П рез 1968 г. астронавти за първи път се доближиха до Луната, а в началото на 2026 г., ако всичко върви по план, човечеството ще се завърне с нови технологии и способности – и да, проблеми – които не съществуваха преди повече от половин век, предаде Time.
Тогава най-голямото опасение беше, че посещението на Луната би я съсипало . Така го формулира Сюзън Борман пред Крис Крафт, тогавашния директор на полетните операции на НАСА, няколко месеца преди старта на Аполо 8 на 21 декември. Борман беше омъжена за Франк Борман, командира на мисията, който щеше да ръководи екипаж, тръгващ за първи път извън земната орбита към Луната.
Кога ще излети първата пилотирана мисия до Луната от 50 години?
Аполо 8 имаше два възможни профила на мисията: по-безопасният и по-страшният. По-безопасният включваше едно преминаване около далечната страна на Луната и след това разчитане на лунната гравитация, за да катапултира космическия кораб обратно към Земята. По-страшният включваше достигане до Луната и използване на мощния основен двигател на Аполо 8, за да забави кораба и да се установи в лунна орбита, обикаляйки Луната 10 пъти, преди да се върне у дома. Проблемът с по-страшната мисия беше частта с връщането. Ако основният двигател се задействаше веднъж, за да вкара екипажа в орбита, но не успееше да се задейства втори път, за да ги изведе, корабът щеше да се превърне в постоянен спътник – и постоянен саркофаг – обикалящ около лунния екватор дълго след като кислородът и горивните клетки, които поддържаха екипажа жив, изчерпаха ресурсите си.
Затова Сюзън, която нямаше никакво желание да остане вдовица заради Луната, приклещи Крафт в офиса му.
In around 2 weeks, a joint ESA-NASA mission will bring back Astronauts around the moon for the first time in over 50 years.
— NXT EU (@NXT4EU) January 27, 2026
The European Service Module is Europe's contribution to the mission. It delivers the propulsion, power via solar panels, and life support. 🇪🇺 pic.twitter.com/fdg6DDX0Uh
„Ако останат там“, каза тя, „ще съсипете Луната за всички. Никой няма да може да я погледне отново, без да мисли за тези трима мъртви мъже.“
Крафт остана непоколебим. Той нареди да се изпълни орбиталната мисия – и с това големите плочи на историята се преместиха. На Бъдни вечер екипажът достигна лунна орбита, включи телевизионната си камера и излъчи кадри от древната, опустошена лунна повърхност на телевизионна аудитория от над един милиард души – или една трета от човешкото население. Тримата мъже – Борман, Джим Ловел и Бил Андерс – проведоха 27-минутен космически пътепис. Когато приключиха, Борман завърши предаването.
„И от екипажа на Аполо 8“, каза той, „затваряме с късмет, лека нощ, весела Коледа и Бог да ви благослови всички, всички вас на добрата Земя.“
Това коледно пожелание послужи като изкупление за една кървава година, която видя атентати и горящи градове в САЩ, съветски танкове в Прага, северновиетнамска офанзива по време на празника Тет, бунтове на Демократическата конвенция в Чикаго и още много. Борман, Ловел и Андерс получиха безброй картички, писма и телеграми, когато се върнаха, но тази, която ги трогна най-много, от жена, чието име сега е забравено, гласеше просто: „Благодаря ви. Спасихте 1968 г.“
Все още младата 2026 година би могла да бъде изкупена по подобен начин. Още на 6 февруари екипажът на Артемида II също ще се отправи към Луната. Това със сигурност няма да е първата човешка експедиция до Луната, но ще бъде първата от 1972 г. – когато екипажът на Аполо 17 се върна у дома, лунната програма Аполо беше отменена и пътят към Луната замлъкна.
Ще колонизираме ли в крайна сметка Луната?
Историята помни имената на Борман, Ловел и Андерс; на Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Бъз Олдрин от Аполо 11; на Ловел, Джак Суигърт и Фред Хайзе от Аполо 13. Скоро може да помни и Рийд Уайзман, Виктор Глоувър, Кристина Кох и Джереми Хансен от Артемида II.
Запитан дали усеща тежестта на историята с наближаването на полета, Уайзман – който ще следва стъпките на Борман, Армстронг и Ловел като командир на мисията – отначало се шегува. „Допреди около 30 секунди не я усещах“, казва той. „Но сериозно, мисля, че никой от нас не е мислил за този аспект на мисията. Наистина вярвам, че правим следващата правилна стъпка към устойчиво присъствие на Луната. Важното да си пръв е, че има втори, трети, четвърти и още.“
„Артемис“ 2: Цветнокож астронавт и жена, кой ще се качи на борда
За мисия, която носи толкова много надежда, Артемида II ще следва относително проста траектория. След изстрелването тя ще направи две дълги, високи, кръгови орбити около Земята, преди да се насочи към Луната, да запали двигателя си и да се откъсне от гравитационния хват на Земята. Тя ще следва безопасния профил, който Крафт отдавна е отхвърлил, прелитайки около далечната страна на Луната и завръщайки се у дома без лунна орбита, за да завърши 10-дневна мисия. Но тези 10 дни ще послужат като критичен тест за гигантската лунна ракета Space Launch System (SLS) на НАСА и космическия кораб Орион, подготвяйки се за лунни кацания от Артемида III, IV, V и след това.
