Н аистина ли сме свидетели на последните дни на НАТО? Какво ще го замени, ако изобщо има нещо? Или, ако алиансът оцелее, как ще изглежда НАТО без САЩ? Пита бившият върховният съюзен командир на НАТО адмирал Джеймс Ставридис в "Блумбърг".
Излизането на САЩ от НАТО би било огромна грешка, но в Републиканската партия има влиятелни политици, които сериозно се застъпват за това или поне обмислят тази възможност. Както наскоро заяви сенаторът от Оклахома Маркуейн Мълин:
„НАТО не винаги е действала в наш интерес и ако вече не е в интерес на Америка, трябва да преразгледаме ситуацията“.
Тръмп срещу Зеленски – скандалът, който раздели Запада на две
През юни миналата година 46 републиканци в Камарата на представителите гласуваха в подкрепа на поправка за прекратяване на финансирането на НАТО.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс омаловажи алианса в язвителна реч на Мюнхенската конференция по сигурността миналия месец. Абсурдната публична кавга в Овалния кабинет между Тръмп и украинският президент Володимир Зеленски миналата седмица, която Ванс провокира, не вдъхва много доверие в бъдещото сътрудничество с НАТО, посочва Ставридис.
Решението на САЩ да гласуват против резолюцията на ООН, осъждаща специалната операция на Русия в Украйна, присъединявайки се към Русия и Северна Корея, беше шокиращо доказателство за провала на трансатлантическия съюз, смята Ставридис.
От европейска страна се засилват съмненията относно интереса на САЩ към съществуването на алианса. Френският президент Еманюел Макрон от години говори за необходимостта от независими европейски отбранителни сили - „стратегическа автономия“. През уикенда той и британският министър-председател Киър Стармър проведоха извънредна среща на европейските лидери, за да обсъдят отделна инициатива за прекратяване на конфликта в Украйна.
Новоизбраният германски канцлер Фридрих Мерц беше също толкова категоричен.
Калин Джорджеску иска референдум за излизане на Румъния от ЕС и НАТО
„Трябва да сме подготвени за факта, че Доналд Тръмп вече няма да подкрепя безусловно ангажиментите на НАТО за взаимна отбрана“, заяви Мерц пред германска телевизия.
„Много е важно европейците да направят всичко възможно, за да гарантират, че сме способни поне сами да защитаваме европейския континент“, добави Мерц.
Логично е, че Зеленски призова за „обединени европейски въоръжени сили“, което означава, че „вече не можем да разчитаме на САЩ“, отчита Ставридис.
Въпреки цялата реторика обаче значението на НАТО за САЩ остава голямо. Общите разходи за отбрана в Европа, стимулирани от заплахата от руска агресия и натиска на Тръмп, най-накрая достигнаха целта на алианса от 2% от БВП. НАТО сериозно обсъжда увеличаването на тези разходи до поне 3,5% - същото ниво като това на САЩ.
Запрянов: Русия създава две нови армии
Заедно с това Европа има втория по големина бюджет за отбрана в света, по-голям от бюджетите на Китай и Русия. Големите европейски отбранителни компании - Airbus SE, BAE Systems PLC, Saab AB, Thales SA, Naval Group SA, Rolls-Royce PLC, Rheinmetall AG, Fincantieri SpA и други - произвеждат висококачествено оборудване. Те ще увеличат производството си и ще спечелят огромни договори, най-вече за сметка на американските отбранителни и производствени компании.
При цялото ни недоволство от Европа, САЩ в крайна сметка ще искат те да ни помогнат да се противопоставим на все по-нарастващата китайска заплаха в Тихия океан. Техният принос към киберсигурността, разузнаването и космическите операции е ключов. Те са от решаващо значение и за действията в Арктика, където шестте държави, които се противопоставят на Русия в региона, са членове на НАТО, обяснява Ставридис.
Преди всичко европейските ни съюзници споделят нашите основни ценности - демокрация, свобода и права на човека. Те се сражаваха и загиваха заедно с нас в Афганистан. Под мое командване те бяха изпратени в Либия, на Балканите, в Ирак и участваха в операции за борба с пиратството край бреговете на Източна Африка, отчита Ставридис.
