Р еферендумът за независимостта на Иракския Кюрдистан принуди международната общност да затвори очите си за Устава на ООН.
Едновременно с това руската позиция спрямо него затруднява крехкият баланс в отношенията между Москва и Анкара, която още е в шок от действията на Ербил.
Иракски Кюрдистан прави последната и най-трудна крачка преди независимостта
Турция: Няма да има война, а „хирургическа намеса“
Такива анализи на ефекта от допитването в неделя излагат руските вестници „Комерсант” и „Независимая газета”, цитирани от БТА и Фокус.
Турция и Русия подкрепят териториалната цялост на Ирак и Сирия, заяви вчера турският президент Реджеп Тайип Ердоган на пресконференция с руския лидер Владимир Путин. По-рано Путин каза, че се обявява за запазване на целостта на Ирак и се надява конфликтът скоро да бъде решен - но дори това лаконично изявление беше публикувано със закъснение, отбелязва вестникът.
"За Русия безспорно е по-важна Турция и Москва не може да подкрепи референдума. От друга страна, в Русия има голяма кюрдска диаспора и дипломацията поддържа тесни връзки с Демократическата партия на Кюрдистан, затова Москва не може и да се прави, че не е имало референдум изобщо. Значи ще трябва да мълчим, но това мълчание трябва да е многозначително", коментира експертът Алексей Малашенко.
Iraqi Kurdish referendum: What you need to know https://t.co/jzFTx2MPPN pic.twitter.com/s3sEnMpTU7
— Mutlu Civiroglu (@mutludc) September 25, 2017
Същевременно привидният общ международен фронт срещу кюрдската независимост в Ирак може да е предизвикан от един много прост мотив.
Действията за разделяне на Ирак носят рискове за бизнеса както на американските, така - навярно - и на руските енергийни компании, започнали работа в близкоизточната страна, пише „Независимая газета”.
Официално изтъкваните причини са други.
Russian President Vladimir Putin dodged the Kurdistan Referendum topic and did not attack Kurds today in Ankara. #think
— Hiwa Afandi (@HiwaAfandi) September 28, 2017
В изявлението на Белия дом пише, че кампанията за самоопределение, инициирана от иракските кюрди, е по-вероятно да има отрицателно въздействие върху ефективността на международна операция срещу "Ислямска държава".
Реално е трудно да се прецени как процесът на разделяне между Ербил и Багдад ще се отрази на военната кампания срещу териториалното ядро на „халифата”, но тя бездруго наближава логичния си финал, отчитат от вестника.
По-реален е американския страх, че в независим Иракски Кюрдистан ще нарасне влиянието на основния им противник - Иран.
Kurds of Iraq have been loyal allies. The west must repay its debt#Kurdistan
— Paul Johnson (@paul__johnson) September 27, 2017
The Guardian
https://t.co/8MnTJEzUGk
Други протести, тези на Анкара, която доскоро бе в топли отношения с Ербил, понякога изглеждат комични.
Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, обясняващ безполезността на опитите на иракските кюрди да спечелят независимост, често посочва два примера в публичните си изказвания:
„Независимостта на Косово бе призната от 114 държави, но за съжаление Косово не е станало част от световната общност и изпитва затруднения. Какво може да очаква Северен Ирак, след като е признаван единствено от Израел?“, смята турският президент.
Без да иска, той даде аналогията, която на фона на събитията в Иракски Кюрдистан се отнася за двойствеността на външната политика не само на Турция (признала независимостта на Косово през 2008 г. ), но и на другите членове на международната общност.
#KurdistanBlockade
— Ari Murad (@AriMuradd) September 28, 2017
93% of the different races and creeds living in the KRI voted for independence. In response Kurdistan is now blockaded. pic.twitter.com/xO4PxgJGvI
Един от основните аргументи в полза на независимостта на Косово бе правото на народите на самоопределение, чиято правна сила е заложена в чл. 1, параграф 2 и чл. 55 от Устава на ООН.
Фактът, че разделянето на този регион не е в противоречие с международното право, беше признат от Международния съд през 2010 г. Принципът на правото на самоопределение беше използван не само от Запада.
Например, Русия обясни така признаването на Абхазия и Южна Осетия през 2008 г. Но нито западните държави, нито Русия си спомнят за този правен принцип, когато става въпрос за Кюрдистан.
При всяко положение въпросът за създаване на кюрдска държава ще дойде на дневен ред след разгрома на „Ислямска държава - ако не в Северен Ирак, то в Северна Сирия. Тогава международната общност ще трябва да избере - да спазва ли международните норми, или да ги дискредитира и занапред, добавя "Независимая газета".
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
криза, която тихо расте" />
