Н а срещата на върха на министрите на отбраната на алианса в Брюксел 18 държави от НАТО подписаха документ за намерения за споделяне на сателитни мрежи с цел подобряване на разузнаването от космоса, съобщи британското министерство на отбраната, цитирано от БГНЕС.
"След днешната среща на НАТО 18 европейски държави, включително Обединеното кралство, подписаха писмо за намерения за разработване на рамка за подобряване на наблюдението от космоса чрез многонационално сътрудничество и споделяне на национални способности, базирани в космоса", се казва в изявление на британското министерство на отбраната.
Ето от колко изтребители се нуждае България
Документът беше подписан от Великобритания, Белгия, България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Канада, Люксембург, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Турция, Унгария, Франция и Швеция.
В подписания документ се декларира желание за "разработване на рамка за подобряване на възможностите за наблюдение от космоса чрез международно сътрудничество и споделяне на националните космически способности". Подписалите страни ще "проучат възможностите за: обмен на данни от национални спътници за наблюдение; обработка, използване и разпространение на данни в рамките на националните възможности; и осъществяване на финансиране за придобиване на данни от търговски компании". Подчертава се, че необходимостта от такова сътрудничество е демонстрирана от конфликта в Украйна.
Очаква се Съюзната инициатива за постоянно наблюдение от космоса (APS) да започне да функционира през 2025 г. Правителството на Люксембург е първото, което предоставя 16,5 млн. евро за нейното финансиране.
Преди двудневната среща на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел днес генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че блокът ще одобри създаването на виртуална мрежа, свързваща търговски и правителствени граждански и военни спътници за разузнавателни цели, включително за стратегическа отбрана и откриване на изстрелване на ракети. За тази цел ще бъде създадена виртуална спътникова мрежа "Aquila".
Алиансът подчертава, че новата инициатива "ще промени начина, по който НАТО събира и използва данни от космоса, ще подобри значително възможностите на НАТО за наблюдение и разузнаване и ще осигури съществена подкрепа за военните мисии и операции на НАТО".
Министрите на отбраната на НАТО приеха нова концепция за отбранително планиране, съобщи генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
"Министрите на отбраната на Алианса одобриха нови насоки за дългосрочно планиране на отбраната в отговор на нарастващите нови заплахи", заяви той след срещата в Брюксел. "Съюзниците договориха нови насоки за планиране на отбраната на НАТО. Това отразява реалността, че живеем в по-опасен свят", заяви ръководителят на НАТО след министерската среща в Брюксел. "Планирането на отбраната на НАТО ще стимулира промените в способностите за следващите години и ще гарантира, че нашето възпиране и отбрана ще останат силни и надеждни", добави норвежецът.
Столтенбрг заяви, че военното ръководство на блока се е съгласило да увеличи производството на отбранителни продукти, особено на боеприпаси. Министрите на отбраната на НАТО се съгласиха, че е необходимо да се работи с отбранителната промишленост за увеличаване на производството на боеприпаси, каза Столтенберг.
"Съюзниците са съгласни с необходимостта да се работи ръка за ръка с отбранителната индустрия за увеличаване на нашия промишлен капацитет, ние сме готови и преразглеждаме целите на НАТО за способности за запасите от боеприпаси", заяви Столтенберг пред репортери след срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел.
Според него няма промяна в позицията за членството на Украйна в алианса - страната ще се присъедини към НАТО, но блокът сега е съсредоточен върху военната подкрепа за Киев.
Сред останалите важни решения е създаването на координационна група в щаба на алианса за защита на критичната подводна инфраструктура.
"Създаваме координационна клетка за критичната подводна инфраструктура в щаба на НАТО. Това ще улесни взаимодействието с индустриалния комплекс, обединявайки ключови военни и цивилни страни за подобряване на неговата сигурност", обясни той. "Саботажът на "Северните потоци" ни напомни за нашата уязвимост. Министрите се съгласиха да инструктират военните да разгледат възможностите за защита", добави той.
Генералният секретар на алианса изрази мнение, че целта за разходи за отбрана от 2% от БВП, приета от членовете на НАТО през 2014 г., не трябва да бъде таван, а минимално ниво. Той също така предложи Анкара да ратифицира протоколите за присъединяване на Швеция и Финландия към алианса по едно и също време.
"Сега Турция трябва да реши дали да ратифицира единия документ или и двата наведнъж, както препоръчвам. Това не е решение на НАТО, а на Турция. Вярвам, че и двете страни са готови да станат членове на НАТО", заяви Столтенберг.
Той възнамерява да посети Турция в четвъртък, за да обсъди въпроса с ръководството на страната.
Държавите - членки на НАТО, се споразумяха да засилят подкрепата за отбранителния потенциал на партньорите в риск, включително Грузия и Молдова, каза Столтенберг.
"Министрите обсъдиха също така ангажимента ни към други партньори в риск, включително Босна и Херцеговина, Грузия и Молдова, и се съгласихме да засилим адаптираната подкрепа за повишаване на техния отбранителен потенциал", заяви Столтенберг пред репортери след срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел.
Двудневната среща започна в централата на НАТО в Белгия във вторник. На нея присъстват две амбициозни страни кандидатки за членки - Швеция и Финландия, както и Украйна.
