А мериканският вицепрезидент Майк Пенс посети Подгорица. Неговата визита беше свързана както с провеждането на Адриатическата среща на високо равнище, така и с влизането на Черна гора в НАТО. На форума присъстваха и балканските лидери, но основната звезда бе американският вицепрезидент, пише в свой анализ хърватското издание Advance.
Заедно с Черна гора половината от бившите югорепублики са членки на НАТО (Словения, Хърватия и Черна гора), а втората половина (Босна и Херцеговина, Сърбия и Македония) или очакват членство, или засега не са определили позицията си.
Сръбски и македонски медии: Русия иска да спре промените в Македония
Путин: Славянската писменост дойде от "македонската земя"
Черна гора официално е в НАТО, как реагира Русия
Най-близо до приемане е Македония, особено след като на власт, преодолявайки сериозната криза, дойде премиерът Зоран Заев. Сърбия все още избира пътя си между Изтока и Запада, а Босна и Херцеговина, поради вътрешни проблеми, също е далеч от влизане в пакта.
От стратегическа гледна точка, независимо от това, че всеки нов член е потенциално важен, НАТО особено „бързаше“ да приеме Черна гора. Нейното влизане имаше критично значение, защото така пакта затвори Адриатическо море и на практика си осигури абсолютно доминиране в този регион.
Гърция, Албания, Черна гора, Хърватия и Италия – това са страните чрез които НАТО има пълен контрол над Адриатическо море и влизането в него (единственият от оставащите „ненатовски“ обекти в Адриатика е босненското пристанище Неум).
Черна гора беше последното липсващо звено и то не беше придобито лесно.
Независимо от това, че балканската държава има всичко на всичко 620 000 жители и около 2000 войници, тя е с изключително важно геостратегическо положение.
Ако някаква друга сила беше станала доминираща в Черна гора и я беше включила в своята сфера на влияние, то целият план на НАТО за контрола върху Адриатическо море би се провалил. Разбираемо е коя би могла да бъде тази „втора“ сила: става дума за Русия.
Опитвала ли се е Русия да предотврати влизането на Черна гора в НАТО? Съдейки по всичко, да, и при това се е опирала на дълбоките разногласия, съществуващи в самата Черна гора. През миналата година бяха проведени няколко социологически допитвания, чиято цел беше да се разбере настроението на населението за влизането в пакта. Изясни се, че въпросът за членството в НАТО разделя населението на Черна гора.
Russia: Pence Balkans comments expose Washington's Cold War ideology https://t.co/5gxsILWQCl #USA #Breaking #News
— DistressedVolatility (@distressedvol) August 3, 2017
Естествено, най-правилно от всичко беше да се предложи на гражданите на Черна гора да проведат референдум, но това не се случи, което само по себе си е много важно. Като правило референдум не се провежда тогава, когато не е ясно ще се стигне ли до желания резултат.
В Хърватия референдум за влизането в НАТО също не се проведе, макар това да е изключително важен въпрос и е необходимо той да бъда зададен на обществеността. Въпреки това по презумпция референдумът в Хърватия би завършил с положителен резултат.
Влизането на Словения, а след това на Хърватия и Албания беше почти формално, но влизането на Черна гора в НАТО беше съпроводено с много по-голямо напрежение. Защо?
Балканите - следващото бойно поле за Русия и САЩ
Защото Балканите са все по-честа причина за сблъсъците между САЩ и Русия.
От този факт сега може да се възползва Македония, за да получи скорошно влизане в алианса
Русия, която вижда, че САЩ все по-уверено се разполагат в съседство покрай нея, иска да разшири своето влияние в други региони – най-добре в тези, където американците не са все още толкова силни. От тази гледна точка Черна гора беше идеалният вариант. Ако се сметне за финал подписването на документа за влизането на Черна гора във военния съюз, победа този път удържаха САЩ, а Русия претърпя поражение.
Това обаче не е краят на историята, а само краят на една глава за Адриатика и начало на продължението, което ще се развива в целия Балкански полуостров. И ако Русия реши, както и преди, да се стреми към разширяване на своето влияние в този регион, то двата центъра, върху които тя ще се концентрира, ще са Белград и Баня Лука.
