Д ържавите от Европейския съюз имат пет години да се подготвят за евентуална война, според военен план, който ще бъде представен от Европейската комисия в четвъртък и чийто проект е видян от Politico.
"До 2030 г. Европа трябва да разполага с достатъчно силен отбранителен капацитет, за да възпира убедително своите противници и да може да реагира на всяка агресия", се посочва в проекта, който ще бъде обсъден от министрите на отбраната в сряда вечер и представен пред Колегиума на комисарите в четвъртък. След това той ще бъде изпратен за одобрение на европейските лидери следващата седмица.
Планът, наречен "Пътна карта за отбранителна готовност 2030", е израз на растящата роля на ЕС в сферата на отбраната - реакция на войната на руския президент Владимир Путин срещу Украйна и на неясните сигнали на американския президент Доналд Тръмп относно ангажимента му към европейската сигурност.
"Милитаризираната Русия представлява постоянна заплаха за сигурността на Европа в обозримо бъдеще," се казва в документа, за който първи съобщи Bloomberg.
EU countries have five years to prepare for war, according to a military plan that will be presented by the European Commission tomorrow and was seen by POLITICO.https://t.co/tbadtwYNEv
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) October 15, 2025
- Разпокъсана отбрана
Въпреки че държавите от ЕС бързо увеличават военните си бюджети, по-голямата част от тези разходи "остават предимно национални, което води до фрагментация, нарастване на разходите и липса на оперативна съвместимост", се подчертава в 16-страничния документ.
Европейската комисия настоява столиците да купуват оръжия съвместно и поставя цел до края на 2027 г. поне 40% от поръчките за отбрана да бъдат по общи договори - при по-малко от 20% в момента. Освен това до 2028 г. най-малко 55% от покупките на оръжие трябва да идват от европейски и украински компании, а до 2030 г. - поне 60%.
Какво ще е бъдещето на европейската отбрана - ЕК представи "Бялата книга"
- Приоритети и проекти
Документът очертава девет ключови приоритета, в които ЕС трябва да запълни дефицити:
- противовъздушна и противоракетна отбрана;
- логистични и мобилни способности;
- артилерийски системи;
- изкуствен интелект и киберотбрана;
- ракети и боеприпаси;
- дронове и системи срещу дронове;
- бойни способности на суша;
- морска отбрана;
- повишаване на общата отбранителна готовност.
Важен елемент от плана е и ролята на Украйна, страната ще бъде "силно въоръжена и подкрепена", за да се превърне в "стоманен таралеж", способен да възпира руската агресия.
Планът включва срокове за три мащабни проекта:
- Eastern Flank Watch — интегриране на системи за сухопътна и въздушна отбрана, както и противодронови технологии, включително т.нар. Европейска дронова стена;
- European Air Shield — многослойна система за въздушна отбрана;
- Defence Space Shield — защита на космическите активи на ЕС.
Комисията се надява лидерите на ЕС да одобрят тези три проекта до края на годината.
- Пътят към 2030 г.
Според проекта, всички ключови инициативи трябва да стартират през първата половина на 2026 г., а до края на 2028 г. трябва да има сключени договори, финансиране и проекти за запълване на най-спешните пропуски.
Брюксел също така иска да изготви карта на производствения капацитет в отбранителната индустрия и да идентифицира рисковете и "тесните места" във веригите за доставки на критични суровини, нещо, което вероятно ще срещне съпротива от страна на производителите, традиционно предпазливи към споделяне на подобна информация с Комисията.
Европа готви общ военен план: Дронове и ПВО срещу руски заплахи
- Финансиране и суверенитет
ЕС планира да мобилизира до 800 милиарда евро за отбрана, включително чрез:
- програмата SAFE за заеми за оръжия (150 млрд. евро);
- Европейската програма за отбранителна индустрия (1,5 млрд. евро, все още в процес на договаряне);
- Европейския фонд за отбрана;
- следващия многогодишен бюджет на ЕС (2027–2034).
Документът подчертава, че страните членки "ще запазят суверенитета си в националната отбрана". Въпреки това някои държави реагират резервирано на по-активната роля на ЕС в сфера, традиционно запазена за националните правителства.
"Основната цел трябва да бъде да се създадат условия страните членки да изпълняват своите национални и международни цели в областта на отбраната," заявява Германия в официалния си принос към плана.
Швеция настоява показателите за напредък да измерват реални резултати, а не просто използването на конкретни инструменти като съвместни поръчки.
- Баланс между север и юг
Планът, подготвян от лятото насам, се стреми да адресира опасенията на всички страни членки, не само на тези, които се чувстват най-застрашени от Русия. За южните държави като Италия и Испания документът изрично отбелязва, че "Европа не може да си позволи да бъде сляпа за заплахите от други части на света", споменавайки Близкия изток и Африка.
Какво може да се обърка с отбранителния план на Европа
- Координация с НАТО
В проекта се подчертава, че ЕС ще работи в тясна координация с НАТО, за да избегне създаването на паралелни структури, които биха могли да усложнят военните планове.
Крайната цел е ЕС да стане по-независим и по-подготвен в един все по-опасен свят.
"Авторитарните държави все по-често се опитват да се намесват в нашите общества и икономики," се казва в заключение. "Традиционните съюзници и партньори пренасочват вниманието си към други региони на света. Европейската отбрана трябва да бъде готова за бойните полета на утрешния ден."
