У чени разработиха компютърен инструмент, който може да оцени биологичната възраст на човек само по звука на гласа му. Тази технология може да се превърне в достъпен и неинвазивен метод за ранно откриване на когнитивен упадък и деменция.
Досегашните методи за измерване на биологичното стареене често изискват скъпо оборудване като ЯМР скенери, кръвни проби или специализирани клинични оценки. Речта, от друга страна, може да бъде записана дистанционно, многократно и на много ниска цена, което отваря нови възможности за диагностика в световен мащаб.
Какво показва „гласовият часовник“?
Според проучване, публикувано в списание Science Advances и цитирано от The Independent, новият инструмент, наречен „гласов часовник“, анализира различни характеристики на речта. Те включват височина на гласа, скорост, плавност и дължина на паузите, за да се изчисли „възрастта на речта“ на даден човек.
Ключов показател е така наречената „разлика във възрастта на речта“ – разликата между хронологичната възраст на човек и биологичната възраст, която гласът му предполага. Когато гласът на даден участник звучи по-стар от реалната му възраст, това се свързва с по-лоши резултати на тестове за памет, мислене и планиране, дори ако тестовете не включват говорене.
Проучването, обхванало 2928 испаноговорящи участници, установява, че по-големите разлики във възрастта на речта са свързани и с конкретни биологични маркери. Те включват мозъчни сканирания, показващи по-стара структура, и промени в ДНК, свързани със стареенето.
При участниците с болестта на Алцхаймер е установена по-голяма разлика във възрастта на речта, която е свързана с по-високи нива на протеина p-tau217 в кръвта. Този протеин се смята за един от основните отличителни белези на заболяването.
Интересен аспект на изследването е връзката със социално-икономически фактори. Глас, който звучи по-стар от реалната възраст на човека, се асоциира и със социални неравенства, като по-ниско образование, финансови затруднения и несигурност по отношение на храната.
„Нашият глас изглежда съдържа много повече информация за стареенето, отколкото предполагахме досега“, коментира Агустин Ибанес, професор по мозъчно здраве и старши автор на изследването. Той подчертава, че достъпността на гласовия анализ може да допълни или дори да замени много по-скъпите методи за измерване на стареенето, особено в страни и общности, където модерните диагностични технологии са труднодостъпни.
Добави ни в предпочитани източници в Google
