Правителството планира да увеличи приходите в бюджета за 2027 г. с около 2 млрд. евро, без да предприеме съществени съкращения на разходите. Публичните разходи достигат приблизително 45% от брутния вътрешен продукт. Ще доведе ли това до по-висока данъчна тежест, повече дълг и допълнителен натиск върху бизнеса? По въпроса на противоположни позиции застанаха финансовият журналист и икономически анализатор Стефан Антонов и икономистът д-р Евгений Кънев в ефира на NOVA.
Растеж вместо рязко орязване
Стефан Антонов защити подхода на кабинета. По думите му ограничаването на дефицита не трябва непременно да минава през рязко съкращаване на разходите – по-важно е икономиката да продължи да расте, така че дефицитът да се свива като дял от БВП.
„За първи път от 17 години идва правителство с ангажимент да ограничава бюджетния дефицит“, заяви Антонов. Той припомни политиката на съкращения след 2009 г. и предупреди, че прекалено агресивното орязване на разходите може да навреди на икономическата активност.
Кабинетът изпраща на ЕК бюджетния план за 2027 г.: Какво е предвидено в него
Според анализатора в плановете е заложено пренасочване на средства между различни пера в размер на около 0,6% от БВП. Въпреки номиналното увеличение на разходите, делът им спрямо икономиката постепенно ще намалява. Като пример той посочи намерението разходите за заплати да спаднат от близо 11% до под 8% от БВП в рамките на три години.
„Решението е просто – това трябва да бъде частният сектор“
Д-р Евгений Кънев видя бюджета по съвсем различен начин. Според него рамката прехвърля основната тежест върху частния сектор точно когато икономическата среда се влошава.
„Въпросът е кой плаща сметката за тази ситуация. Решението е просто – това трябва да бъде частният сектор“, коментира икономистът.
Той посочи негативните тенденции в износа, ефекта на инфлацията върху покупателната способност и отслабения инвеститорски интерес към България. По думите му присъединяването към еврозоната е подобрило възприятията за страната само временно, а международната несигурност и напрежението в Черноморския регион допълнително възпират инвестициите.
ДБ: Бюджет 2027 води България към катастрофа, реалният дефицит е 5%
Кънев предупреди, че предвиденото увеличение на осигурителната тежест ще удари най-силно работещите и фирмите в светлата икономика, докато сивият сектор остава недостатъчно обхванат от контрола. Според него държавата продължава да увеличава разходите си без достатъчно убедителни структурни реформи. Той постави под въпрос и ефекта от общото увеличение на възнагражденията в публичния сектор с около 5%.
ДДС при новите жилища – 120 млн. евро допълнителни приходи
Антонов възрази, че се предприемат и мерки срещу избягването на данъци. Като пример той даде планираните промени в облагането с ДДС при продажбите на новопостроени жилища, от които се очакват допълнителни приходи от около 120 млн. евро.
Черно море – най-слабото място на бюджета?
Сериозни различия между двамата се появиха по въпроса дали финансовата рамка отчита рисковете от евентуално ограничаване на корабоплаването в Черно море.
За Кънев това е една от най-големите слабости на бюджета. Затрудненията в морския транспорт могат да засегнат както износа на българска продукция, така и вноса на суровини – а оттам производството и бюджетните приходи.
Икономист: Бюджет 2027 може да бъде върнат за корекции
Икономистът предложи създаването на временен държавен фонд, който да покрива част от повишения застрахователен риск за корабите. По думите му високите застрахователни премии вече затрудняват бизнеса и могат да направят българските стоки по-малко конкурентоспособни. „Единственият начин да се спре ръстът на тези застрахователни премии е част от риска да бъде поет от държавата“, смята Кънев.
Антонов отговори, че бюджетите по принцип трябва да разполагат с резерви за непредвидени кризи, а именно фискалният резерв е инструментът за посрещане на подобни сътресения. Той допълни, че прекалено тревожните послания от институциите могат допълнително да разклатят доверието и да задълбочат икономическите проблеми.
Банките: по-тежък данък, но кой ще го плати накрая?
Обсъдена беше и възможността за допълнително облагане на банковите печалби. Антонов припомни предходната практика банките да внасят авансово данък върху печалбата си и направи разграничение между тази мярка и същинския данък върху свръхпечалбите.
Според него еднократното прехвърляне на по-голяма данъчна тежест към сектор с висока рентабилност може да бъде оправдано, ако целта е ограничаване на дефицита и избягване на общо увеличение на данъците. Финансовият журналист обаче призна, че част от допълнителните разходи на банките могат да бъдат прехвърлени към клиентите чрез такси и лихви. По думите му едновременно и сходно поскъпване на банковите услуги би могло да породи съмнения за съгласувано поведение.
Защо не и „Лукойл“?
Кънев смята, че извънредното облагане е оправдано, когато дадена компания е реализирала необичайно високи печалби заради криза или специфична пазарна ситуация. Той попита защо подобни мерки се обсъждат за редица сектори, но не и за „Лукойл“, който според него печели от настоящата енергийна конюнктура.
Икономистът оспори твърденията, че рафинерията работи при неблагоприятни финансови условия. Според него трябва да се гледат не само резултатите на самото предприятие, но и финансовите отношения между дружествата в групата, включително цените, на които се доставя суровината. Кънев отхвърли и аргумента, че темата е свързана с отношението към руските собственици – по думите му въпросът е дали държавата прилага еднакви принципи към всички, които реализират извънредни печалби.
Антонов зае различна позиция. Ако информацията на особения управител за ниските маржове на рафинерията е вярна, допълнителното облагане би било трудно за обосноваване, посочи той. Анализаторът предупреди и за риска от международни арбитражни дела при мерки, насочени срещу конкретна компания – по думите му съществува предупреждение за потенциален иск от собствениците на „Лукойл“ на стойност около 3% от БВП на България.
ТЕЛК: 228 млн. евро икономии
Двамата коментираха и засиления контрол върху разходите, свързани с ТЕЛК решенията, от който правителството очаква икономии от 228 млн. евро.
Антонов подчерта, че борбата със злоупотребите не бива да засяга хората, които действително се нуждаят от подкрепа. Кънев определи мярката като една от положителните в бюджета, тъй като според него системата допуска сериозни злоупотреби.
Икономистът постави проблема и в по-широк контекст – липсата на ефективно електронно управление. По негови оценки дигитализацията на административните процеси би могла да донесе значителни икономии. Той отправи критики и към управлението на средствата в здравеопазването и енергетиката, където според него голямата роля на държавата при разпределянето на ресурсите създава предпоставки за злоупотреби.
Добави ни в предпочитани източници в Google
