В ойната на Русия в Украйна продължава да променя глобалната сигурност и лидерите на НАТО и ЕС призовават за значително увеличаване на разходите за отбрана, пише Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции. Дебатите засягат широк спектър от въпроси – от отделянето на по-голям процент от БВП за отбрана от съюзническите страни, до поемането на общи заеми от ЕС. Всички тези дискусии са ясен знак, че Европа се бори да запълни празнините в отбранителните си способности.
Генералният секретар НАТО Марк Рюте в понеделник призова страните членки на Европейския съюз да увеличат значително разходите си за отбрана. "Сега сме в безопасност, но след пет години може да не сме", отбеляза той.
Бившият нидерландски премиер предупреди, че двата процента от БВП, които държавите от алианса понастоящем трябва да отделят за отбрана, "не са достатъчни", за справяне с нарастващите рискове от страна на Русия. Рюте посочи, че за да се противопоставят на заплахите, на страните от НАТО може да се наложи да отделят 3,6-3,7 процента от своя БВП.
Рюте оглави Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) - силен военен съюз с 32 държави, през октомври, а преди това в продължение на 14 години бе министър-председател на Нидерландия.
Пълномащабната инвазия, която Москва предприе в Украйна през февруари 2022 г., беше възприета като сигнал за събуждане на Европа и нейната недостатъчно добре финансирана отбранителна индустрия, пренебрегвана години наред след края на Студената война. Но въпреки че след началото на руската инвазия страните от ЕС увеличават военните си бюджети и Брюксел полага редица усилия за увеличаване на производството, европейската продукция на оръжия все още изостава значително от тази на Русия.
На конференция, организирана през декември от мозъчния тръст "Карнеги Европа" в Брюксел, Рюте призова съюзниците да увеличат военните разходи и да преминат към "военно мислене", за да избегнат нов конфликт на своя територия.
"Това, което се случва в Украйна, може да се случи и тук. И независимо от изхода на тази война, ние няма да бъдем в безопасност в бъдеще, ако не сме готови да се справим с опасността."
Зеленски: Тръмп трябва да принуди Путин
"Големият взрив" на Европа в областта на отбраната
Рюте подчерта тезата на първия европейски комисар по въпросите на отбраната Андрюс Кубилюс, който в събота отново призова за "голям взрив" в тази сфера в публикация в социалните медии.
Стремежът към по-силна европейска отбрана е съживен от искането на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп към страните от НАТО да увеличат разходите си за отбрана до 5% от БВП, повтаряйки заявяваната от години негова позиция, че не плащат достатъчно.
Тръмп отдавна е скептично настроен към НАТО - крайъгълен камък на сигурността в Европа след Втората световна война. Миналия месец избраният президент на САЩ повтори познатата вече заплаха да напусне алианса, ако членките му не увеличат разходите си.
Тръмп ще встъпи в длъжност почти три години след началото на руската инвазия. Освен това в момента уморените украински сили са изтласквани по фронтовите линии. Ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас миналата седмица отново заяви, че се надява САЩ да запазят подкрепата си за Киев, но посочи, че ако това не стане, Европа е готова да поеме инициативата.
В публикацията си в социалните мрежи от събота комисарят по отбраната на ЕС Кубилюс представи графика, изготвена от сп. "Икономист", която показва географската отдалеченост на всяка една от страните от ЕС от Русия, измервана в километри, както и дела от БВП, отделян от всяка държава членка за отбрана през 2023 г. Страни като Ирландия, Португалия и Испания са в долната част на скалата, докато близки до Русия държави като Естония и Полша са в горната част.
През 2023 г. НАТО определи минимално ниво на разходите за отбрана от два процента от БВП, тъй като войната на Русия в Украйна накара военния алианс да укрепи източния си фланг и да увеличи разходите си.
Според оценките на НАТО повечето от 32-те членки на блока ще постигнат целта от два процента през 2024 г., но някои от тях все още изпитват затруднения.
Политическа турбуленция в Европа и САЩ: НАТО подготвя план "Б" за Украйна
Оценките на разходите за отбрана на НАТО разкриват пропуски
Полша и Естония оглавяват класацията на разходите за отбрана. Оценки на НАТО сочат, че от средата на юни 2024 г. те са отделяли за отбрана съответно 4,12 и 3,43% от своя БВП. След тях се нареждат САЩ с 3,38%.
Датският премиер Мете Фредериксен сподели оценката на Рюте, че може да се наложи страните от НАТО да изразходват повече средства от заложената към момента цел. Въпреки че Дания вече надвишава целта и през 2024 г. е отделяла 2,37% е от своя БВП за отбрана, Фредериксен отбеляза, че страната му "ще се превъоръжава повече и това ще струва скъпо".
