Г ласоподавателите във Франция отново се мобилизираха, за да попречат на крайната десница на Марин льо Пен да вземе властта. Но движението срещу Льо Пен беше на косъм от победата и този път състезанието беше грозно.
Изборите доведоха до хаотичен резултат, като нито една партия не получи достатъчно места за мнозинство в парламента, което потопи френската политика в хаос, който може да продължи месеци.
(Видеото е архивно: Рекордна избирателна активност на втория тур на парламентарните избори във Франция)
Макрон свика предсрочните избори през юни в опит да спре набиращия скорост крайно десен Национален сбор на Льо Пен. Нейната партия обаче подобри профила си и спечели 50 места повече, отколкото през 2022 г., докато собствената либерална коалиция на президента отстъпи.
Министър-председателят на Макрон, Габриел Атал, заяви, че ще предложи оставката си, но далеч не е ясно кой би могъл да поеме поста.
Нищо от това не помрачи настроението на френския президент. На частна среща със съюзниците си в неделя вечер Макрон беше оптимистично настроен и им каза: "нашите идеи са все още живи и не сме загубили избиратели", според един от присъстващите, който говори пред Paris Playbook.
Управлението на Франция вече ще е адски трудно
Националното събрание - долната камара на френския законодателен орган с 577 места- е разделено е между левицата, центъра и крайната десница. Нито една група не е дори близо до мнозинство, като всички те не достигат 200 депутати.
"Не е възможно да управляваш Франция, ако нямаш 240-250 депутата", каза Силвен Майяр, депутат от партията на Макрон "Ренесанс". "Бях председател на групата "Ренесанс" с коалиция от 250 депутата и това вече беше много сложно".
Въпреки че левият алианс и либералите на Макрон се съгласиха да си сътрудничат и да гласуват тактически, за да попречат на Националния сбор на Льо Пен да спечели, по-дълбока коалиция между двете групи за управление на Франция изглежда малко вероятна.
Крайнолевият ветеран "Непреклонна Франция", една от партиите в левия алианс, изключи възможността да управлява с либералите на президента. По същия начин министър-председателят на Макрон Габриел Атал заяви, че неговата партия никога не би споделила властта с Меленшон.
Каквото и правителство да излезе от тази бъркотия, то едва ли ще бъде стабилно за дълго. Преговорите за бюджета тази есен ще бъдат първата потенциална точка на напрежение. Франция е подложена на натиск да намали дефицита си, след като в началото на годината не постигна целите си. Има много идеи, по които левите, либералите и крайната десница никога няма да постигнат съгласие. Фискалната политика е на първо място в списъка.
Льо Пен е на дъното, но не е отпаднала
След първия тур на гласуването партията на Льо Пен беше на път да спечели властта за първи път в кариерата си. Тази мечта остана на косъм в неделя вечер, след като центристите на Макрон и левият алианс си сътрудничиха, за да не допуснат крайнодясната партия до участие в изборите, за радост на основните проевропейци.
Мрачното настроение на предизборното събитие на Националния митинг говореше красноречиво: активистите освиркваха Меленшон, а председателят на партията Жордан Бардела осъди "неестествения съюз" на центъра и левицата.
При цялото ожесточение партията драстично увеличи броя на своите депутати в Народното събрание.
"Това е политическо сътресение, дори ако "Националното обединение" в крайна сметка не управлява страната", казва Бенжамен Морел, политически анализатор в университета "Пантеон-Асас", Париж.
Движението на Льо Пен са "големите победители на изборите", казва Морел.
"Милиони гласове се превръщат в голям неочакван приход", каза той във връзка с държавното финансиране, което ще последва резултата.
Това поставя Льо Пен в силна позиция - с перфектна жалба, която да използва - преди вероятната ѝ кампания за президентския пост във Франция, когато Макрон се оттегли през 2027 г.
"Те имат чудесен план за изборите през 2027 г.: могат да кажат, че победата им е била открадната и те са истинската алтернатива", каза Морел.