Артемида II ще отведе екипажа по-далеч от Земята, отколкото който и да е човек е пътувал досега. Повреденият космически кораб Аполо 13 извърши подобен окололунен маршрут, достигайки 254 км отвъд далечната страна на Луната в най-отдалечената си точка. В продължение на 56 години тази мисия държеше рекорда за разстояние, но Артемида II ще го разбие, когато космическият кораб измине цели 7 563 км отвъд задната страна на Луната. От такова разстояние екипажът ще може да направи драматични снимки на сферата на Земята и сферата на Луната в една и съща рамка.
„Много съзнателно се въздържам да мисля какво ще бъде да видя далечната страна“, казва Уайзман. „Защото независимо от очакванията ти, реалността ще бъде различна.“
Артемида II не само ще бъде първата мисия до Луната от повече от половин век, но ще представлява и значителна демографска и културна промяна. Кох ще бъде първата жена, която ще отиде на Луната, Глоувър – първият цветнокож, а Хансен, канадец, – първият не-американец.
„Преди повече от десетилетие НАСА реши, че равенството и приобщаването ще бъдат част от основните й ценности“, казва Глоувър. „Тези решения доведоха до това, че имаме астронавтски офис, който изглежда много като Америка. Можеш да бръкнеш и да извадиш произволни четирима души и те ще изглеждат като този екипаж.“
„Имаме много глобални стресове и проблеми“, казва Хансен. „И тези глобални проблеми изискват глобални решения. Това [включването на канадец в Артемида II] е толкова невероятен пример за това какво можем да постигнем заедно.“
САЩ и Канада не са единствените страни, които имат дял в играта Артемида. През 2020 г. НАСА и Държавният департамент на САЩ създадоха Споразуменията Артемида, пакт, който сега е подписан от 61 държави, обвързвайки държавите членки с мирното изследване на Космоса. Дори когато геополитическите съюзи са били подложени на напрежение, споразуменията все още стоят – поне засега. Подписалите страни също са поканени да допринесат с модули, пари и други ресурси – включително астронавти – към програмата Артемида, с дългосрочна цел за създаване на постоянна база близо до южния лунен полюс, където залежи от лед могат да служат като изобилен източник на вода, ракетно гориво и дишаем кислород за живеещите астронавти. Широко приетото число на хората, които по някакъв начин са участвали в изпращането на астронавти от Аполо на Луната, е 400 000 – почти всички от тях американци. Подобна постоянна армия, този път международна, се събира за Артемида.
„Онзи ден си мислех за момента, когато ще пристигнем на Луната“, казва Кох. „И единственият начин да приема, че името ми е в тази група, е, че сме част от екип – хора, които вършат тежката работа.“
Пътят към Луната
Как ще стигнат дотам
Пътуването на Артемида II до Луната по никакъв начин няма да следва права траектория. Мисията ще започне, когато се запалят шестте двигателя на първата степен на лунната ракета SLS: четири с течно гориво и две твърдогоривни странични ракети. От 1968 г. най-мощната ракета, издигнала хора, е Сатурн V от програмата Аполо, която е произвеждала буквално разтърсващи земята 7,5 милиона паунда тяга. SLS произвежда изумителните 8,8 милиона паунда.
При изкачването си нагоре, SLS бързо ще изчерпи горивото във всичките си шест двигателя от първа степен и те ще бъдат изхвърлени, оставяйки само горната степен на ракетата и космическия кораб Орион да достигнат орбита. Тази орбита ще бъде асиметрична, с най-ниска точка, или перигей, от 115 мили (около 185 километра) и най-висока точка, или апогей, от 1400 мили (около 2253 километра) – много по-високо от надморската височина от 250 мили (около 402 километра), на която лети МКС.
След един 90-минутен спринт около Земята, все още прикрепеният двигател на горната степен ще се запали, повишавайки орбитата до 1500 мили (около 2414 километра) и апогей от 46 000 мили (около 74 030 километра) – надморска височина, която отвежда космическия кораб на около една пета от пътя до Луната. При тази скорост и надморска височина корабът се нуждае от сравнително малък тласък, за да се освободи от земната орбита и да се насочи към Луната – маневра, наречена Транслунарна инжекция (TLI). Тази критична стъпка ще се случи след още една орбита около Земята, когато Орион изхвърли горната степен и разчита на собствения си по-малък двигател на сервизния модул, за да получи необходимия тласък за полет към Луната.
