Г одишната инфлация в България се забавя за втори пореден месец и през юли достига 4,5%, показват данните на Националния статистически институт. Само месец по-рано тя беше 5,4%, а през май стигна 6,9% - най-високото равнище от близо три години.
Това е видимо отслабване на ценовия натиск на годишна база. За самия юли обаче картината е малко по-различна. След понижението на потребителските цени с 0,9% през юни, през юли те се повишават с 0,8%.
По-ниската годишна инфлация означава, че цените растат по-бавно спрямо същия месец на миналата година. Това обаче не означава, че през юли стоките и услугите като цяло са поевтинели. Общото ценово равнище отново се повишава.
Почивките и услугите дърпат цените нагоре
Най-силното увеличение през юли е в групата „Развлечения, спорт и култура“ - 11,6% само за месец. При ресторантите и хотелите поскъпването е 2,3%, а при жилищата, водата, електроенергията, газа и другите горива - 2%.
При стоките движението е доста по-различно.
Облеклото и обувките поевтиняват с 2,9%, застрахователните и финансовите услуги - с 1,8%, а храните и безалкохолните напитки - с 1%. При транспорта спадът е 0,7%.
Инфлацията през юни е отрицателна, кои стоки са поевтинели най-много
Така през юли по-високият общ индекс не идва от масово поскъпване на всички основни покупки. Част от тях поевтиняват, но ръстът при някои услуги е достатъчно силен, за да обърне общото движение нагоре.
Храните дават известно облекчение
Понижението при храните е важно за домакинствата, защото именно те заемат голяма част от ежедневните разходи, особено при по-ниски доходи.
Това се вижда и при т.нар. малка кошница, която следи разходите на най-нискодоходните 20% от домакинствата. През юли нейният индекс намалява с 0,4% спрямо юни, а на годишна база е с 2% по-висок.
Хранителните продукти в тази кошница поевтиняват с 1,4% за месец, а нехранителните стоки - с 0,7%. Услугите обаче поскъпват с 2,2%.
Това вече показва по-ясно къде остава натискът върху бюджета. При част от ежедневните покупки има известно успокояване, докато услугите продължават да поскъпват.
От 6,9% през май до 4,5% през юли
През последните месеци инфлацията мина през доста рязко ускоряване и след това започна да отстъпва.
Годишният ръст на цените беше 3,3% през февруари, 4,1% през март и 6,8% през април. През май достигна 6,9%, след което се понижи до 5,4% през юни и до 4,5% през юли.
България с втората най-висока инфлация в еврозоната
Това все още не е достатъчно дълъг период, за да се говори за трайно връщане към ниска инфлация, но два поредни месеца на забавяне вече очертават промяна спрямо силното ускорение през пролетта.
От началото на 2026 г. до юли потребителските цени са се увеличили с 3,7%. Средногодишната инфлация за периода август 2025 - юли 2026 г. е 5,1%.
По хармонизирания индекс на потребителските цени, който позволява сравнение с останалите страни от ЕС, годишната инфлация през юли е 4,4%, а месечната - 0,6%.
По-бавната инфлация не връща старите цени
Забавянето до 4,5% е по-добра картина от почти 7% през май, но домакинствата продължават да плащат значително повече спрямо предходните години.
Спрямо юли 2023 г. потребителските цени са по-високи с 12,7%, а спрямо юли 2021 г. - с 43,4%.
Точно тук често се разминават статистиката и усещането на хората. Инфлацията измерва с какъв темп продължават да се променят цените, а не връщането им към предишни нива. Затова и при по-нисък годишен процент натрупаното поскъпване продължава да се усеща в семейния бюджет.
Данните за юли все пак дават известно успокояване - годишната инфлация се понижава за втори пореден месец, а храните поевтиняват спрямо юни. По-упоритият натиск остава при услугите, където ръстът е по-силен и именно там ще се вижда най-ясно дали забавянето на инфлацията ще се задържи.