Германия, най-голямата икономика в ЕС, отделя 2,12% от своя БВП за отбрана, сочат данните на НАТО. През ноември германският отбранителен гигант "Райнметал" (Rheinmetall) и Литва подписаха споразумения за изграждането на завод за боеприпаси на стойност 180 млн. евро. Литва е членка на ЕС и НАТО и има обща граница с Русия.
Със своите 2,18% от БВП за 2024 г. България също надхвърля целта на алианса. Още през октомври министърът на отбраната Атанас Запрянов заяви, че в България има все по-голям консенсус относно необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана, за да достигнат 2,5 % от БВП.
Съседната Република Северна Македония отделя 2,22% от своя БВП за отбрана, сочат оценките на НАТО за 2024 г.
Чешкото министерство на отбраната заяви, че Чехия също е изпълнила ангажимента за два процента през миналата година. Според оценките на НАТО за 2024 г. страната е отделила 2,10 % от своя БВП за отбрана.
Чешкото министерство на отбраната заяви, че през миналата година Прага също е изпълнила ангажимента от 2%. Оценките на НАТО за 2024 г. сочат, че Чехия е изразходвала за отбрана 2,10 % от своя БВП.
Миналата седмица чешкият президент Петър Павел заяви, че е реалистично да се очаква разходите да нараснат до 3% от БВП до 2030 г. В изказване пред Чешкото радио обаче той подчерта, че разходите за отбрана трябва да се определят от обосновани нужди, свързани със заплахите за сигурността, а не да се спори за проценти, които според него са подвеждащи.
Сред страните, които изостават от целта от два процента, са Испания (1,28%), Словения и Люксембург (1,29%), Белгия (1,30%), Канада (1,37%), Италия (1,49%), Португалия (1,55%) и Хърватия (1,81%).
Миналата седмица министърът на отбраната на Португалия Нуно Мело подчерта, че страната му стреми да постигне целта до 2029 г., което "не означава, че тези цели не могат да бъдат променяни по пътя, в зависимост от обстоятелствата". През декември премиерът Луиш Монтенегро заяви, че правителството му "ще се опита да разпредели ресурсите във всички области, включително и в отбраната".
Въпреки че изостава от целта, Словения значително увеличи планирания си бюджет за отбрана. В бюджета за 2025 г. са предвидени над 1,2 млрд. евро - увеличение от 20% спрямо разходите за отбрана за предходната година, а за 2026 г. са планирани над 1,3 млрд. евро.
Някои страни от ЕС, сред които и Франция и Естония, призовават блокът да използва общи заеми за финансиране на разходите за отбрана. Европа използва подобен подход за финансиране на възстановяването си от пандемията от КОВИД-19. Други страни, като Германия и Нидерландия, обаче засега не са съгласни с предприемането на стъпки в тази посока.
Гърция, която според оценките на НАТО за 2024 г. отделя забележителните 3,08% от своя БВП, подкрепя създаването на фонд на ЕС за финансиране общите отбранителни разходи. През декември премиерът Кириакос Мицотакис, се застъпи за призивите за еврооблигации за отбрана, заявявайки, че е нужно да се "мобилизират европейски ресурси" и да се създаде на европейски фонд за отбрана.
Най-голямата база на НАТО в Европа ще е край България
Отстъпление на ЕС в областта на отбраната
На 3 февруари лидерите на ЕС ще се срещнат на неофициална среща в замъка Лимон в белгийската провинция, на час път от Брюксел, за да обсъдят как да се даде тласък на европейската отбрана.
"Европа трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана", пише председателят на Европейския съвет Антонио Коща в отправената в понеделник покана към държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС за участие в срещата.
"Смятам, че споделяме сходна оценка на заплахите, пред които е изправена Европа", каза пише Коща и добавя, че агресията на Русия срещу Украйна означава нова "война с висока интензивност" на континента. Председателят на Европейския съвет също така предупреждава, че страните членки на ЕС са изправени пред нарастваща заплаха от хибридни и кибератаки.
Коща е поканил на срещата и генералният секретар НАТО Марк Рюте, както и британският премиер Киър Стармър.
Преговорите ще се състоят в ключов момент, тъй като водещите поддръжници на Украйна - Великобритания и ЕС, с тревога следят обещанията на Тръмп да сложи бърз край на конфликта след встъпването си в длъжност на 20 януари.
Срещата през февруари ще бъде включена в планираната Бяла книга за бъдещето на европейската отбрана, като темата ще бъде разгледана отново на срещата на върха на лидерите на ЕС през юни.
* Във видеото: Шествие с искане за парламентарна република в ЕС и НАТО
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
