Доналд Тръмп, че Арктика може да се окаже в центъра на конфликта? Или къде може да е бъдещият конфликт?
Зьонке Найцел: Виждаме, че Русия разполага с много възможности да атакува НАТО - в хибридна или в конвенционална война. А Арктика е само един възможен сценарий. Например ситуацията около Шпицберген, който е част от Норвегия. Какво ще направи НАТО, ако Русия реши да изпрати там една десантна бригада и да каже, че това вече е руска територия? Ще ги изгоним ли оттам или как ще реагираме?
Доколкото знам, в щаба на НАТО се опасяват от подобни сценарии. Много хора от Алианса и разузнавателните служби са убедени, че Путин ще ни подложи на такова изпитание – може да е в Арктика, може да е някъде другаде. Той определено иска да види дали член Пети наистина е нещо, което работи. После следва неизбежният въпрос дали наистина сме готови да изритаме руснаците. Така че това е проблемът. Как ще действа Путин зависи и от нас, от това какви послания ще му изпратим.
Как ще се развие ситуацията по-нататък според вас? Ще се върнем ли към относителна стабилност или ескалацията ще се засили?
Зьонке Найцел: Мисля, че Путин ще продължи да ни подлага на изпитания в хибридната война. Вече видяхме повреди на кабели по дъното на Балтийско море и на други места. И той ще продължи да ни изпробва. Ако няма съвместен, твърд отговор на това от наша страна, Путин определено ще продължи. Той ще се опита да подкопае нашите общества отвътре. Вижте как това вече се случва в Германия, Франция, Словакия, Унгария и в други страни.
"Не искаме да живеем под руска хегемония"
Може да възникне например следната ситуцаия - тази есен или по-късно, руска бригада да мине по моста, да навлезе в естонския град Нарва на границата с Русия и да каже, че това вече е руска територия. Каква ще бъде тогава нашата реакция? Мисля, че нашият отговор на подобни провокации трябва да бъде много ясен, както по време на Студената война: ако преминете тази линия, вие сте във война с нас. Този вид възпиране според мен е най-добрият начин да се предотврати война. Никой в Европа не иска война. Но в същото време трябва ясно да покажем, че не искаме да живеем под руска хегемония. И ако Путин ни оказва натиск, ние трябва да отстояваме позициите си. Тогава мисля, че ще избегнем войната.
И тогава в бъдеще ще има мир, но Европа трябва да преосмисли представата си за сигурност. Не американците са тези, които ще направят това. Ние сме 500 милиона души, нали? Трябва да го направим сами. А това, знаете, се постига само ако променим културата. Проблемът е, че не разполагаме с време.
Мисля, че в Германия вече видяхме напредък, така че не бива да се разочароваме прекалено. Нека се надяваме новото правителство да даде тласък на този процес. Германия да върви напред заедно с Варшава, Париж, Лондон, Рим и след няколко години да имаме една обединена Европа, обединена в своята защита, обединена в езика спрямо Русия.
Наскоро издадохте книга, посветена основно на историята съвременната германска армия, и в нея изброявате много от дефицитите на Бундесвера и какво е необходимо да се направи в момента. Какво ще изисква това от политическа гледна точка, но и от гледна точка на обществото? Каква е първата задача на новото правителство в това отношение?
Зьонке Найцел: В обществото е разпространено мнението, че след Втората световна война германците са пацифисти. И че са много резервирани към въоръжените си сили. Това донякъде е вярно, но от друга страна не е.
Според мен по-голямата част от германците след 1955 година винаги са били за Бундесвера и за отбраната. Въпреки това, ако следите обществения дискурс преди 2022 година, оставате с впечатлението, че германците са пацифисти, но това всъщност е по-скоро културният елит. И в момента можете да видите как културният елит е на път да се адаптира. И можете да видите това, ако погледнете към Зелената партия. Зелените тръгват от движението за мир, тази пацифистка партия се промени драматично.
В книгата си изтъквам аргумента, че Бундесверът все още не функционира, защото е създаден в резултат на дългогодишна мирна история, с много малко боен опит. Сега е нужно да се проведат реформи в структурите, в личния състав и в начина на мислене. И ако Фридрих Мерц бъде избран за нов германски канцлер през май, той трябва да разбере: това е моята задача и аз трябва да подтикна колегите си от кабинета, не само министъра на отбраната, в тази посока.
Какво ще бъде изискването за лидерство на Германия, която в крайна сметка е най-силната икономика в Европа, през тези месеци и следващите години?
Зьонке Найцел: Мисля, че Германия трябва да осъзнае каква роля трябва да играе в НАТО и в Европа. И според мен Бундесверът трябва да се съсредоточи върху сухопътните сили. Ние традиционно сме сухопътна сила. Другите, британците и французите, могат да допринесат повече с военновъздушните и военноморските си сили, с ядрените си сили, със специалните си части.
Но Германия трябва да има огромен принос за защитата на източния фланг на НАТО. Така че според мен това трябва да бъде фокусът, за да може тези части, които са назначени в НАТО, да бъдат готови за бойни действия в обозримо бъдеще.
