К райнодясната "Алтернатива за Германия" (АзГ/Afd) стана втората по големина партия в германския парламент след изборите на 23 февруари. Предварителните проучвания и екзитполът сочеха, че тя може да получи около 20% от окончателния брой гласове - както и стана. АзГ получиха 10 327 148 гласа (20,8%) и за пръв път отправиха предизвикателство към дългогодишната стратегия на основните партии за изолиране на крайната десница.
Възходът на АзГ е поразителен, като се има предвид историята на страната с авторитаризма и националсоциализма през 30-те и 40-те години на ХХ век. В продължение на десетилетия крайно десните движения обикновено са заклеймявани и третирани като парии. Политическите елити, основните партии, медиите и гражданското общество ефективно маргинализираха крайната десница и ограничиха нейните изборни перспективи.
Пробивът на АзГ на федералните избори през 2017 г. разруши това статукво. Спечелвайки 12,6 % от гласовете и осигурявайки си 94 места в Бундестага, тя се превърна в третата по големина партия в Германия - отключвайки жизнеспособно политическо пространство вдясно от дясноцентристката партия ХДС/ХСС за първи път в следвоенната епоха.
10,327,148 Germans voted for the AfD. Regardless if one likes it or not, it is a major political force. Conservatives hiding behind the firewall to keep red green parties in power will make the AfD even stronger. What’s the right approach for the conservatives, and for the AfD? pic.twitter.com/LLuXytU19I
— Michael A. Arouet (@MichaelAArouet) February 24, 2025
АзГ е основана през 2013 г. от група хора, сред които Александър Гауланд, Бернд Луке и Конрад Адам, на които им е писнало най-вече от начина, по който Европейският съюз се справя с финансовата криза в еврозоната. В началото всичко беше свързано с икономиката - професори по икономика и бизнесмени, които се обявяваха срещу еврото и спасителните програми за страни като Гърция. Те се представяха като евроскептична и консервативна алтернатива на дясноцентристкия Християндемократически съюз (ХДС), който тогава се ръководеше от Ангела Меркел. Тогава те не бяха в радара на крайната десница, а по-скоро се занимаваха с неолиберални настроения и искаха Германия да се откаже от еврото.
Нещата обаче започнаха да се променят около 2015 г. Тогава Меркел отправи големия си призив да приеме над един милион бежанци, предимно от Сирия и други конфликтни зони. АзГ видя, че това е възможност, и се обърна рязко, превръщайки се в антиимиграционна партия. Това промени правилата на играта за тях. Те се възползваха от нарастващото безпокойство по отношение на мултикултурализма и исляма, като лидери като Фрауке Петри тласнаха партията още по-надясно. До 2016 г. платформата им призоваваше за забрана на бурки и минарета и открито заявяваше, че „ислямът не принадлежи на Германия“. Тази промяна им донесе много внимание - и гласове.
Крайнодесни възгледи
Днес партията недвусмислено може да бъде класифицирана като крайнодясна. Този обобщаващ термин отразява нарастващите връзки между „(популистки) радикално десни“ (нелиберално-демократични) и „крайно десни“ (антидемократични) партии и движения. В идеологически план крайната десница се характеризира с нативизъм и авторитаризъм.
This is what AfD member said on possible rigging of the elections in Germany👇
— Lenka Houskova White (@white_lenka) February 23, 2025
“They started a year ago with USAID” pic.twitter.com/SC3CbGcYjg
Нативизмът е ксенофобска форма на национализъм, според която неместните елементи представляват заплаха за хомогенната национална държава. В Германия нативизмът носи историческо наследство. „Völkisch nationalism“ е една от основните идеи на XIX и началото на XX в., която е широко възприета от националсоциализма, за да оправдае депортациите и в крайна сметка Холокоста.
Völkisch идеологията се основава на есенциалистката идея, че германският народ е неразривно свързан с почвата. По този начин други хора не могат да бъдат част от общността на völkisch.
