С амо след часове, около три през нощта българско време, ще започне третата лидерска среща между Северна и Южна Корея в досегашната история - предишните две бяха през 2000 и 2007 година. Това се случва дни след като новината, че Ким Чен Ун „прекратява ракетната си програма” обиколи света и около месец преди другата голяма среща - на Ким и Доналд Тръмп.
Тези събития вдъхват надежда на света, че може да има мирно разрешаване на конфликта на Корейския полуостров, въпреки изблиците на напражение в края на миналата година. Анализът обаче показва много по-сложна реалност от тази, която политиците се опитват да представят.
Какво да очакваме от срещата?
Очаква се Мун Джей-ин и Ким Чен-ун да разговарят по три основни теми:
1. Подписване на мирно споразумение, което официално да прекрати Корейската война. Формално, през 1953 година е подписано само споразумение за прекратяване на огъня, но мирен договор все още няма, 65 години по-късно. Южна Корея дори продължава символично да поддържа комитет от управители на петте северни провинции.
2. Подобряване на трансграничното сътрудничество. Това ще рече разхлабване на напрежението по границата – например символично разоръжаване на войниците в демилитаризираната зона и спиране на излъчването на пропаганда в граничните райони. По-нататък, това може да значи събиране на разделени семейства – проблем, близък до сърцето на Мун Джей-ин, който произхожда от семейство на бежанци и през 2004, като съветник на тогавашния президент, придружава майка си на емоционална среща с нейната сестра, която е останала в Северна Корея. В още по-широк смисъл, може да се водят и разговори за изработване на някаква рамка за постепенно бъдещо обединение на двете Кореи – въпрос, който е обсъждан още през 2000 година. Тогава Пхенян предлага федерация, а Сеул конфедеративно управление – разликата между двете опции е най-вече във външната политика и възможността за разполагане на американски войски в Юга.
Северна Корея спира ядрените опити при едно условие
Доналд Тръмп ще се срещне с Ким Чен-ун
Потвърдено: Ким Чен-ун е бил в Пекин
3. Денуклеаризация на полуострова. Това е единствената тема, по която няма предварително изготвени и съгласувани решения между дипломатическите екипи; двамата лидери ще трябва да обсъдят и разрешат този въпрос на място. Всички държави замесени пряко или непряко в конфликта – КНДР, РК, Китай, САЩ, Япония и Русия – изразяват желание и подкрепа за денуклеаризация (премахване на ядрените оръжия и програми), но различните столици имат различно разбиране за значението на тази дума. За това ще стане дума малко по-нататък
Президентът Мун Джей-ин е представител на определено крило в южнокорейската политика, което вярва в политиката на диалог и взаимодействие със Севера като път за обединение. Неговият оптимизъм изглежда безграничен и на моменти разделен от реалността.
През миналата седмицата, той събра представители на корейските медии, за да ги убеди че Ким Чен-ун е искрен и че КНДР е готова за пълна денуклеаризация. Междувременно, откакто е обявена официално срещата, правителството инвестира много пари в положителен пиар за срещата, като ангажира държавни служители на всички нива да участват в неговото популяризиране (например южнокорейски полицаи се снимат в клипове, в които се сравняват със севернокорейските си колеги) и дори плаща за реклами с известни актьори и певци. Медиите в Сеул публикуват огромен брой статии, които обясняват как ще се състои срещата до най-малката подробност – целият протокол, жестовете които ще се разменят, храната която ще се поднася и т.н.
Северна Корея: Вече нямаме нужда от ядрени ракети
Доналд Тръмп: Ако срещата с Ким не е плодотворна, ще си тръгна
Тайни преговори САЩ - Северна Корея на много високо ниво
Хладната оценка за потенциала на тази среща изисква да се отчетат много фактори:
1. Ким представя манипулативно т.нар. спиране на ядрените и ракетните тестове. В действителност, площадката Пунгйе-ри, на която се тестват ядрени устройства е тежко повредена от шестте ядрени опита, проведени в недрата на планинат Мантап от 2006 година насам. Според китайски геолози, опитът от септември миналата година е причинил големи вътрешни срутвания (според друга информация 200 работници са били затрупани и убити при инцидента), които са направили площадката неизползваема и дори опасна, тъй като още срутвания може да доведат до изтичане на радиация в атмосферата. В този смисъл, много е възможно Ким да се опитва да изтъргува техническото си изоставане като добра воля. Но дори да му вярваме, по неговите собствени думи, Северна Корея вече разполага с работещи ядрени глави и ракети, които имат малък, но непренебрежим шанс да поразят цели в САЩ. Именно това е важното за Ким Чен-ун, неговата стратегия е да бъде заплашителен, а не прецизен; ако ракетите Хуасонг-15 имат дори един процент шанс да поразят западна държава, това е достатъчно да държи враговете му на дистанция.
2. Мун Джей-ин трябва да убеди Ким да подпише споразумение за обезопасяване на конкретни обекти с Международната агенция за ядрена енергия. В светлината на описаното по-горе, ако КНДР наистина има ядрени способности, то вече „замразяване на ядрената програма” трябва да означава нещо повече от мораториум върху тестовете. Пхенян трябва да допусне наблюдение и инспекция на ядрените си обекти или на разумно договорена част от тях. Това не само ще въвлече (донякъде) КНДР в системата на международно сътрудничество, но и ще позволи на външния свят да придобие по-реална представа за състоянието на севернокорейския технологичен потенциал, върху който нямаме поглед от десетилетия.
3. Ким ще се опита да раздалечи позициите на Сеул и Вашингтон. Още от Олимпийските игри насам, той осъзнава ясно, че Мун е много отворен за диалог, докато Тръмп е по-агресивен и назначава в администрацията си ястреби като Помпео и Болтън. Това води до безпрецедентна липса на хармония на настроенията в Сеул и Вашингтон, която засега не намира конкретен израз, но Ким ще се опита да я използва. В идеалния сценарий за него, Южна Корея мълчаливо ще престане да прилага стратегията за максимален натиск и ще мине неофициално в лагера на Китай и Русия, които промотират воденето на мирен диалог с режима в Пхенян.
Очакванията не трябва да бъдат прекалено високи. Властта на Ким Чен-ун е силно зависима от ядрения му потенциал и той няма лесно да направи отстъпки. Засега обаче, стратегията на максимално напрежение работи добре и не бива да бъде изтъргувана за дреболии, нито на тази среща, нито на следващата.
