„Деца на Корана: какво учат мюсюлманските ученици”, е заглавието на новата книга на известния германски журналист Константин Шрайбер, която беше представена в Берлин, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle).
Още преди две години Шрайбер привлече голямо внимание с книгата си „Какво се проповядва в германските джамии”, а през 2016 бе отличен с най-голямата телевизионна награда в Германия за своето токшоу „Мархаба, в което разговаря с бежанци за живота в Германия.
В новата си книга Шрайбер, който сам говори перфектно арабски, с помощта на професионални преводачи и педагози подлага на анализ 100 учебника от Афганистан, Иран, Египет, Палестина и Турция.”
„Това, на което се натъкнах, беше отвратително”, коментира Шрайбер. Заключението е, че учебниците са пълни с клишета за двата пола, с раздут национализъм, с политическа пропаганда и религиозна нетолерантност. Както казва авторът: „В този смисъл учебниците служат не за образование, а за идеологизиране и за налагане на един определен наратив”.
От книгата му читателите научават как религията постепенно излиза на преден план в турското образование. В тази връзка авторът пише: „Още през 2005 година прозвуча критиката, че в турските учебници Европа се представя като враг – „някои държави, които ни мислят злото, искат да ни разрушат отвътре и да поделят страната ни” - този цитат от учебник по обществознание за седми клас публикува тогава австрийски вестник. А една неправителствена организация пише в свой анализ на турските учебници, че Европа се представя като някаква конструкция, която няма връзка с османската история. Очевидно в учебниците се отправя обвинението, че съседните държави и най-вече отколешният заклет съперник, Гърция, работят за разрушаването на Турската република. Целта на Атина била да основе Велика Гърция, която обхваща, освен всичко друго, Истанбул и големи части от Анадола”.
От гледна точка на западния човек, част от съдържанието на анализираните учебници е не само смущаващо, но и шокиращо, смята Константин Шрайбер.
„Защото в учебниците „западняците” често се представят като противници, колонизатори, империалисти, приятели на евреите и неверници.”
Авторът установява, че антисемитизмът също е здраво вплетен в текста на част от учебниците.
„В тези учебници идеология, национализъм и религия непрекъснато се смесват”.
Често се пропагандират и враждебни към евреите твърдения, а фактите се изкривяват, като например в египетски учебник по история пише, че Египет е спечелил Шестдневната война срещу Израел. А истината е точно обратната.
В Афганистан пък един учебник по религия повелява на децата да прекарат целия си живот, във всички негови аспекти, в почитане на всемогъщия Аллах. След тази относително безобидна част обаче идват пасажите, в които всички немюсюлмани са представени като врагове. Учебникът предупреждава, че онези, които не следват повелите на исляма, са заблудени „неверници”, които заслужават да бъдат изтезавани.
Пак в Афганистан учебниците утвърждават едно крайно консервативно разпределение на ролите между половете.
Един от тези учебници привежда псевдонаучни аргументи за необходимостта да има стриктна изолация между двата пола, включително и на Запад. Всички жени трябвало да се забулват, защото обратното било „дълбоко падение”, което „унищожава нашия живот, нашата вяра и нашите духовни способности”.
Шрайбер обръща внимание и на още едно важно обстоятелство. В „Ди Цайт” той пише: „Става дума и за това дали Германия не би трябвало да обвърже сътрудничеството си с мюсюлмански държави с изискването за ясни реформи в образователните им системи. Досега парите се изливат, независимо от това какво съдържание се разпространява. Ето как част от женомразките, расистки и антисемитски твърдения в учебниците на такива страни отчасти се финансират и с пари на германските данъкоплатци - като помощ за развитие. На това трябва да се сложи край”.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.