Играта на Макрон се провали, но можеше да бъде и по-лошо
Преди седмица изглеждаше, че Макрон върви към катастрофа, тъй като предсрочните му избори не само не успяха да спрат Льо Пен, но и поставиха партията ѝ на крачка от властта.
До неделя вечерта центристката му коалиция предотврати най-лошото, като оцеля като парламентарна сила, макар и по-малка, докато партията на Льо Пен не успя да се справи. Но малките утешения не могат да скрият реалността, че крайната десница сега е по-силна, а либералите - по-слаби, в навечерието на широко отворената президентска надпревара през 2027 г.
Преди предсрочните избори президентът командваше най-голямата група в парламента. Сега той вероятно ще трябва да работи с опозиционен политик като министър-председател. Авторитетът му в страната и доверието в чужбина са накърнени.
Но според Алберто Алемано, професор в HEC Paris, Макрон е имал право да свика предсрочни избори, въпреки че те завършиха с объркване.
"Виждам много латентно напрежение във Франция, много проблеми, които не са били разгледани", каза той. "Той отвори кутията на Пандора, страната не е доволна от макронизма и крещи за нова политическа принадлежност."
Меленшон няма да бъде начело
Ако имаше един победител, това беше ветеранът на левия радикал Меленшон, който спечели надпреварата за разпространение на посланието си, скачайки на сцената на митинга на партията си, за да поиска от Макрон да назначи ляв министър-председател и да доведе движението му на власт.
“Готови сме за това", заяви Меленшон. Трикратният кандидат за президент посочи, че не би имал нищо против сам да стане министър-председател на Франция.
Това обаче няма да се случи.
Според много политици от предната линия Меленшон е неприятен противник и съотборник заради изблиците си на гняв и с жестоките си нападки срещу опонентите. Неотдавна критиците го обвиниха, че флиртува с антисемитизма, когато в свое изказване омаловажи нападенията срещу евреи във Франция.
Меленшон дори не може да убеди другите партии в рамките на хлабавия ляв съюз, от който е част, да го поставят на власт.
По-широката лява коалиция - под знамето на Новия народен фронт - вече се разпада. Нейните лидери в неделя вечерта отправиха противоречиви послания относно целите си.
Докато Меленшон заяви, че левицата ще прилага "нашия манифест, нищо друго освен нашия манифест", евродепутатът Рафаел Глюксман, лидер на по-малка партия в алианса, изглеждаше по-примирен, предлагайки "разговори, дебати и промяна на политическата култура".
Какво може да се получи от този хаос?
На този въпрос няма лесен отговор. Тъй като нито една партия не е спечелила категорично, възможно е президентът да избере период на охлаждане, който ще даде на партиите време да проведат коалиционни преговори.
След това Макрон би могъл да се допита до лява фигура, която да сформира правителство, като се има предвид, че левицата се очертава като най-голямата група в парламента.
Социалистическата партия например изцяло не изключва възможността за създаване на по-широка коалиция, но е малко вероятно "Непреклонна Франция" на Меленшон да се съгласи да смекчи своя манифест.
Алтернативно, Макрон може да назначи служебно правителство, което да запази поста на министър-председател на Атал. Той дори би могъл да възприеме италианския модел и да назначи технократски екип от експерти под ръководството на консенсусна фигура. Такава администрация би се въздържала от амбициозни планове и би се съсредоточила върху поддържането на държавните колела в движение.
Такава ограничена администрация ще се основава на мълчаливо споразумение между диаметрално противоположни партии да се въздържат от свалянето ѝ, дори само за да успокоят пазарите и международните партньори.
Но едно служебно или експертно правителство "рискува да се окаже много разочароващо от демократична гледна точка", предупреждава политическият анализатор Морел. "Французите гласуваха масово, центърът беше победен и ако това завърши с оставането на Атал на поста министър-председател, това не е добре за френската демокрация."
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
