България трябва да въведе в законодателството си новите европейски правила за работата през цифрови платформи до края на годината. Промените засягат хората, които работят чрез приложения и онлайн платформи — от куриери и шофьори до преводачи, програмисти и специалисти в различни свободни професии.
Темата става все по-важна, защото този тип заетост се развива бързо, но често остава в сива зона между самостоятелната работа и трудовото правоотношение. На практика много хора изпълняват задачи по правила, зададени от платформата, но формално не винаги имат защита като работници и служители.
Европейската директива за подобряване на условията на труд при работа през платформи цели именно това — да се изясни кога един човек реално е самонает и кога отношенията му с платформата приличат повече на трудово правоотношение. Новите правила предвиждат т.нар. оборима презумпция за трудово правоотношение. Това означава, че когато има данни за контрол и ръководство от страна на платформата, ще може да се приеме, че човекът работи като служител, освен ако платформата докаже обратното.
Промяната е съществена, защото обръща досегашната логика. Вместо работещият сам да доказва, че трябва да има трудова защита, платформата ще трябва да покаже, че конкретното правоотношение не е трудово.
Новите правила не засягат само трудовия статут. Те въвеждат и изисквания за повече прозрачност при използването на алгоритми. Платформите често разпределят поръчки, определят видимост, оценяват изпълнението или ограничават достъпа до работа чрез автоматизирани системи. Затова директивата предвижда хората да бъдат информирани как се използват подобни системи и да имат възможност да оспорват решения, които влияят върху условията им на труд.
Друг важен елемент е контролът. Платформите ще трябва да предоставят информация на националните институции за дейността си и за хората, които работят чрез тях. Това е особено важно при компании, които работят в няколко държави и при които не винаги е ясно къде се извършва трудът, кой носи отговорност и какви права има работещият.
"Колко взима колегата?": Тайната на заплатите пада
У нас вече се обсъждат промени в трудовото законодателство. По темата работят социалното министерство, представители на бизнеса и синдикатите, а Икономическият и социален съвет също прие анализ за прилагането на европейската директива.
Според синдикатите основният въпрос е да се намери баланс между гъвкавостта, която платформите дават на бизнеса и потребителите, и сигурността за хората, които работят чрез тях. Те настояват, че тези работещи не бива да остават извън защитата на трудовото законодателство само защото трудът им се организира през приложение или онлайн услуга.
Данните на европейско ниво показват мащаба на проблема. В ЕС работят около 500 цифрови трудови платформи, а платформената икономика осигурява работа на милиони хора. Най-видими за потребителите са доставките и транспортните услуги, но платформен труд има и в редица онлайн професии — преводи, дизайн, програмиране, консултации, административни услуги и други.
За работещите основният въпрос е дали ще имат достъп до права, които при стандартно трудово правоотношение са ясни — работно време, почивки, осигуряване, защита при прекратяване, безопасни условия на труд и възможност да оспорват решения, които ги засягат.
За платформите промяната означава повече административни задължения и по-ясни правила за отчитане на дейността. За държавата — необходимост от контрол, който да не убива гъвкавостта на модела, но и да не допуска хората да работят без реална защита.
Предстои да се види как точно България ще въведе европейските изисквания в Кодекса на труда и свързаното законодателство. Най-важният въпрос обаче вече е поставен: когато една платформа определя правилата, контролира достъпа до работа и влияе върху дохода, може ли работещият да бъде третиран просто като самонаето лице?
