Г ерманската крайна десница иска да защитава родината. Просто не може да обясни как - и срещу кого.
Коалицията на канцлера Фридрих Мерц предприема реформа на отбранителната политика на Германия в отговор на заплахата, която представлява Русия под управлението на Владимир Путин, както и на тревогите относно ангажимента на Съединените щати към европейската сигурност при Доналд Тръмп. Това кара крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (АзГ), втората по големина политическа сила в страната, да се опита да изгради ясна позиция по въпроса.
Но усилията ѝ я разединяват: източното ѝ, проруско крило влиза в конфликт със западните, произвеждащи се за традиционалисти в НАТО, точно когато партията се стреми да придобие имидж на сериозен претендент за властта, което тревожи съюзниците на Германия.
"Алтернатива за Германия": Политическа сензация или заплаха за демокрацията
"Партията отдясно трябва да отстоява силата на държавата", каза Рюдигер Лукaсен, депутат от АзГ и говорител по въпросите на отбраната, пред Politico. "Въоръжените сили са един от основните стълбове на тази сила, не само за да водят войни, а за да гарантират, че страната може да остане суверенна."
Вътрешните разногласия в АзГ относно това как да се постигне "суверенна" отбранителна политика се превърнаха, по думите на Лукaсен, във "фундаментален въпрос". Разделението излезе наяве по време на текущия дебат в Германия дали реформата на военната служба трябва да разчита на доброволци или да възстанови наборната служба, позиция, която партията дълго време подкрепяше.
"Винаги сме били за връщането на задължителната военна служба за всички млади мъже в тази страна", заяви депутатът от АзГ и бивш военен Ханес Гнаук. "Откакто беше спряна през 2011 година, Бундесверът не само загуби персонал, но и връзката си с обществото" - аргумент, който партията често използваше, за да представя единна позиция по военната политика.
Но когато коалицията на Мерц се заплете в собствен спор относно връщането на набора, АзГ изведнъж трябваше да обясни какво би направила различно, тогава единството ѝ се пропука.
Germany’s far-right party is at war over its own defense policyhttps://t.co/7ziz13t1DF
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) October 30, 2025
- Спорове по всяка политика
През последните седмици група депутати от източна Германия, водени от Щефан Мьолер, ключова фигура в крилото, което настоява за по-мека линия към Русия, се противопостави на всякакви разговори за връщане на наборната служба.
Това се материализира под формата на писмено предложение, разпространено в парламентарната група на партията. В документа депутатите обвиняват правителството, че "злоупотребява с Бундесвера" и заявяват, че "няма млад човек, който би рискувал живота си за Мерц".
Изборите в Германия и неясното бъдеще на Европа
Подписано от 24 от общо 151 депутати, предложението призовава АзГ да не прави никакви инициативи за въвеждане на наборна служба "докато войната в Украйна не приключи и Германия не приеме неутрална, деескалираща позиция". Това беше ясен сигнал от бившия комунистически изток. Те не искаха да имат нищо общо с наборна служба, която би могла да се свърже с НАТО или Украйна.
"Тази колебливост не ни помага", заяви Лукaсен, който представлява това, което нарича "мълчаливото мнозинство" от безусловно подкрепящи набора депутати и дори е призовавал Германия да придобие ядрено оръжие. "Това ни кара да изглеждаме разделени в момента, когато избирателите очакват яснота."
Този спор разкрива по-дълбоко объркване в отбранителната политика на партията. Тя не може да реши дали Германия трябва да укрепва силата си заедно със своите съюзници или отделно от тях.
- Неясно отношение към НАТО
Тази линия на политическа неяснота става още по-размита, когато разговорът се насочи към НАТО.
Според последната си изборна програма партията настоява Германия да остане в Алианса "докато не бъде създаден независим и дееспособен европейски военен съюз". Това обещание обаче идва с уточнение: според АзГ НАТО е само временно решение. Какво следва след него, остава неясно.
Съпредседателят на партията Тино Хрупала, водещ представител на източното крило, намекна за тази неяснота в интервю за германския вестник Welt в края на миналата година, като предложи Германия "в крайна сметка да основе нова структура за сигурност в Европа".
Германският канцлер: АзГ иска да ни унищожи
"Преди евентуално излизане от Европейския съюз трябва ясно да бъде договорено ново основаване", каза той. "Същото важи и за НАТО."
