В Турция има два вида мед - единият е най-обикновен, а другият е много специален, произвеждан само от няколко пчелари в селата по брега на Черно море. Наричат го "лудия" мед, а въздействието му е познато от векове.
Първите сведения за неговото съществуване са още отпреди 20 века. Описан е от древногръцкия автор Ксенофонт в неговото съчинение "Анабазис".
Дори малко количество от този "луд мед" може да доведе до опиянение, а по-голямото - до пристъп на лудост. Утешителното е, че тези състояния бързо отминават и "потърпевшите" постепенно се съвземат, разказва "Дойче веле".
Замайване и халюцинации
Специалният мед се радва на голяма популярност. Защо обаче? Кой би искал да се отрови или да се почувства полудял? Кой се радва на световъртежа, пристъпите на слабост или силното потене, на прилошаванията и повръщанията? Кой би искал да рискува да изпадне в безсъзнание, да му се замъгли погледът, да се разтрепери или да усети крайниците си безчувствени?
Именно това се случва с тези, които са прекалявали с този вид мед. Защо тогава търсят него, а не "нормалния мед"?
В някои от случаите става дума за хора, които се наслаждават на приетите халюциногени, но не те са основните потребители на "лудия мед", установява професорът по медицина Абдулкадир Гюндюз, посветил цяла книга на специфичния продукт.
Както пише Гюндюз, специфичното въздействие на този мед се дължи на факта, че пчелите събират нектара от растения, съдържащи специални отровни вещества - т.нар. граянотоксини. Това са естествени невротоксини, които дори и в малки количества могат да предизвикат замайване, а в по-големи - и халюцинации.
Понякога ги наричат и родотоксини, тъй като се съдържат в рододендроните, макар не всички видове рододендрони да образуват отровни вещества. При този вид рододендрони, които растат в Турция, има особено висока концентрация на граянотоксини, поради което растението се използва и като болкоуспокояващо - например при ревматизъм или зъбобол. За граянотоксина обаче важи същото, което се отнася за всички отровни вещества - всичко зависи от дозата.
От кой момент нататък "лудият мед" става отровен? Това не може да се определи толкова лесно. Някои изследователи определят за граница на безопасността дозата между 5 и 30 грама, според други минималното количество за проява на отровата е между 30 и 180 грама. Роля играят и растителните видове, телосложението на консуматора, а дори и сезонът - извлеченият през лятото "луд мед" е по-силен, тъй като през това време на годината рододендроните образуват повече граянотоксини.
И афродизиак, и болкоуспокояващо?
Теоретично отравянето с граянотоксин може да има и летален изход. И това се случва нерядко при овцете, козите или магаретата - след като са яли рододендрон. Сведения за смъртни случаи при хората до момента няма, но оттам не следва, че отравянето е безопасно - симптомите могат да приличат на тези на инфаркта.
"В случаите на тежко симптомите продължават 24 часа, след което пациентът отново се чувства нормално", пише Гюндюз.
Все пак на какво се дължи популярността на този мед, наричан "Дели бал"? По-сладък ли е от другия? Търговците го рекламират, разказвайки легенди за неговата лечебна сила.
"Дели бал" помагал срещу високо кръвно, правел кожата по-мека, по-светла и по-чиста, прочиствал бронхите, освежавал дъха и имал болкоуспокояващо въздействие. И не на последно място - действал като афродизиак.
Всичко това обаче така и не е доказано научно.
Изследване: Отровата на медоносните пчели убива клетките на рака на гърдата