Не е ясно обаче доколко активно ще действа Русия. Някои смятат, че тя ще се опита окончателно да впримчи Белград в своята сфера на влияние, като много хора в самата Сърбия дори се надяват на това. Други предполагат, че Русия ще поддържа добри отношения дори ако Сърбия влезе в Европейския съюз. Една такава дружба би могла да изиграе по-голяма роля, защото всеки член на ЕС има право на вето върху решенията на съюза.
Serbian FM: West is to blame itself for Russia's growing influence in the Balkans
— NewsFront in English (@ENnewsfront) June 29, 2017
The ... https://t.co/gAD0fQEsPo#newsfront #USA #news pic.twitter.com/o6moml7XN3
С други думи, ако Сърбия вече беше член на Евросъюза, то щеше да е възможно да блокира антируските санкции.
Ако Сърбия направи избор за пътя си, който кардинално се различава от избора на нейните съседи в региона, тя би се оказала в трудно положение. Русия трудно би могла да компенсира негативните последствия от такъв избор, да не говорим за възможните заплахи. През последните години Сърбия действително почувства какво значи да поддържа добри отношения с Русия.
За тези политически течения, които искат максимална конфронтация с Москва, Балканите вече се превърнаха в бойно поле, на което трябва да се борят с руското влияние. Един от представителите на тези течения е, разбира се, американският вицепрезидент Майк Пенс, който в Подгорица заяви, че Русия иска да „дестабилизира“ Западните Балкани и да ги отдели от Запада, показвайки им „тяхното място“.
Причината са обвиненията на черногорските власти срещу „руски шпиони“ за опит да организират държавен преврат, който да попречи на влизането на Черна гора в НАТО. Наистина ли имаше такъв опит? Трудно е да се каже. Факт е, че на Русия не й се нрави влизането на Черна гора в НАТО. Възможно е и работата да е в това, че руснаците са инвестирали прекалено много в черногорски недвижими имоти, които сега са на „територията на НАТО“. Макар че руските богаташи не се смущават от това: достатъчно е да се погледне колко те са закупили в Лондон и в други „натовски градове“.
Какво разположиха САЩ край Ново село
Сърбия: Имаме ракета, която може да достигне до всички стратегически градове в региона
Каквото и да е руското влияние на Балканите, за хора като американския вицепрезидент то е голямо и опасно.
„Както ви е известно, Русия продължава да се стреми към насилствена промяна на държавните граници, и тук, на Западните Балкани, Русия се е опитвала да дестабилизира региона, подкопавайки вашите демокрации и да ви отдели едни от други, както и от останалата част от Европа“, каза Пенс в своята реч, която лидерите на Балканите слушаха с внимание.
„Ние твърдо сме убедени, че бъдещето на Западните Балкани е на Запад. Уверяваме ви, че САЩ са заинтересовани от изграждането на отношения, които укрепват връзките между тези страни, Европейската общност и САЩ“, каза Пенс, подчертавайки, че решителността на Черна гора да влезе в НАТО, въпреки руския натиск, е „пример за целия свят“.
#Russia has stealthily expanded its reach in #Balkans right under noses of EU, US. Full consequences of that still only coming into view. https://t.co/al9dStFFHH
— Jasmin Mujanović (@JasminMuj) August 7, 2017
Пенс пристигна в Подгорица от Грузия, кавказка държава, която през 2008 г. проведе кратка война с Русия. Преди Грузия Пенс посети Естония. Там той също потвърди, че Прибалтика може да разчита, че САЩ ще ги защитят от „руска агресия“.
С други думи антируският американски политически елит не получи Хилари Клинтън, но за сметка на това получи Майк Пенс, който прави всичко за него. През цялото това време Тръмп седи в Белия дом и „мъдро премълчава“, когато става дума за Русия, Западните Балкани и подобни трудни въпроси.
Пенс продължава това, което би продължила Хилари Клинтън. Битката за Адриатика приключи и сега се разгръща борбата за целия Балкански полуостров.
