Диалог между Русия и НАТО е възможен, но той трябва да се води изключително от позиция на силата. Това заяви в интервю за Си Ен Ен (CNN) бившият главнокомандващ силите на НАТО в Европа, генерал Филип Брийдлав.
"Смятам, че диалог с Русия трябва да започне от позиция на силата", заяви генерал Брийдлав, според когото ръководството на Русия разбира само от такъв подход.
Бившият генерален секретар на алианса Андерс Фог Расмусен е на мнение, че
Русия използва енергийните си ресурси като оръжие,
използва дезинформацията, подкрепя партии, работещ за разпада на ЕС.
"Подобна демонстрация на сила от страна на НАТО, по думите на Брийдлав, се заключава най-вече в нарастването на военните способности на алианса.
Това включва и засилването на ученията в Прибалтика и Източна Европа, в което руският президент Владимир Путин видя агресия - във видеото
Игра на нерви между САЩ и Русия в Балтийско море
САЩ са в правото си да свалят руски самолет
Бившият главнокомандващ подчерта, че диалогът с Русия трябва да се изгражда на "основата на примерно поведение" от страна на Москва. "За това трябва да станат определени изменения в Украйна и в Сирия", заяви Брийдлав, без да уточнява за какви изменения става дума.
"Примерното поведение ще доведе до диалога, който ни е нужен", отбеляза той.
Изказването му идва на фона на предстоящата среща на върха на НАТО във Варшва на 8 и 9 юли. Според мнозина тя ще е решаваща от времето на Студената война насам.
В петък и събота лидерите на НАТО ще се съберат във Варшава,
за да предприемат нови стъпки за засилване на възможностите и присъствието на алианса на източния му фланг. Това е част от подхода на Запада за справяне с реваншистка Русия, обяснява и Андерс Фог Расмусен, бивш генерален секретар на НАТО и премиер на Дания.
САЩ и Русия заговориха за нова Студена война
Ядрените мускули на Русия и САЩ
По думите му успешен изход от срещата във Варшава би помогнал за стабилизирането на съюзниците от НАТО и би дал на Запада морален тласък в период, в който ни тормозят политическа несигурност и ограничения.
"Новият западен подход към Русия се очерта на срещата на върха в Уелс през 2014 г., в отговор на незаконното анексиране на Крим и продължаващата военна кампания в Източна Украйна. Той постави на преден план твърдостта и възпирането, които замениха диалога и сътрудничеството с Русия, които царяха преди събитията от 2014 г.
Ние не трябва да имаме никакви илюзии относно намеренията на Москва.
Зад тормоза и дезинтегрирането на прозападните правителства, граничещи с Русия, лежи сблъсък на идеи. От една страна са върховенството на закона, отговорната бюрокрация и демократичните избори, зачитани във висша степен; от другата страна имате неограничена страна, която може да жертва собствените си граждани, за да се запазят амбициите на управниците й", пише в анализ за "Нюзуик" (Newsweek) Расмусен.
"Но сблъсъкът не се състои само в това.
Москва откровено се стреми да подкопае либералния международен ред
и западното единство, които ни служат добре след края на Втората световна война. Виждаме, че в Европа Русия използва енергийните си ресурси като оръжие, за да разделя съюзници един от друг. Държавната телевизия РТ разпространява невярна информация за търговска сделка между ЕС и Съединените щати (TTIP), така Кремъл се опитва да подкопае бъдещ източник на съзидателност и просперитет. Русия подкрепя политически партии по пътя към разграждане на Европейския съюз. Не трябва да бъде изненада, че президентът Владимир Путин е един от малкото, ако не и единственият световен лидер, който приветства Брекзит, обяснява бившият началник на НАТО и допълва.
"Бих поставил нещата така: Съюзниците от НАТО трябва да си сътрудничат с Русия, когато могат, но да се противопоставят на Русия, когато трябва".
За да бъдат намалени отрицателните ефекти от Брекзит в навечерието на срещата, Великобритания трябва да се придържа към ангажимента си за разходи за отбрана от 2% от БВП и да помага за поддържане на санкциите срещу Русия.
Според Расмусен на срещата съюзниците от НАТО трябва да решат постоянното разполагане на сухопътни, военновъздушни и военноморски сили в Прибалтийските държави,
Полша, Румъния и България толкова дълго,
колкото Русия поддържа агресивната си позиция. Той е и за по-засилена противоракетна отбрана.
Русия наистина уплаши САЩ в Балтийско море
Руски изтребители почти нападнаха американски разрушител
Пак на фона на срещата руският "Комерсант" обяви, че пропуснатите печалби от износа на страните, подкрепили антируските санкции от декември 2013 година до юни 2015 са 60,2 милиарда долара. Това са данни на френския изследователски център за световната икономика CEPII (Centre d`Etudes Prospectives et d'Informations Internationales).
По обеми на пропуснати ползи в парично изражение на първо място е
Германия с около 830 млн долара на месец, след това е Украйна ($450 млн), следва Полша,
Холандия, Франция и Япония (около $200 млн). Според данните от изследването, цитирани от руското издание, две трети от загубите (77%) са понесени от страните от Евросъюза. Както отбелязват експертите, преди кризата на РФ се падаха 2,3% от износа на подкрепилите санкците страни, а руския износ в тях е бил 63,8% от всички доставки.
