Б орис Джонсън иска да стане премиер на Великобритания. И прави това, което умее най-добре - да обещава светло бъдеще.
Бил е на фризьор и е свалил някой и друг килограм. Пред обществеността в Лондон Борис Джонсън се показа в нова светлина - не само външно, пише „Дойче веле” (Deustche Welle).
Това си пролича и през последните кризисни месеци, когато той демонстративно се въздържаше от прекалено гръмки изявления. Дългото му мълчание явно беше търсен ефект, с който да повиши допълнително очакванията. Но онова, което видяхме, когато официално обяви кандидатурата си за премиерския пост, показа Борис такъв, какъвто го знаят всички: преливащ от оптимизъм и добро настроение, но с малко политическо съдържание.
Най-добрият аргумент на кандидат-премиера беше свързан с миналото му на главен кмет в Лондон. И Борис не пропусна да се похвали колко забележително е изпълнявал задълженията си, как бил решил проблемите на столичния град и блестящо го подготвил за домакинството на олимпиадата. Неговите многобройни критици твърдят нещо по-различно: описват го като мързеливец, който не е постигнал нищо, но е оставил в завещание редица прекалено скъпи престижни обекти.
За времето си като външен министър, което представляваше безкраен низ от провали и гафове, Джонсън не отрони и дума. И то при положение, че залата беше препълнена с негови привърженици. Те го аплодираха бурно, когато обяви, че Великобритания ще напусне ЕС на 31 октомври – независимо със или без сделка. Предишната си закана, че няма да плати нищо на Брюксел, ако не се постигне приемливо за Великобритания споразумение, Джонсън изобщо не спомена.
Времето обаче работи срещу амбициите на Джонсън. Чак на 22 юли ще се проведе гласуването сред членовете на Консервативната партия, след което политиците излизат в лятна ваканция. Така че нови преговори с Брюксел биха могли да започнат чак в началото на септември. А има и друго - ЕС безброй пъти вече е повтарял, че споразумението за „Брекзит” не подлежи на предоговаряне, което ще важи и за следващия британски министър-председател. Но за Борис Джонсън всичко това са подробности, той явно бе дошъл, за да внуши увереност, че може да се справи.
В същото време той не изключи варианта за напускане на ЕС без сделка. Тази перспектива дори може да изиграе решаваща роля на едни нови преговори с европейците, защото и те, също като него, не желаели да се стига до „твърд“ „Брекзит”. Но за да бъдело всичко това правдоподобно, Великобритания трябвало незабавно да започне с подготовката си за напускане на общността. За съжаление, на журналистите не бе дадена възможност да го попитат за едно проекторешение на кабинета, което бе оповестено от „Файненшъл Таймс”. В него се казваше, че британската фармацевтичната промишленост се нуждае от 6 до 8 месеца, а британските търговци – от четири до пет месеца, за да се подготвят за новия граничен режим с ЕС.
Джонсън бе поставен натясно единствено, когато трябваше да отговори дали би подал оставка, ако се провали в усилията си да организира „Брекзит”. Все пак той призна, че подобно решение „няма да е лесно”, после изрече още няколко общи фрази, и не отговори с категорично „да” или „не”. Затова пък обяви, че трябвало да се пресуши „тресавището от Уестминстър”, сякаш самият той никога не е бил част от него. И увери, че иска да вдъхне нова увереност на британските граждани, които били силно обезкуражени покрай дискусиите за „Брекзита”, а и силно разединени. Същото важало и за Консервативната партия.
Борис Джонсън действително изглежда приемлива фигури за всички крила в партията: хардлайнерите харесват острия му език по отношение на „Брекзит”; умерените виждат в него типичния консерватор-традиционалист; на по-възрастните той обещава големи данъчни облекчения, а на космополитните лондончани – някакъв нов вид „консервативен европеизъм”, каквото и да означава това. Най-силният му коз обаче е обещанието торите да спечелят следващите избори. Зад Джонсън вече застават близо 70 от депутатите на неговата партия – това му дава значително предимство пред останалите конкуренти.
Социолозите също са на мнение, че той единствен има шанс за победа. Особено в предизборна обстановка Джонсън демонстрира най-голямото си преимущество: бляскавата реторика на публичните му изяви успешно прикрива слабата му подготовка по същината на политическите въпроси.
През 2016 г. той успя да „продаде” на британците дори и опашатата си лъжа за големите нетни вноски на Великобритания в общия бюджет на ЕС, които след „Брекзит” щели вече да се пренасочат към британското здравеопазване. За това, също както и за много други обещания, дадени преди референдума за Брекзит, Джонсън вече изобщо не говори.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