Ще отнеме около четири дни на кораба да прекоси общата празнота от 244 000 мили (около 392 669 километра) между Земята и Луната. Най-близкото приближаване на екипажа до лунната повърхност ще бъде около 4000 мили (около 6437 километра) над лунните върхове, увеличавайки се до рекордните 7564 километра (около 4700 мили) от далечната страна, преди лунната гравитация да катапултира кораба обратно към Земята за още едно четиридневно пътуване.
Последният етап от пътуването, навлизането в земната атмосфера, ще изисква прецизно пилотиране. Космическите кораби, навлизащи от земна орбита, задействат спирачките на ретроракетите си, за да намалят скоростта си от 17 500 мили/час (около 28 163 километра/час), което ги кара да падат бавно от небето и да навлизат плавно в атмосферата. Артемида II вместо това ще се сблъска с атмосферата със скорост от 25 000 мили/час (около 40 234 километра/час). И двата стила на навлизане са огнени. Докато космически кораб, обикалящ около Земята, се спуска, температури до 3500°F се разнасят по топлинния щит в долната част на капсулата. По-бързо движещият се космически кораб Орион ще трябва да издържи на изгарящите 5000°F – наполовина по-горещо от повърхността на Слънцето.
За да може това повторно навлизане да бъде оцеляемо, Орион няма да се спуска по относително права траектория, както прави орбитален кораб, а вместо това ще лети по така наречения път на „прескокливо навлизане“, навлизайки в атмосферата, изкачвайки се обратно в Космоса и след това отново навлизайки, като по този начин постепенно губи топлина и гравитационни сили по пътя. Това „влакче в увеселителен парк“ е усъвършенствано по време на Аполо 8 и е използвано успешно във всяка от останалите осем лунни мисии, които последваха. Все пак това не означава, че упражнението няма да е смразяващо за екипажа на Артемида II. Запитан за по-голямото значение на 10-дневната мисия, Глоувър се фокусира вместо това върху последните минути от последния ден.
„Нека стигнем успешно до кацане във вода“, казва той. „Тогава може би ще можем да преразгледаме въпроса.“
Humans are returning to the Moon for the first time in 54 years in less than a month.
— Toby Li (@tobyliiiiiiiiii) January 14, 2026
This is not being talked about enough. pic.twitter.com/Px02wHmlFp
Следващите стъпки
Няма да мине много време след приземяването, когато друг належащ въпрос ще бъде в съзнанието на всички: какво следва? Артемида II е това, което космическите плановици наричат инженерна мисия, предназначена по-скоро да тества всички бордови системи на космическия кораб – задвижване, навигация, животоподдържане, компютър, насочване, комуникации и други – отколкото да изследва. Тя също така ще тества издръжливостта на екипажа в Космоса, екипа за изстрелване във Флорида и ръководителите на мисията в Хюстън. НАСА трябва да изчисти много „паяжини“ след 54-годишна пауза между лунните мисии. Официално следващата мисия, Артемида III, ще поеме голямата задача за кацане на Луната. Официално също така това ще се случи до 2028 г. – но малко хора вярват, че тази цел е постижима.
Целевата дата е измествана многократно, от 2024 г. на 2025 г., след това на септември 2026 г., а после на средата на 2027 г. В момента най-големият проблем касае лунния спускаем апарат – който, неудобно, не съществува. Подобно на екипажите от Аполо, бъдещите астронавти на Артемида ще разчитат на две превозни средства, за да извършат лунно кацане: кораб-майка, който да обикаля Луната и да навлиза отново в земната атмосфера, и спускаем апарат, който да свали двама от четиримата астронавти от орбита до лунната повърхност. През 2021 г. НАСА възложи на SpaceX на Илон Мъск договора за изграждане на спускаемия апарат и преведе на компанията чек за 2,89 милиарда долара, за да свърши работата. В дните на Аполо спускаемият апарат и корабът-майка бяха изстрелвани с една и съща ракета. Днешният по-голям и по-способен спускаем апарат ще бъде изстрелян отделно, с различна ракета от SLS, и ще се скачи с Орион в Космоса.
