В последно време в новините все по-често се промъкват съобщения за неочаквани военни маневри, за успешни изпитания на нови ракети, за ръст в обема на оръжейния износ – и, като цяло, за „завръщането“ на Русия на световната сцена като мощна военна държава.
Това пише Владислав Иноземцев, директор на Центъра за изследване на постиндустриалното общество, в анализ за "Форбс". Преводът е на БГНЕС:
Само преди дни руският президент Владимир Путин заяви, че Русия трябва да засили бойната си готовност в отговор на „агресивните действия“ на НАТО близо до границите на Федерацията - във видеото горе
През 2015 г. Руската федерация похарчи за „отбрана“ 3,28 трилиона рубли – 5,4% от БВП на страната
по оценка на SIPRI), влизайки в петорката от световни лидери по ръст на разходите за тези цели през последните десет години. Ще отбележа: в европейските страни на НАТО
военните разходи през миналата година бяха 1,75%, а в САЩ – 3,9%.
Това означава (по най-грубо сравнение), че се движим по същия път на непропорционално увеличение на разходите за военни нужди, който навремето доведе до краха на икономиката на Съветския съюз.
Още повече впечатлява фактът, че американците харчат за армията с 35% по-малко средства, отколкото за здравеопазването, а ние – 8,4 пъти повече. В Германия разходите за отбрана се равняват само на 9% от плащаните в страната пенсии, а у нас – почти на 40%. Доколко разумно е да се занимаваш с военни игри днес, когато, от една страна,
те провокират същите тези страни от НАТО да увеличават силите си по нашите граници, и, от друга страна,
поглъщат бюджетни средства, които критично не достигат на множество социални програми?
Придворните икономисти обикновено говорят за поддържане на „високотехнологичните отрасли“ и за изгодите от износа на оръжие. Само че не е тайна, че до 80% от използваната във военно-промишления комплекс (ВПК) електроника, идва от внос (намирането на „заместители“ на тази продукция ще отнеме, според специалисти, около 15 г.), а износът на оръжие от Русия носи толкова, колкото износът на петрол за 34 дни – така че ако инвестирахме в съвременни технологии за нефтодобив, изгодата щеше да е къде по-голяма.
В същото време има три обстоятелства, които съществено обезценяват цялата тази риторика.
Първо, военните производства в Русия имат изключително малък мултипликационен ефект. Ако, например, Boeing или Airbus в САЩ и Европа произвеждат 25-40% военна продукция и 60-75% гражданска, то у нас ВПК не присъства на пазара за потребителски стоки или оборудване за „гражданята“, и, следователно, не се стига до никакъв начин до разпростиране на икономическия растеж. Компаниите, получаващи държавни поръчки за „отбраната“, не отделят част от средствата и не реинвестират в своите „дъщерни фирми“, работещи на пазара – поради което ние сме лишени от възможността да стимулираме широк икономически ръст, който се удава да постигнат на други страни.
Второ, военният сектор в Русия (както беше и по времето на СССР), остава прекалено одържавен.
Ако в САЩ, средно, парите, получавани от победителите в търговете на Пентагона, стигат до повече от 400 фирми по сложна верига от подизпълнители, то в Русия те практически напълно „се въртят“ вътре в сложни конгломерати, създадени не за повишаване ефективността на производството, а изключително за това да не бъдат изпускани бюджетни средства „на страни“, т.е. да не бъдат поделяни с частния сектор. Това не само понижава конкуренцията и повишава издръжката, но и създава стимули за още по-голямо консолидиране и одържавяване в дадения сектор.
Трето, което също не е маловажно, често споменаваният „трансфер“
на военни технологии в цивилния сектор работеше добре дотогава, докато и във военната, и в гражданската промишленост доминираше масовото производство – тогава самолетите, строени като военни, по-късно биваха препрофилирани в граждански, танковете се превръщаха в трактори, а устройствата за радарно излъчване – в микровълнови печки.
САЩ и Русия заговориха за нова Студена война
Ядрените мускули на Русия и САЩ
Естествено, нищо от това не интересува заседналия в съветските представи за света руски елит – та нали за него
нарастването на разходите за отбрана и производство на оръжие има две „положителни“ последствия:
статистически това способства за ръста на БВП в условия на криза, а политически – поддържа социалната стабилност в много региони.
Само че и едното, и другото водят до илюзорен ефект, създават митове за икономически ръст и електорална поддръжка.