АзГ се превърна в крайнодясна партия, като непрекъснато радикализира позициите си. Тя действаше като троянски кон, внасяйки в парламентарната и обществената сфера националистическа идеология на Völkisch, която преди това беше блокирана от механизмите за охрана на германската демокрация.
АзГ "издълба" ниша за себе си, като се застъпи за по-строги антиимиграционни политики. Това се случи в отговор на така наречената „бежанска криза“, когато тогавашният канцлер Ангела Меркел прие повече от един милион кандидати за убежище в Германия. На предизборния си митинг през януари 2025 г. кандидатът за канцлер на АзГ Алис Вайдел обеща да осъществи „широкомащабно репатриране“ (или „ремиграция“) на имигрантите.
GERMAN ELECTION
— Mark Rowley (@MarkWRowley) February 23, 2025
The maps speak volumes.
East Germany (AfD stronghold) remembers what it was like under communism, while West Germany (CDU stronghold) seems content with the status quo.
Also, those with a migrant background are concentrated in West Germany.
The divide is… pic.twitter.com/pdSL6fHESN
Партията се застъпва за връщане към гражданството, основано на кръвта, като настоява, че с много малки изключения за добре асимилирани мигранти, гражданството може да се определя само от родословието и кръвната линия, а не от правото на раждане.
Освен това партията поддържа бялото, нуклеарно семейство като идеал и обещава да уволни университетски преподаватели, обвинени в пропагандиране на „лява, будна джендър идеология“. Партията също така призовава за незабавна отмяна на санкциите срещу Русия и се противопоставя на доставките на оръжие за Украйна.
През последните години партията възприе крайнодясната стратегия за заливане на медиите и обществения дискурс с противоречия, дезинформация и подстрекателска реторика, за да доминира вниманието и да престъпи традиционните политически норми.
Ярък пример за това е твърдението на бившия лидер на АзГ Александър Гауланд от 2018 г., че 12-те години на нацисткото управление са били „просто птича гадина в над 1000-годишната успешна германска история“. С тази забележка той се опита да преформулира съвременна Германия като продължение на нейната история отпреди 1933 г., като същевременно омаловажи значението на нацистката епоха.
Нормализиране на АзГ
Доскоро крайната десница беше последователно изключвана от основните политически партии. Основополагащ мит на старата Федерална република Германия беше, че демократичните сили не си сътрудничат с крайната десница. Поне на парламентарно ниво това работеше доста добре като част от германската „войнстваща демокрация“.
Политическата защитна стена - Brandmauer - обаче започна да се руши. Оттогава АзГ празнува избирането на първите си кметове на местно ниво.
Успехът на АзГ беше особено подхранван от разказа за „бежанската криза“ в Германия. Острата политическа реторика по отношение на миграцията допринесе за изборния успех на партията, както и за възприемането на някои от нейните позиции от масовата общественост.
Колкото и да е странно, АзГ е особено успешна в селските, отдалечени райони с ниски нива на миграция. Тя е слаба в по-глобализираните, ориентирани към университетите градски райони.
В навечерието на изборите през 2025 г. Фридрих Мерц, водещият кандидат на ХДС, наруши дългогодишно политическо табу, когато предложението му за затягане на политиките за предоставяне на убежище беше прието в Бундестага с подкрепата на АзГ. Междувременно германските медии все по-често третират представителите на АзГ като легитимни политически претенденти.
Някога маргинализирани в политическите дебати, сега те редовно са канени в токшоута. Те получиха международна легитимност от личности като вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и собственика на X Илон Мъск.
Тези избори могат да покажат докъде ще стигне нормализацията на АзГ и как ще се отрази на политическото бъдеще на Германия. Освен изборния успех, основният въпрос ще бъде до каква степен основните партии ще включат крайно десните идеи в политическата си програма.
Това, което вече е ясно обаче, е, че политическият пейзаж се е променил. Границите, които някога държаха крайната десница в периферията, вече не са така твърди, както някога.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
