Н азначаването на Брет Кавано във Върховния съд на САЩ е живо историческо събитие. Десетилетия наред ще се спори за неговата номинация, за обвиненията в сексуално посегателство и за ефекта от всичко това върху американското право. Невероятно е, че той успя да премине през ада и в крайна сметка наистина да стане върховен съдия, за да обърне съотношението консерватори-либерали в съда на 5-4, осигурявайки автентичното тълкуване на конституцията за години напред.
Няколко важни обстоятелства свързани с назначаването на Кавано:
Най-напред, случилото се с него е апотеоз на стремежа на либералите да криминализират политиката и по-точно, да криминализират политическите си опоненти. Няма нужда последните да са извършили някакво престъпление. Както видяхме от случая с Доналд Тръмп, достатъчно е подочут слух да бъде предаден от анонимни лица на политически пристрастен крайноляв чуждестранен шпионин, работещ за кампанията на Демократите, за да се възбуди разследване срещу президента, начело със специален прокурор; и тъй като улики няма, на прокурорът може да се връчи неограничен мандат да разследва под дърво и камък, докато не намери нещо, каквото и да е, стига то да може да засегне Доналд Тръмп.
В случая с Кавано също - налице беше обвинение в сексуално посегателство преди 36 години, предполагаемата жертва на което не може да си спомни основни обстоятелства от събитието (къде е станало, как се е озовала на партито, как се е върнала); чиито назовани свидетели отричат да си спомнят такова нещо; която отказа няколко пъти да предаде на Сената ключови документи от психотерапията си и теста си полиграф и която беше консултирана преди изслушването си от партиен стратег на Демократите, както и представлявана от адвокат, заплатен от Демократическата партия.
Това съшито с бели конци обвинение стигаше, за да се разкъса Брет Кавано в медиите, да се поиска разследване на ФБР и да се организира вандалски протест срещу номинацията му пред Сената и Върховния съд. Нещо повече, Демократите са знаели за обвинението на Кристин Форд срещу Кавано месеци по-рано, но са го укривали и запазили за последния момент, след като са изчерпили нормалния ред за обсъждане на кандидатурата му, надявайки се да "добутат" разследването до изборите за сенатори през ноември, които все още се надяват да спечелят.
Тук се съдържа абсурдна ирония. Демократите искаха формалната процедура по изслушване на кандидата да превърнат в криминален процес, при положение че обвиненията им не биха издържали и минута пред никой американски съд, защото не отговарят на базовите критерии на един криминален процес.
Много наблюдатели в България с либерални пристрастия хвалят този подход, като казват че "това са добрите институции" и че "това е върховенството на правото" и "разделение на властите". Ала това е тъкмо обратното на върховенство на правото и разделение на властите - да скалъпиш импровизиран криминален процес без доказателства; но не в съда където му е мястото, а в Сената; и да погазиш фундаменталната правна презумпция за невинност до доказване на противното. Много хора у нас изразиха възхищение от тежката и строга, но справедлива процедура по изслушване на съдиите, по време на която Кавано се бил провалил, тъй като не издържал на напрежението и се разплакал по време на защитната си реч. Това обаче показва тотално невежество за американската конституционна система. В първите 150 години на Върховния съд, номинираните съдии изобщо не са се явявали в Сената, тъй като сенаторите са можели да узнаят всичко което ги вълнува от публично известни документи като дипломи, препоръки, съдебни решения и т.н. Изслушванията стават постепенно важна част от процедурата едва през 70-те и 80-те, когато телевизията и "ерата на 24-часовите новини" ги превръща в супер политизирани зрелища, които само увреждат авторитета на Върховния съд пред обществото.
Въпреки всичко това, републиканците неочаквано показаха смелост и гръбнак. Не оттеглиха номинацията, не замениха Кавано, не спряха да стоят зад него с изключение на няколко сенатори, които все пак го подкрепиха в решаващия вот. Това изслушване много напомня сцената от Игра на тронове, в която лорд Бейлиш се заканва да изнудва Церсей Ланистър, казвайки й "знанието е власт", а кралицата нарежда на стражите си да го убият; после ги спира в последния момент и казва на Бейлиш: "Не, властта е власт." Демократите не биваше да играят тази карта без да имат нужното мнозинство в Сената, за да я подплатят.
Те просто разчитаха, че републиканците ще се уплашат от магическата формула на обвинението в сексуално посегателство, което принципно покосява всяка публична личност на мига. Избирането на Кавано беше важна психологическа бариера за преминаване. Сенаторите осъзнаха, че притежават мнозинство и имат право да го използват, независимо колко силно и грозно вика опозицията; че без доказателства, никой няма право да оспорва интегритета и квалификацията на един кандидат. И така преодоляха страха да гласуват против тълпата на "#MeToo", която вече се чувства овластена да унищожава всяка публична личност само като подхвърли едно недоказано обвинение за сексуално посегателство. Магията на това обвинение се развали в събота. Демократите и "#MeToo", взаимно си навредиха. От сега нататък политически кандидати и публични личности ще имат повече кураж да отстояват себе си срещу неподплатени обвинения.
Тръмп: Настъпи страшно и трудно време за мъжете в САЩ
Тръмп предложи съдия, разследвал аферата „Люински“, за Върховния съд
Тръмп: Не съм изпил и една бира
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
криза, която тихо расте" />
