Р еджеп Ердоган управлява Турция от над 20 години. Сега той направи заявка за оттегляне от политиката. Ердоган обаче и преди е говорил подобни неща. Може ли сега да му се вярва? И кой би го наследил?
Анализ прави Deutsche Welle.
"Работя на пълни обороти, защото съм на финала. Според законодателството това ще бъдат последните ми избори." Това изявление на турския президент Реджеп Тайип Ердоган предизвика вълнение на Запад, но в Турция беше посрещнато с насмешка.
"Пак ли ще се оттегля?" - това питаха потребители в социалните мрежи, пресмятайки колко пъти вече Ердоган обявявал, че ще се оттегли: два, три или четири пъти.
Хаки Тас, политолог в Германския институт за глобални и регионални изследвания (GIGA), гледа по-скоро скептично на заявката на Ердоган.
"И през 2009 той каза, че това ще са последните му избори. През 2012 заяви, че за последен път ще се кандидатира за председател на партията, а през 2023 обеща, че за последен път ще поиска подкрепа от избирателите, преди да предаде щафетата на по-младото поколение", припомня Тас. Ето, че сега отново прави същото: с изявлението си относно предстоящите местни избори.
При това след всички избори Ердоган разширяваше правомощията си и днес е по-силен от всякога. Той е първият турски държавен глава, който оглавява едновременно и правителството. Освен това е и председател на своята партия.
Поради това Тас смята, че изявлението на Ердоган е по-скоро тактически ход. Той използва емоционалната връзка със своите избиратели, моли ги още веднъж за доверие и по този начин ги мобилизира.
На власт от над 20 години
През последните десет години в Турция постоянно се провеждаха референдуми, парламентарни, местни или президентски избори. Казано иначе: политиката, обществото и икономиката бяха в режим на постоянна предизборна кампания.
След местните избори на 31 март би трябвало да стане малко по-спокойно. Ако не бъдат насрочени предсрочни парламентарни или президентски избори, Ердоган ще може да управлява до 2028 година. Той спечели последните президентски избори през май 2023, а мандатът трае пет години. Що се отнася до предстоящите местни избори, една евентуална победа ще му даде нови сили и тогава той би могъл да разшири още повече властта си, да промени конституцията, ако е възможно, и да помисли за свой политически наследник. Поне така мислят наблюдателите. За тази цел обаче Ердоган се нуждае по-специално от икономически силните мегаполиси Истанбул, Анкара, Измир и Анталия, тъй като на тях се пада почти половината от икономическата мощ на страната.
Най-важната битка на тези местни избори ще бъде за 17-милионния Истанбул. Там нещата висят на косъм, според проучванията на общественото мнение две седмици преди гласуването. От 2019 година кмет е Екрем Имамоглу от опозиционната Републиканска народна партия (РНП) и на тези избори 52-годишният политик се надява да бъде преизбран.
Кандидатът на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Мурат Курум в предизборната кампания дотук не успя да постави някакъв силен акцент и изглежда безцветен, казват наблюдатели. Въпреки че цели пет години е бил министър на околната среда, градоустройството и климата, той е сравнително неизвестен. След въвеждането на президентската система много турски граждани всъщност не познават министрите от кабинета, защото Ердоган винаги е на преден план.
В столицата Анкара кандидатът на Ердоган Тургут Алтинок също изостава: според социологическите проучвания сегашният кмет Мансур Яваш от опозиционната РНП води с малка преднина в нагласите.
Поради това Ердоган беше принуден сам да се включи в предизборната кампания: от няколко дни 70-годишният турски президент обикаля страната и изнася речи, сякаш сам е кандидат на тези избори.
Клиентелизъм и местна власт
Ердоган е наясно с важната роля на Истанбул в турската политика. Неговата кариера също е тръгнала от икономически силния мегаполис: Ердоган беше кмет на Истанбул в периода 1994-1998 година. Казва се, че "който спечели Истанбул, печели страната".
Големите турски градове са важни и за осигуряване на лоялност. След смяната на много кметове през 2019 година стана ясно, че ПСР години наред е запълвала градските администрации със свои кадри. Много апетитни договори също са отивали при изпълнители, лоялни на партията. С привилегии се сдобиха и немалко проправителствени националистически и ислямистки братства.
Политологът Хаки Тас смята, че ако ПСР победи на предстоящите избори, това ще повиши самочувствието на управляващата партия. Правителството ще изтълкува всяка победа като подкрепа за своята линия и ще продължи да следва още по-твърд курс, казва той.
Кой може да наследи политически Ердоган?
Въпреки че много турци не вярват в обявеното от Ердоган оттегляне от политиката, напоследък все по-често се поставя въпросът за неговия наследник. Наскоро Ердоган навърши 70 години, а на много снимки и видеоклипове той изглежда напоследък по-скоро апатичен и в не особено добро здравословно състояние.
След провала на най-големия му зет Берат Албайрак като министър на финансите мнозина подозират, че Ердоган подготвя за свой наследник или сина си Билал Ердоган, или по-малкия си зет - оръжейния производител Селчук Байрактар.
Дали обаче тези потенциални кандидати ще могат да ръководят партията толкова успешно, колкото Ердоган? "На практика вече няма партия, има само Ердоган", казва Хаки Тас.
Турският журналист Рагип Сойлу смята, че до следващите президентски избори може да се случи много: 2028 година е далечно бъдеще и дотогава Ердоган може да промени мнението си още няколко пъти или дори да се опита да промени конституцията, която сега позволява само два президентски мандата, написа той в социалната мрежа Х.
Неговата партия в момента в действителност се опитва да осигури възможността за получаване на още един президентски мандат. За промяна на конституцията или предсрочни избори обаче засега на ПСР не ѝ достигат около 40 гласа в парламента. А дали тя ще успее да си осигури подкрепата на някои по-малки опозиционни партии? Това изобщо не е сигурно.
Във видеото: Ердоган: България е съюзник и приятел на Турция
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
