Д а се родиш близнак е било лоша новина, ако си живял по времето на древните маи, тъй като култовата цивилизация очевидно е обичала да принася в жертва роднини, включително еднояйчни братя и сестри - особено ако са били момчета.
(Във видеото: Страховитата традиция на маите от Помуч)
В световноизвестния обект Чичен Ица в южната част на Мексико изследователите току-що идентифицираха останките на 64 деца, които са били церемониално изпратени в продължение на 500 години, разкривайки, че всички те са били от мъжки пол, а няколко от тях вероятно са били избрани поради близкото им биологично родство помежду им.
Чичен Ица е основно седалище на властта в предиспанска Мезоамерика и е известен с кървавите си традиции, като в естествената дупка, известна като Свещения кенот, са открити стотици ритуално екзекутирани деца и юноши. По-голямата част от тях са идентифицирани като момичета, което води до теорията, че жителите на древния град са били пристрастени към женските жертвоприношения, въпреки че новите изследвания показват, че те не са имали проблем да убиват и млади момчета.
Нещастните момчета са били положени в подземна водна цистерна, известна като чултун, която е открита за първи път от археолозите през 1967 г. В камерата са открити общо 106 деца, като авторите на новото изследване са успели да извлекат и анализират ДНК от 64 от тях.
По този начин те откриват, че всички те са от мъжки пол и че около една четвърт от тях са в близка родствена връзка с поне едно друго лице в чалтуна - включително два комплекта еднояйчни близнаци.
„Тъй като такива близнаци се срещат спонтанно само в 0,4 % от общото население, наличието на два комплекта еднояйчни близнаци в чултун е много по-голямо, отколкото би се очаквало по случайност“, пишат авторите.
Радиовъглеродното датиране показва, че костите са били погребани между VII и XII в., въпреки че по-голямата част от тях са били положени по време на 200-годишния разцвет на Чичен Ица, приблизително от 800 до 1000 г. Междувременно изотопният анализ разкрива, че свързаните двойки жертвени момчета са имали една и съща диета, което предполага, че вероятно са живели заедно в едно домакинство.
Не е ясно защо точно са били избрани близнаци и други близки роднини, въпреки че изследователите отбелязват, че еднояйчните братя заемат важно място в митологията на древните маи. По-специално, свещената Книга на съвета на маите „К'иче“ - или Попол Вух - разказва историята на „близнаците-герои“ Хунахпу и Хбаланке, които водят битка с боговете чрез повтарящи се цикли на жертвоприношения и възкресения, а избиването на момчетата близнаци в Чичен Ица може би е представлявало ритуално изпълнение на тези митични приключения.
„Сходната възраст и начинът на хранене на децата от мъжки пол, близката им генетична родственост и фактът, че са били погребвани на едно и също място в продължение на повече от 200 години, сочат, че чалтунът е погребално място след жертвоприношението, като пожертваните индивиди са били избрани по конкретна причина“, казва в изявлението си авторката на изследването Оана дел Кастийо-Чавес.
Междувременно генетичната приемственост между древните деца и днешните общности на маите показва, че жертвите са били местни жители, а не чужденци. В същото време изследователите са получили представа за трайното въздействие на епидемиите от болести, причинени от ранния контакт с европейските конкистадори.
Смята се, че тези епидемии през XVI в. опустошават коренното население, като на някои места спадът достига до 90 %. Най-тежката от тях е била пандемията от 1545 г. на коколизли, която е била причинена от патогена Salmonella enterica Paratyphi C.
Сравнявайки геномите на съвременните маи с ДНК на пожертваните момчета, изследователите откриват доказателства за положителен подбор в гените, свързани с имунитета, които осигуряват защита срещу салмонела. Това показва, че оцелелите от тези пандемии от колониалната епоха може да са били генетично адаптирани да издържат на определени болести, като по-късно са предали гени, които са станали повсеместно разпространени сред бъдещите поколения.
С други думи, както казва водещият автор Родриго Баркера:
„Днешните маи носят генетичните белези на тези епидемии от колониалната епоха.“
Изследването е публикувано в списание Nature.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
