9

О свалд не знае нищо за живота си преди момента, в който млада жена го изважда от купчината тела в столицата на Руанда, Кигали.

Предполага се, че той е бил на около два или три месеца, но никой не може да каже със сигурност.

Освалд е едно от многото деца с откраднато име, рожден ден и минало по време на 100-дневното насилие в Руанда, което започва преди 25 години на 7 април, разказва BBC. 

Днес страната отбелязва годишнината от ужаса през 1994 г. като започва седмица на прояви в памет на жертвите.

Президентът на Пол Кагаме ще постави началото на възпоменанията като положи венец и запали пламъка на мемориала Гизоци в Кигали, където са погребани над 250 000 жертви на геноцида. После той ще произнесе реч на церемония в Конгресния център в Кигали, превърнал се в емблема на модерния облик на руандийската столица и на обновлението на страната след 1994 г. След тази церемония ще има шествие, което ще отведе президента и гостите, поканени за възпоменанията, до стадиона Амахоро, където ще има бдение в памет на жертвите. Именно на този стадион преди 25 години потърсиха убежище хиляди тутси, за да се спасят от масовите убийства. Там те бяха под защитата на ООН.

Събитието, което отприщва геноцида, е убийството вечерта на 6 април 1994 г. на руандийския президент Жувенал Хабиаримана, който е хуту. На следващия ден руандийските въоръжени сили и екстремистки милиции на хуту поставят началото на кланетата. Насърчавано от властите и от медии, насаждащи омраза, част от населението, съдейства в избиването на жени, деца и мъже из цялата страна. Представители на хуту, които отказват да подкрепят масовите убийства или които са заподозрени в симпатии към тутси, също са избити. 

На избиването се слага край на 4 юли след около 100 дни, когато създаденото извън страната от тутси движение Руандийски патриотичен фронт нахлува от Уганда. То е предвождано от Пол Кагаме, който днес е президент на Руанда.

На възпоменанията днес в Руанда се очакват десетина държавни глави и премиери. Белгийският премиер Шарл Мишел е единственият неафриканец на проявите.

Френският президент Еманюел Макрон беше поканен, но отклони поканата заради натоварен дневен ред. Отсъствието му породи разочарование у руандийците, които се надяваха, че той ще дойде и ще поднесе извиненията на Франция за ролята й през 1994 г.

От април 2018г. досега стотици масови гробове са открити в районите Русороро и Масака, след като извършителите на геноцида предадоха точните локации с останките на жертвите. 

ВИЖТЕ СНИМКИ ТУК

Стотици масови гробове са открити след геноцида в Руанда

Днес Освалд, както и други млади мъже и жени – открити сами, твърде малки, за да помнят живота си преди това – ще търсят из тълпите на събралите се оцелели – чудейки се дали тяхното семейство е някъде там.

Освалд е сред всички 95 000 деца, за които се смята, че са останали сираци след геноцида. 

От създаването си през 1995 г. Международният наказателен трибунал за Руанда е осъдил 62 души за участие в геноцида,

включително политици, военни служители и религиозни и медийни фигури.

Съдът се намира в Танзания, а Апелативната камара - в Хага, има също офиси в Кигали. Той постанови последната си присъда през 2012 г., но все още има дела, които се обжалват при Международния остатъчен механизъм за наказателните трибунали (МОМНТ) на ООН.

Издирването на извършителите на престъпления срещу човечеството в източноафриканската държава преди 25 години също така все още продължава.

"Много извършители избягаха от Руанда непосредствено след геноцида, някои все още успяват да избегнат правосъдието", казва началникът на канцеларията на Прокурорската служба към МОМНТ Кевин Хюз.

Най-важната отговорност на МОМНТ е откриването, арестуването и изправянето пред съда на останали осем бегълци, които са обвинени от съда, но се укриват, добавя той.

Съдът разчита на националните правителства да му помогнат в издирването на извършителите на геноцида, обяснява той. Наскоро Германия екстрадира заподозрян, за да бъде съден в Руанда.

Има също така наказателни преследвания срещу заподозрени руандийци в съдилища във Франция и Великобритания, "следователно това не е някакъв далечен въпрос, а е свързан също така с Европа и нейните ценности и с ангажимента да не се позволява на извършителите на масови зверства да намират убежище", казва Хюз.

Френският президент Еманюел Макрон назначи експертна група,

която да проучи действията на Франция в Руанда по време на геноцида на страната - тема, която преследва френско-руандските отношения от кланетата през 1994 година насам.

Комисия от 8 изследователи и историци "ще бъде натоварена със задачата да консултира всички архиви на Франция, свързани с геноцида ..., за да анализира ролята и ангажираността на Франция през този период", се казва в изявление на президентството.

Комисията ще разгледа периода от 1990 до 1994 г., за да "допринесе за по-доброто разбиране и запознаване с геноцида на тутсите", се казва в изявлението.

Констатациите ще бъдат използвани в материали за преподаване във Франция относно геноцида.

Руанда обвини Франция,

че е съучастник в геноцида на около 800 000 предимно етнически тутси с подкрепата на днешното правителство хуту.

Тя също така обвинява френските сили, които са били разположени в Руанда под мандата на ООН, че са помогнали на някои от извършителите на престъпленията да избягат, като някои са потърсили убежище във Франция.

Париж периодично отрича съучастничеството в кръвопролитието, което хвърля голяма сянка върху френско-руандските отношения и в определен момент доведе Руанда до решение да прекъсне връзките в продължение на три години.

Отношенията се подобриха през последното десетилетие.

Но Макрон предизвика разочарование сред оцелелите от геноцида, като отхвърли поканата да присъства на отбелязването на геноцида този уикенд в Руанда.

Руанда е хвалена за своя напредък след 1994 г.

- стабилност, помирение и икономически възход, което според мнозина се дължи на силното ръководство на Пол Кагаме, президентът на Руанда.

Критиците обаче обвиняват президента, че потиска несъгласието.

"Наблягащата на сигурността държава на Кагаме - с нейните ограничения върху политическата опозиция, съвсем не е демократична, но това отразява виждането, че след геноцида може би има по-голяма нужда от сигурност, отколкото от свобода", казва директорът на програмата за изследване на геноцидите към Йейлския университет Дейвид Саймън.

Според него обаче подобни условия не би трябвало да стават постоянни, тъй като "в някакъв момент самата липса на свобода може да се превърне в източник на несигурност". 

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини последвайте страницата ни в Instagram.

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@