Връщат задължителната военна служба в Германия
Ако обаче послушаме някои десни американски политици и официално се оттеглим от алианса, като изтеглим силите си от близо 100 000 военнослужещи от Европа (което ще струва скъпо, тъй като по-голямата част от разходите за поддържане на гарнизони се поемат от съюзниците), или „разформироваме НАТО“, алиансът ще се разпадне. Американските военни кораби, базирани в Европа, което е огромно оперативно географско предимство за военноморските сили, ще се върнат в американските пристанища. Ескадрилите от изтребители, транспортни и разузнавателни самолети също ще бъдат изтеглени, предупреждава Ставридис.
Какво може да се появи на нейно място? Може би Организация на европейските договори (ОЕД). Тя би могла да се основава на сегашния договор за НАТО, но без САЩ. Канада може да реши да остане в ОЕД. Министър-председателят Джъстин Трюдо отлетя за Лондон за извънредна среща през уикенда, а страната му се нуждае от европейски партньори в областта на арктическата сигурност.
"Тръмп иска да отслаби или дори да разруши Европа"
Като алтернатива може да се създаде нов механизъм за сигурност под егидата на Европейския съюз (включително Обединеното кралство, което не е член на ЕС). ЕС има сравнително добре развити командни структури, върховен главнокомандващ, който е председател на Военния комитет на ЕС, който беше мой колега преди десетилетие, и опит в провеждането на операции, независими от САЩ или НАТО, като например мироопазващи операции на Балканите.
Всичко това ще бъде неизследвана територия, тъй като нито една държава не се е оттегляла напълно от НАТО. Ако САЩ просто решат да се оттеглят от НАТО, смятам, че европейските държави ще направят три неща, смята Ставридис.
Първо, те ще продължат да увеличават разходите си за отбрана, по-специално чрез увеличаване на ядрения си потенциал (Великобритания и Франция вече са сред ядрените сили в света). Те ще увеличат въздушно-космическите си сили, както за нападение, така и за отбрана. Разходите за разузнаване, кибервойна и космически изследвания ще се увеличат и ще се конкурират със САЩ. Предвид заплахата от страна на Русия държавите от НАТО може дори да обмислят разширяване на военната повинност (няколко европейски държави, включително новите членки на НАТО Швеция и Финландия, вече изискват задължителна военна служба).
Второ, външната и отбранителната политика на Европа ще се разграничи силно от тази на САЩ. Вместо да се конфронтира с Вашингтон, тя може да се стреми към по-тясно икономическо и може би дори военно сътрудничество с Пекин на фона на нарастващото сближаване на САЩ с Русия и Путин. Може би повече европейски държави ще се присъединят към инициативата на Пекин „Един пояс, един път“. Европа ще бъде много по-малко склонна да подкрепи САЩ в натиска върху Иран във връзка с ядрената му програма и вместо това ще търси икономически предимства там.
То ще отблъсне американските търговски партньори, особено ако оттеглянето от НАТО е придружено от нови големи мита за Европа.
И накрая, Европа ще подкрепи решително Украйна, осъзнавайки, че капитулирането пред Русия, като ѝ позволи да завладее тази богата на аграрни и минерални ресурси страна, би било катастрофа. Ако поставите Украйна на картата на Западна Европа, нейната територия ще заема пространството от Средиземно море до Великобритания. Европа просто не може да отстъпи тази земя на враждебна на нея Русия.
Има една стара поговорка за причините за създаването на НАТО: „Да държи германците долу, американците вътре, а руснаците вън“. Ако САЩ решат да тръгнат по своя път, както направиха през 20-те и 30-те години на миналия век, тази поговорка ще стане неуместна. Новият израз може да звучи по следния начин: „Когато американците си тръгнат и руснаците се опитат да влязат, европейците ще бъдат неудържими“. Надявам се трансатлантическият мост да не се срути напълно, но чувам как скърца. Ако се срути, това няма да донесе нищо добро за държавите от двете страни на Атлантическия океан, заключава Ставридис.