Ракетата, която SpaceX предлага да използва, е нейният масивен Starship, като горната степен на превозното средство е конфигурирана като лунен спускаем апарат. От самото начало това беше невероятен избор. Лунният модул Аполо беше висок 7 метра, тежеше само 14 742 килограма – лек като за космически кораби – и имаше разтворена, четирикрака стойка, която му осигуряваше нисък, стабилен център на тежестта. Спускаемият апарат Starship, за разлика от него, е сребрист силос, тежащ 90 718 килограма и висок 50.3 метра, изискващ бордов асансьор, а не стълба, за да свали астронавтите до земята. Веднъж изстрелян, той няма да лети направо към Луната, а по-скоро ще се задържи в земна орбита, докато до 20 танкера за гориво бъдат изстреляни, за да го заредят, преди да отлети. Това е много техника за вече сложна работа – и не помогна фактът, че ракетите Starship многократно са експлодирали или катастрофирали при множество изстрелвания през последните три години, изоставайки далеч от графика. Забавянето е особено притеснително за законодателите и космическите плановици предвид заявената цел на Китай да приземи астронавти на Луната до 2030 г. – стартирайки реприза на старата американско-съветска космическа надпревара през 21-ви век. „Архитектурата [на Starship] е изключително сложна“, заяви бившият администратор на НАСА Джим Бриденстайн по време на свидетелски показания в Сената през септември 2025 г. „Честно казано, няма много смисъл, ако се опитвате да стигнете първи до Луната, този път, за да победите Китай.“
Humanity is returning to the Moon! For the first time in over half a century—since Apollo 17 in 1972—astronauts will venture beyond low Earth orbit on a daring journey around our nearest celestial neighbor.Artemis II is set to launch no earlier than February 6, 2026, carrying… pic.twitter.com/2LrOy1IbkK
— Black Hole (@konstructivizm) January 25, 2026
До миналия октомври тогавашният изпълняващ длъжността администратор на НАСА Шон Дъфи беше видял достатъчно. „Ще отворя договора“, каза той в участие по CNBC. „Ще позволя на други космически компании да се конкурират със SpaceX. Ще придвижим това напред и ще спечелим втората космическа надпревара срещу китайците.“
Мъск отговори... цветущо. „Шон Глупакът се опитва да убие НАСА“, публикува той в X. „Човекът, отговорен за космическата програма на Америка, не може да има двуцифрен коефициент на интелигентност.“
Но SpaceX бързо се съобрази. През ноември компанията публикува подробна актуализация на уебсайта си, описвайки етапите на научноизследователска и развойна дейност, които вече е постигнала по пътя към завършване на своя спускаем апарат Starship, и предлагайки уверение, че работата по проекта наистина напредва с бързи темпове. В същото време Blue Origin, космическата компания, собственост на основателя на Amazon Джеф Безос, представи предложение до НАСА, което включва планове за нейния спускаем апарат Blue Moon Mark 1 – превозно средство, което трябва да има безпилотен тестов полет до Луната с ракетата New Glenn на Blue Origin някъде тази година. Също в надпреварата е и Lockheed Martin, главният изпълнител на космическия кораб Орион, който предлага ускорен план за изграждане на лунен спускаем апарат, сглобен от вече съществуващ хардуер.
„Наричаме го дизайн за наличност“, каза Роб Чеймбърс, старши директор по стратегията за пилотирани космически полети в Lockheed, пред TIME през октомври. „Сядаме с индустриални партньори и казваме не „Каква част мога да поръчам от вашия каталог?“, а „Кой сериен номер съществува днес?“ – дори ако е на друг космически кораб.“
Всичко това обаче е за по-късно. Засега фокусът е върху Артемида II. Завръщането в лунната околност не само ще представлява значително – макар и временно – предимство във всяка космическа надпревара, която съществува с Китай, но и ще предложи вид обществено повдигане, което от 60-те години на миналия век космическите полети уникално са успели да осигурят. Разбира се, не всяка мисия докосва колективната душа, но някои го правят: трите орбити на Джон Глен около Земята през 1962 г.; лиризмът на Аполо 8 на Бъдни вечер; лунното кацане на Аполо 11; спасяването на косъм на Аполо 13 – всички те бяха не толкова американски преживявания, колкото глобални драми, глобални триумфи, глобални радости.
През 2019 г. Колинс – пилотът на командния модул за Аполо 11, който остана на борда на орбиталния кораб-майка, докато Армстронг и Олдрин слязоха на повърхността и оставиха първите отпечатъци от ботуши на Луната – говори пред TIME за международната реакция, която е изпитал, когато екипажът е обиколил света след завръщането си.
„Мислех, че когато отидем някъде, ще кажат: „Е, поздравления. Вие, американците, най-накрая го направихте“, спомня си Колинс. „И вместо това, единодушно реакцията беше: „Ние го направихме. Ние, хората, най-накрая напуснахме тази планета и преминахме скоростта на избягване.““
От 24-те лунни астронавти, които извършиха напускането от 1968 до 1972 г., остават само петима, всички те на над 90 години. С Артемида II лунният регистър най-накрая ще бъде отворен отново и ще бъдат вписани още четири имена – прекрасен и подходящ екипаж, който ще бъде изпратен в космическите дълбини като емисари на 8,3 милиарда от нас, които ще останат завинаги на Земята. Аполо 8 спаси 1968 г. Артемида II може да сътвори подобна магия днес.
