М ного вероятно е седем партии да попаднат в следващия парламент, според национално проучване на "Екзакта рисърч груп", проведено между 10 и 17 септември чрез интервю „лице в лице” сред 1050 пълнолетни българи в 100 гнезда в 71 населени места на страната. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски параметри. Изследването е реализирано със средства на "Екзакта".
Данните за електоралните нагласи към 17 септември показват, че ГЕРБ – СДС е с дял от 26,2% от гласуващите българи. Втора политическа сила са "Продължаваме Промяната" с резултат сред гласуващите от 18,1%. Трети са "БСП за България" с резултат от 12,5%, четвърти – ДПС с резултат от 10,3%, пети са "Възраждане" с резултат от 9,5% от гласуващите. Следва "Демократична България" с резултат от 7,5%. "Има такъв народ" засега запазват шансовете си за участие в следващия парламент с резултат от 5,4% от гласуващите. "Български възход" е с дял от 4 на сто от гласуващите.
Къде може да упражните гласуване с машина в София
Резултатът на "Български възход" от 4% далеч не гарантира тяхното участие в следващия парламент, отбелязват социолозите и допълват, че за тази партия всичко ще се решава в последните седмици на кампанията въпреки високия рейтинг на одобрение на лидера й Стефан Янев. Високият личен рейтинг на Мая Манолова засега също не осигурява попадането на нейната формация в парламента, въпреки позитивния тренд на "Изправи се, БГ" от началото на кампанията, коментират анализаторите.
Много вероятно е седем партии да попаднат в следващия парламент, доколкото „Български възход” не може да се нарече сигурен участник в следващото Народно събрание със своите 4%, посочват от "Екзакта".
"Тренд": 77 на сто от българите искат от новите управляващи поносими цени на газ, ток и горива
Третото място продължава да бъде политическа цел на три партии – на БСП, на ДПС и на "Възраждане", но по данни от настоящото изследване БСП има известна преднина пред останалите две формации. В оставащите дни до вота може да се очаква силна конкуренция за спечелване на третото място, както и усилия от страна на ПП да тегли електорат от всички възможни посоки. За "Български възход" периодът е решаващ за попадане в следващия парламент, отбелязват от агенцията.
Обострянето на кампанията чрез ползване на черен пиар и компромати в крайната фаза по-скоро може да отблъсне, отколкото да привлече избиратели, коментират те.
От началото на кампанията до момента делът на желаещите да гласуват леко се свива. Към 17 септември данните на "Екзакта" показват, че е възможно да гласуват около 47% от интервюираните, около или малко под 2,5 млн. избиратели, живеещи в България. 30% от българите към момента заявяват, че е по-вероятно да не гласуват, а около една четвърт се колебаят как да постъпят и кого да изберат. От тези данни е видно, че улягането на електоралните пластове ще продължи буквално да самия изборен ден, посочват анализаторите.
Според данните две трети от българите са на мнение, че след 2 октомври страната трябва да има редовно правителство, дори ако това означава известни компромиси на партиите при коалиране. Една трета от участвалите в изследването са твърдо против това да се прави редовно правителство на цената на компромиси.
За съставяне на редовно правителство дори на цената на компромиси се обявяват по-често жени, възрастни и бедни хора, както и жители на малките населени места. Най-изявени противници на компромисите при съставяне на следващ кабинет са младите българи и избирателите на "Възраждане".
От изследването става ясно, че всички лидери на основни партии с шанс да попаднат в парламента се ползват с одобрението на по около 90% от избирателите си. Над тези стойности е одобрението сред собствените електорати за Бойко Борисов, Христо Иванов, Кирил Петков и Асен Василев. Конфронтацията между лидерите логично при тези данни работи за перманентно разделение сред хората. Реалностите в глобален план предполагат и у нас да се положат усилия за смяна на модела на яростно противостоене и да се мисли за партньорство, при което партиите не се обезличават, коментират анализаторите.
Няма лидер на политическа партия у нас, чието одобрение да е по-висок дял от неодобрението му в навечерието на парламентарните избори, констатират от "Екзакта".
Бойко Борисов е най-одобряваният лидер на политическа партия с одобрение от 29%. Следва го Стефан Янев, който е одобряван от 28%. Мая Манолова е одобрявана от 25%, Кирил Петков също е одобряван от 25%, а Асен Василев - от 24%. Корнелия Нинова е одобрявана от 20% от българите, а Христо Иванов – от 19%. Слави Трифонов печели одобрението на 18% от избирателите, Костадин Костадинов - на 15%, Мустафа Карадайъ и Атанас Атанасов - на по 14%.
Най-високо неодобрение към лидери на партии "Екзакта" регистрира спрямо Слави Трифонов и Костадин Костадинов - съответно 72% и 70% неодобрение.
Към 17 септември неодобрението към Бойко Борисов е съизмерим дял с това към Кирил Петков – и при двамата то възлиза на по 63%.
Извън тази класация на лидери на партии, президентът Румен Радев е одобряван от 55% от пълнолетните българи, а премиерът на служебното правителство Гълъб Донев е одобряван от 31%. И президентът, и премиерът на служебния кабинет, имат положителни рейтинги, което означава, че одобрението за работата им е по-висок дял от неодобрението. Макар за последната година да наблюдаваме тенденция към постепенно свиване на одобрението за президента, той остава засега най-одобряваният политик у нас. Този рейтинг на президента го натоварва със сериозна отговорност за цялостните политически процеси в страната, посочват социолозите.
Данните са от национално проучване на "Екзакта рисърч груп", проведено между 10 и 17 септември чрез интервю „лице в лице” сред 1050 пълнолетни българи в 100 гнезда в 71 населени места на страната. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски параметри. Изследването е реализирано със средства на "Екзакта".
