Дефицитът на сектор „Държавно управление“ на България за 2025 г. е 4% от брутния вътрешен продукт (БВП), показват официалните данни на Евростат. Това е с 0,5 процентни пункта повече от предварителните оценки от април 2026 г. и над референтната стойност от 3% от БВП по европейските правила.
В евро дефицитът е 4664 млн. евро, а дългът на страната в края на 2025 г. е 34 797 млн. евро, или 29,9% от БВП. Въпреки ръста България остава сред държавите с най-нисък дълг в ЕС.
Дефицитът стигна 4% от БВП, а дългът скочи с близо 10 млрд. евро за година
Резервите на Евростат
Евростат изразява резерви към качеството на данните, подадени от България за 2025 г. Статистическата служба на ЕС обсъжда с българските власти как да бъдат отразени в националните сметки някои операции на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и ще поиска допълнителни данни.
Според Евростат в момента България отчита тези суми като влияние от 0,6% от БВП върху дефицита за 2025 г.
Позицията на финансовото министерство
Според Министерството на финансите (МФ) резултатът потвърждава сериозни фискални дисбаланси и неосчетоводени разходи в баланса на АПИ, които настоящото правителство е наследило при встъпването си в длъжност през май 2026 г.
Нова оценка за бюджетния дефицит на България през 2025 г.
„Процедурата при прекомерен дефицит срещу България е следствие от състоянието на публичните финанси и поставя сериозни въпроси за управлението им през предходните управленски периоди“, посочват от ведомството.
От МФ твърдят, че още през 2025 г. е имало признаци за нарастващ натиск върху разходите – за заплати в публичния сектор, социални плащания и публични инвестиции, но не са били взети мерки за компенсиране. Министерството посочва още, че през 2025 г. е изтеглен нов държавен дълг в рекордния размер от 9,6 млрд. евро.
Според МФ последиците се пренасят и върху следващите бюджети, защото по-лошата изходна позиция ограничава бюджетната гъвкавост. Правителството на „Прогресивна България“ заявява, че ще предприеме спешни мерки и реформи, голяма част от които непопулярни, за да овладее дефицита.
Отговорът на ГЕРБ-СДС
Ден по-късно от ГЕРБ-СДС отговориха с позиция на депутата Теменужка Петкова във Facebook. Според нея ревизията на Евростат потвърждава това, за което формацията е предупреждавала от месеци.
Петкова посочва, че ревизията се основава на доклад на Сметната палата от извънредния одит в АПИ, възложен от парламента по инициатива на управляващите. Според нея одитът показва, че откритите сертификати не са утвърдени от управителния съвет на АПИ до края на 2025 г., дейностите не са приети от възложителя и за тях няма издадени фактури от изпълнителите.
„Къде отиде евтиният ви политически мит за „фактури в чекмеджета“? След като Сметната палата доказа, че няма фактури, признавате ли, че извършихте панически действия, за да раздуете дефицита за 2025 г. и да скриете финансовия си провал с бюджета за 2026 г. и скандалния дефицит от 5,7% от БВП?“, пита Петкова.
Тя поставя и въпроса на какво основание правителството е изпратило данни на Евростат на базата на проект на одитен доклад, докато все още тече процедурата за становища и възражения на проверените лица.
