„Акция 1005” - зад това кодово наименование се крие една от най-зловещите и най-тайни операции в хитлеристка Германия. Зверствата, извършени в рамките на тази акция, са потресаващи, съобщава „Дойче веле” (Deutsche Welle).
След като са спрени от съветската армия при Москва нацистите разбират, че могат да загубят войната. Най-големият им страх обаче е не е от самата загуба, а от това светът да не разбере за ужасяващите им престъпления. Така започва акция „Акция 1005”.
В навечерието на 80-годишнината от началото на Втората световна война хамбургският историк Андрей Ангрик издаде двутомно проучване по темата, озаглавено „Акция 1005: унищожаване на следите от престъпленията на нацистите 1942-1945”. Книгата има обем от близо 1 400 страници и получи блестящи рецензии от специализираната критика.
Зад кодовото наименование „Акция 1005” се крие една от най-ужасните и същевременно най-тайни операции в „Третия Райх”. През 1942 година на ръководството на Имперската служба за сигурност е наредено да заличи всички масови гробове на териториите, окупирани от Германия. Съгласно заповедта, тези гробове трябва да бъдат открити, труповете да се ексхумират и изгорят, а накрая всички следи да се заличат. Самата работа са принудени да вършат евреи от гетата, военнопленници и затворници. Освен това трябвало да се унищожат наличните документи и други информации, имащи връзка с избиването на европейските евреи и на съветски военнопленници, с унищожаването на роми и с екзекуциите на полски националисти. В резултат от дългогодишните си проучвания Андрей Ангрик успява в максимална степен да реконструира мащабите на операцията и да посочи извършителите и участващите подразделения.
Заповедта за операцията издава самият Хайнрих Химлер, а с осъществяването ѝ е натоварен офицерът от „Ес Ес” Паул Блобел.
След поражението на Вермахта край Москва в началото на 1942 година Хитлер и неговите военни осъзнават, че Съветският съюз не може да бъде превзет с „блицкриг”, като Полша и Франция. В същото време правителствата в изгнание на окупираните европейски страни приемат декларация, в която предупреждават, че германските военни престъпления ще бъдат наказани. За масовите разстрели, извършвани от германците по време на похода им на изток, вече се говори от доста време. Нацисткото ръководство е обезпокоено, че пропагандното разпространяване на подобни „ужасяващи съобщения” може да подрони лоялността на народа, да снижи бойната готовност на войниците и да подкопае устоите на режима.
Съвестта на населението не бива да се натоварва със сведенията за масовите убийства, извършвани планомерно от окупационните сили, смятат лидерите на режима, които обаче сами добре знаят за престъпленията. Ето защо още на един съвсем ранен етап е забранено да се заснемат екзекуциите. По-късно Химлер нарежда да бъдат унищожени всички вече налични снимки и филмов материал, заедно с негативите. След което на дневен ред излиза и „Акция 1005”. Впрочем, думата „акция” е сред най-любимите в речника на националсоциалистите - и неслучайно тази безпримерно зловеща операция получава тъкмо това име.
В началото целта била да се осигури „безпрепятствено функциониране” на лагерите на смъртта. Хиляди трупове от тези лагери трябвало да бъдат унищожени колкото е възможно по-бързо и без остатък, включително и поради опасността от замърсяване на подпочвените води. Когато обаче през 1943 германската армия минава в отстъпление, на преден план излиза необходимостта да се заличат и масовите гробове в окупираните територии. Хамбургският историк Андрей Ангрик с основание твърди, че унищожаването на милиони трупове и заличаването на масовите гробове изисквало почти непосилна логистична организация.
„Технологията” на Блобел
В общия случай операциите протичали така: районът първо се изолирал с ограда срещу външни погледи, след което затворниците разкопавали масовите гробове и измъквали труповете с голи ръце или с помощта на инструменти. Паул Блобел дълго време „усъвършенствал” системата и в крайна сметка се получило нещо примитивно, но ефикасно: труповете били напластявани върху „скари” от релси, където били изгаряни. Преди това обаче ги преброявали и събирали наличните ценности (най-вече зъболекарско злато), които „по надлежния ред” отивали в Райхсбанк. Замисълът бил труповете да бъдат изгорени без остатък, но когато се налагало, пленниците смилали останалите кости с подръчни средства и изсипвали смляното в реките или в изоставени мини. По време на изгарянето върху „скарите” огънят бил подсилван с човешки мазнини от масовите гробове. Труповете се напластявали върху релсите винаги с главите навън. И когато понякога главите се откъсвали от телата, пленниците имали задачата да ги събират и да ги хвърлят отново върху кладата. Според германския историк, има и документирани случаи на канибализъм - поради това, че пленниците почти умирали от глад.
„Технологията” на Блобел позволявала на една клада да се изгарят до 1 000 трупа. Хората, които били принудени да вършат тази чудовищна работа, Блобел цинично наричал „фигури” или „мъртъвци във ваканция”. В края на всяка операция техните надзиратели ги убивали, обикновено с изстрел в тила. Или просто ги хвърляли живи на кладата.
През август 1944 Блобел на практика прекратява „акцията”, защото дори със специалната си „технология” не можел да заличи планините от трупове. Неговото подразделение е преместено в Словения, където се включва в преследванията срещу партизаните. През последните месеци от войната трупове систематично се изгарят единствено в концентрационните лагери.
Участниците в „Акция 1005” старателно се подготвят и за следвоенните времена - под фалшива идентичност те се опитват да се укрият. Само малцина са изправени пред съда след 1945 година, като част от тях се отървават без присъди. Паул Блобел е осъден в Нюрнберг на смърт, но не заради „Акция 1005”. Обесен е през юни 1951 година.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