В същото време Хрупала определи Алианса като "вече не чисто отбранителен" и заяви, че всяка бъдеща европейска рамка за сигурност трябва да "уважава интересите на всички държави, включително Русия".
Тази реторика рязко контрастира с позициите на собствените му говорители по отбраната.
Лукaсен настоява, че "нито една европейска въоръжена сила сама не може да защити дадена държава" и подчертава нуждата от съюзи, докато Гнаук, бивш войник от Бундесвера, определя НАТО като "най-ефективния Алианс, който имаме в момента".
- Противоречиви гласове за Русия
Разделението по отношение на Русия отново изплува в края на септември, когато двамата съпредседатели на партията бяха запитани за доклади за дронове, навлезли във въздушното пространство на Полша, преди някои от тях да бъдат свалени от самолети на НАТО.
Хрупала, говорейки на пресконференция в Бундестага, отхвърли случая като "пропаганда" и дори се пошегува, че някои от руските дронове били "направени от стиропор и шперплат".
Според него грешката на Европа не е, че е твърде мека към Москва, а че е твърде строга. "Европа трябва най-накрая да седне и да говори с Русия", каза той.
До него, неговата съпредседателка Алис Вайдел зае противоположна позиция. Тя предупреди, че Русия може би "тества системите за противовъздушна отбрана на НАТО" и рискува да предизвика "допълнителна ескалация".
Вайдел призова Москва към "деескалация" и заяви, че Германия е "видяла твърде малко движение от Путин досега".
Според Лукaсен, който е от западната провинция Северен Рейн-Вестфалия, разделението не се свежда само до политически линии. За членовете на АзГ от източните провинции, бивши части от съветския блок, възгледите им за Русия и НАТО са оцветени от по-дълбоко недоволство от германското обединение.
"В източните германски провинции има цяло поколение, което завърши училище около времето на обединението", каза Лукaсен. "Мнозина все още се чувстват изключени, сякаш всичко, идващо от изтока, се отхвърля. Това поражда вид озлобление, което се проявява в дебати като този за НАТО или Бундесвера."
Германски политици: Депутати от крайнодясната партия може да са руски шпиони
Тази история е оформила начина, по който АзГ възприема понятието "сила" и "суверенитет". Докато западните депутати на партията виждат в сдържането и отбраната израз на суверенитет, по-голямото източно крило ги разглежда като символи на подчинение пред Вашингтон, Брюксел и Берлин.
Тази неяснота подкопава способността на АзГ да превърне нарастващата си подкрепа в конкретна политика. Мнозина в източната част на страната, казва Лукaсен, "възприемат регионалния си успех като мандат да определят посоката на цялата партия. А това е пречка, ако някога искаме да бъдем възприемани като готови за управление."
Същите разломи, които определят споровете ѝ за НАТО и Москва, се появяват всеки път, когато партията се опитва да изработи предложения в областта на отбраната. Всяко крило дърпа в своя посока, оставяйки АзГ да говори за суверенитет, без никога да го дефинира на практика.
Този вътрешен разрив не е само вътрешнополитически проблем. Съседите на Германия наблюдават внимателно и се тревожат как евентуална промяна в политическата ориентация на Берлин би повлияла на европейската система за сигурност.
"Историята показва, че ситуация, в която Германия съчетава икономическата си мощ с военна сила, винаги е пораждала опасения", каза заместник-министърът на отбраната на Полша Павел Залевски. "Основният въпрос е политическата ориентация на германските избиратели в бъдеще и доколко дълбоко Германия ще остане обвързана с ЕС и НАТО. Военното ѝ разширяване би изглеждало различно, ако не беше свързано с европейските политики."
Гнаук, един от по-младите депутати на АзГ, признава това напрежение открито. "Добре е, че все още можем да спорим свободно като голяма партия", каза той, "но когато се приближаваме към управлението, избирателят трябва да знае къде стоим. Не можем да казваме едно преди изборите и друго след това."
За партия, която се обвива в езика на националната гордост, това противоречие може да се окаже нейна ахилесова пета. Или както обобщи Лукaсен: "Ако някога искаме да бъдем възприемани като готови за управление, не можем да позволим на няколко шумни гласа да определят посоката на цялата партия."
